« обратно към: История
Джеймс Тейлър Кент – живот и дело на великия хомеопат
Автор: Деян Пенчев
„Ако загубиш начина си на мислене,
който търси доброто на пациента,
ти ще загубиш хомеопатията.“
Дж. Т. Кент
На 6 юни 1916 г. е починал великият хомеопат д-р Джеймс Тейлър Кент (1849–1916). Сто години по-късно ние го тачим като истинско светило в хомеопатията и го признаваме за един от нейните стълбове, верен последовател на принципите и идеите на Самуел Ханеман. С влиянието си той дава нов тласък на хомеопатията, въвежда много нови лекарства, застъпва се за високите потенции и оформя принципите на това, което днес наричаме класическа хомеопатия. Съвременниците му го описват като изключителен ерудит, могъщ ум, сърцат, темпераментен и непреклонен в развитието и защитаването на хомеопатията. За цели поколения той е най-знаменитата фигура след Ханеман.
Съчиненията му са с фундаментална важност за развитието на хомеопатията. Неговият Реперториум (1897) е в основата на всички съвременни реперториуми, неговите Лекции по философия на хомеопатията (1900) са най-важният текст, разясняващ Органона на Ханеман, а Хомеопатичната Материя Медика (1905) е едно от първите съчинения, които студентът по хомеопатия чете, за да разбере есенцията и особеностите на главните хомеопатични лекарства.
Много от неговите ученици стават големи хомеопати, като Гибсън Милър, Джон Уеър – хомеопатът на английското кралско семейство, Дъглас Борланд, Маргарет Тайлър, Б. К. Босе – един от патриарсите на индийската хомеопатия, наричан Индийският Кент, и др. Идеите му се прилагат с най-голяма сила в Индия, Англия и САЩ, а името му се тачи редом с Херинг, Бьонингхаузен и другите най-големи последователи на Ханеман.
Кратка биография
Джеймс Тейлър Кент е роден на 31.03.1849 в гр. Удхъл, Ню Йорк, САЩ. Завършва бакалавърска степен по философия през 1868 г. и магистърска степен по изкуствата през 1870 г. в университета Мадисън, Ню Йорк. През 1873 г. придобива докторска степен по медицина в Еклектическия медицински институт в Синсинати, Охайо. Започва да се занимава с хомеопатия през 1878 г., след като втората му жена е тежко болна и един хомеопат, д-р Ричард Фелан, успява да я излекува. Той става и първият му учител. От 1876 г. е професор по анатомия в Американския колеж в Сейнт Луис, а от 1881 г. до 1888 г. – професор по анатомия и хирургия в Хомеопатичния медицински колеж в Мисури. От 1883 г. е професор по Материя Медика, от 1890 г. до 1899 г. е декан и професор по Материя Медика в Хомеопатичното медицинско училище на Филаделфия, в Медицинските колежи „Дънам“, „Ханеман“ (1903–1909) и „Херинг“ (1909–1916) в Чикаго. Умира на 6 юни 1916 г. в Стивънсвил, Монтана, САЩ.
Обръщането към хомеопатията
Интересен момент от биографията на Кент е обръщането му към хомеопатията. През 1878 г. той е професор по анатомия в Сейнт Луис, когато жена му заболява тежко от астения, анемия и безсъние. Болестта я принуждава да лежи с месеци на легло и тя прогресивно отслабва, и се влошава. Кент опитал всичко, обърнал се към услугите на най-известните лекари в околността, но никой не успявал да й помогне. Накрая, на нея й препоръчали да повика хомеопата д-р Ричард Фелан. Кент не вярвал, че малките гранули на хомеопатията ще могат да излекуват жена му и в началото се съпротивлявал на тази идея, но накрая се съгласил. Д-р Фелан бил повикан и повече от час задавал най-различни въпроси на болната, които се сторили на Кент за много странни и дори смешни. След интервюто докторът поискал чаша с вода, в която пуснал няколко гранули лекарство и заръчал да се дава през два часа по една лъжичка. Още след първата доза жена му заспала и Кент, който бил много скептичен, помислил лекаря за шарлатанин, но продължил да дава лекарството. След втората доза обаче той така се увлякъл в лекциите си, които подготвял за колежа, че забравил за няколко часа жена си, и когато влязъл в стаята й я намерил потънала в дълбок и спокоен сън – нещо, което не се било случвало от седмици.
И така, д-р Фелан посещавал болната всеки ден и в скоро време тя се възстановила напълно от болестта. Кент бил дълбоко впечатлен и решил да се извини на доктора, след което му станал личен ученик и започнал да изучава ден и нощ задълбочено Органона на Ханеман, и всяка хомеопатична литература, която тогава се намерила в Америка. От този момент той приел изцяло хомеопатията и след време напуснал работата си и започнал да практикува единствено нея (Schmidt, P. Kent’s Conversion).
Последовател на Сведенборг
Кент е бил последовател на идеите на шведския мистик, философ и учен Емануел Сведенборг (1688–1772). Не само той, но и други големи хомеопати са изучавали неговото творчество – Херинг, Фарингтън, Бьорике и др. В личен разговор Кент е казал: „Всички мои учения са основани върху Ханеман и Сведенборг; техните учения си съответстват напълно“ (Спомен на Джордж Старки, Вж. Kent, Lectures on Homeopathic Philosophy, с. XXVII).
Най-голяма прилика между Кент и Сведенборг може да бъде намерена в учението за съответствията, което е общ мотив и при двамата. Кент говори за него най-вече в статията си Съответствие между органите и насоки за лечение и в Лекции по философия на хомеопатията (гл. 19), където обяснява, че външното състояние на човека не може да бъде друго, освен проявеното вътрешно на външен план. Така болестите са външни прояви на вътрешния свят на човека. От своя страна, болестите на човечеството са отражение на вътрешното състояние на цялото човечество.
Сведенборг е сред малцината, които издигат съответствието като основен онтологичен принцип и говори за свързването на човека и небето, нисшето и висшето, външното и вътрешното. За него човекът е свързващото звено между природното и духовното (Сведенборг, § 87 и сл.). В посочената статия Кент сам казва, че познава много добре Сведенборг и че учението за съответствията хармонира с всичко, научено от него през последните трийсет години (Kent, Correspondence, с. 276). Кент намеква и, че законът на Херинг произтича смислово също от учението за съответствията.
Друг общ мотив е използването на понятията воля (will) и разбиране (understanding). В Лекциите Кент говори за тях като ключови за човешкото същество; същите понятия са сред главните и във философията на Сведенборг.
Творчество
Всички съчинения на Кент са ключови за хомеопатията. Това са: Реперториум на хомеопатичната Материя Медика (1897), в който са систематизирани всички симптоми на лекарствата в отделни глави и рубрики, Лекции по философия на хомеопатията (1900), в които Кент тълкува и разяснява основните теоретични принципи на хомеопатията по ред на параграфите в Органона, и Лекции по хомеопатичната Материя Медика (1905), където описва картините и есенцията на най-важните хомеопатични лекарства. По-долу ще разгледаме накратко този фундаментален триптих, станал класика в хомеопатичната литература.
Други негови съчинения са събраните след смъртта му в една книга клинични случаи, картини на нови лекарства, афоризми и предписания, известна като Lesser Writings (Малки съчинения). Особено важен е и текстът От какво се нуждае лекарят, за да направи успешно предписание, в който са описани въпросите и темите, които лекуващият хомеопат трябва да попита пациента, подредени според органите и частите на тялото. Дънам лекциите са събрани лекции за лекарствата Anthracinum, Chamomilla, Phosphorus и Pulsatilla, които Кент е изнесъл през октомври 1899 г. в колежа „Дънам“ и представляват интерес, защото са по-различни от познатите ни в Материя Медика, в които го няма Anthracinum. Интерес буди и едно ранно съчинение на Кент, от началото на хомеопатичната му кариера – Сексуални неврози (1879).
Реперториум
Излязъл преди почти 120 години реперториумът на Кент е най-популярният класически реперториум в хомеопатията. На негова база е създаден Синтезиса на Фредерик Шрьоенс, един от най-използваните днес, както и други съвременни реперториуми.
Кент е направил най-пълния и подробен реперториум до негово време, събирайки възможно повече симптоми на едно място. Заедно с това извършил редица подобрения, като извел на първо място главата Mind (Ум), съдържащи всички умствени и емоционални симптоми. За това фундаментално дело той използвал вече наличните реперториуми на Константин Липе (1880) и Едмънд Лий (1889). Според собствените му думи той проверил истинността на всеки един симптом в книгата (Kent, Repertory, с. VI), но ние трябва да имаме предвид, че това е трудно осъществимо, ако човек не се довери на предишните автори. Особено важни и полезни са и трите статии от Кент, включени в изданията на реперториума: Използване на Реперториума, Как да изучаваме Реперториума и Как да използваме Реперториума.
Философия на хомеопатията
През 1900 г. Кент издава книга, в която събира своите лекции по философия на хомеопатията пред обучаващи се лекари. От този момент тя добива славата на най-важното теоретично съчинение по хомеопатия, след монументалните трудове на Ханеман. И действително, тя е истински диамант в съкровищницата на хомеопатията, поясняващ много от най-трудните и неразбираеми пасажи в Органона. Тя предлага една дълбоко промислена философия за човека и неговото здраве, чрез която всеки може да разбере в пълнота основните принципи на хомеопатичната наука. Подплатена с много точни разяснения и богата на примери с лекарства и клинични случаи, тя е истинска класика в малко разработената област на философското разбиране на хомеопатичните принципи и закони. Това достойнство се усилва и от факта, че в края на книгата Кент описва различни варианти за това, какво може да очакваме след първото даване на лекарството.
Философия на хомеопатията е книга, изпълнена с много дълбоки морални максими и етична мъдрост. Заветите на Кент, подобно тези на Ханеман, звучат с нестихваща сила и докосват сърцето на истински страдащия за човечеството. „Лекарят хомеопат по същия начин, както и свещеникът, трябва постоянно да пребивава в състояние на чистота, в състояние на смирение, в състояние на невинност. Може да бъдем сигурни, че ако той не прави това, ще постигне твърде малко в хомеопатията. Нищо не разрушава човека, посветен на науката, така бързо, както тщеславието. Ние постоянно виждаме профани в науката, раздуващи се от тщеславие. Най-мъдрите и стойностни учени приемат за свой еталон скромността. […] Задълбоченото знание прави човека скромен, прави го смирен, помагайки му да разбере колко малко знае и колко нищожно е неговото влияние върху обкръжението. Повърхностното знание прави човек горделив и го кара да си мисли, че знае всичко, и колкото повече забравя това, което е знаел, толкова по-велик се чувства. Колкото по-смирен е човек, толкова повече знае – можете да бъдете сигурни в това“ (Кент, Лекции, с. 147).
„Мислене, желание и действие – тези три стадия съставят живота на човека. Човек мисли, желае и действа. Следователно аурата, която създава човек във всеки период от своя живот съответства на неговото вътрешно състояние. Детето наследява аура от своите родители, развива я и я предава по наследство. Каквото е вътрешното състояние, такива са и външните прояви, и всички външни прояви не могат да бъдат нищо друго, освен резултат от вътрешното състояние. […]
Всеки процес се развива винаги по посока на най-малкото съпротивление, а приложено към човека това става в посока на привързаностите на човека, на неговата любов. Процесът се развива в тази посока, която човек сам желае. Болестите съответстват на привързаностите на човека и тези външни болестни проявления са отражение на вътрешния му свят.
Човек например ненавижда своя съсед и заради тази ненавист е готов да наруши всички библейски заповеди, това вътрешно състояние външно се проявява с определена болест. Всички съществуващи на Земята болести, остри и хронични, са отражение на вътрешното състояние на човечеството. В болестта на конкретния човек се отразява неговото собствено вътрешно аз” (Пак там, с. 108).
В книгата откриваме и такива важни пасажи, като например препоръките на Кент да се използват високи потенции. Той описва първия си случай, когато използва 30-та потенция, с лекарството Podophyllum, по време на епидемия от дизентерия (Пак там, с. 67-68). Той открива, че: „Колкото е по-голямо разреждането, толкова по-дълбоко действа препаратът“ (Пак там, с. 68). Въпреки че още 40 години преди това пръв Бьонингхаузен започва да използва високи потенции от 200С и нагоре, той е първият в Америка, който започва смело да ги прилага и повлиява за тяхната употреба в Англия и другите страни.
Здравето
Важна тема в книгата е здравето. Кент го разглежда от философска гледна точка, за разлика от някои съвременни хомеопати. В Органона Ханеман определя здравето като равновесието на жизнената сила, а болестта като неговото нарушение, т.е. като нематериално разстройство на здравето и нарушение в жизнедеятелността на организма (Ханеман, с. 38 и § 11). Кент казва, че това равновесие на жизнената сила е всъщност хармонията между волята и разума на човека (Кент, Лекции, с. 10). Той издига тези два принципа за фундаментални основи на човешката природа, затова тяхното взаимно и правилно проявление е здравето на човека. Големият хомеопат Георгос Витулкас дава обаче друго определение. „Здравето – казва той – е освободеност от болка на физическо ниво, и в резултат постигане на благополучие; освободеност от страсти на емоционално ниво и в резултат постигане на динамично състояние на ведрина и спокойствие; освободеност от себичност на умствено ниво и в резултат пълно единение с истината“ (Витулкас, с. 79). Виждаме, че Кент, следвайки Ханеман, схваща здравето повече от неговата субектна страна, като определена проява вътре в човека, докато Витулкас има по-обективно насочена дефиниция, т.е. какво наблюдаваме в човека при здравословно състояние. Първото е по-философско, а второто по-общодостъпно определение, но се допълват помежду си. Хармонията между волята и разума на човека води до благополучие, спокойствие и истинност, и се нарича здраве.
Умът
Кент има важната заслуга да издигне за основен хомеопатичен принцип ролята на ума при търсенето на лекарство. Във Философия на хомеопатията той утвърждава, че психическото състояние на пациента е от особена важност при отчитане тоталността на симптомите. Още Ханеман е говорел за това (Ханеман, § 210–213), но никой преди Кент не е обръщал толкова голямо внимание на умствените симптоми. „Самуел Ханеман е установил, че психиката е ключът към разбирането на човека – пише той. – Именно психическите симптоми играят главна роля при избора на необходимия за излекуването препарат” (Кент, Лекции, с. 12). „Действието на всички препарати най-напред предизвиква определени психически изменения и едва след това се появяват признаци на действието им върху тъканите, системите и отделните органи” (Пак там, с. 13). Затова и в Реперториума главата Mind е най-голямата и първа по ред, защото там са началата на физическите проблеми. В Лекции по хомеопатичната Материя Медика Кент разглежда и психичните картини на по-големите лекарства; нещо, което не е правено дотогава в такава степен, макар да е зададено още от Ханеман.
Материя Медика
Много са написаните книги по Материя Медика, но малко са тези, които могат истински да вдъхновяват и да се запомнят. Точно такава е другата основна книга на Кент – Лекции по хомеопатичната Материя Медика. Истински хомеопатичен шедьовър, тя е публикувана 27 години след времето, когато той започва да се занимава с хомеопатия. Както сам казва, в книгата са представени най-главните и напълно доказани лекарства, с техните най-характерни и забележителни черти, така че да може да изпъкне природата на всяко едно от тях (Kent, Materia Medica, с. 11).
Нещо повече, книгата е написана в наративен, белетристичен стил, без вертикално изброяване на симптоми, характерно за по-ранните Материи Медики, като се почне от тази на Ханеман. Този картинен метод цели лекарствата да се разбират, а не да се запаметяват. Никой не може да запомни всички симптоми на лекарствата, затова по-достъпната цел е да се разбере природата, есенцията на всяко едно от тях, заедно с ключовите му симптоми. Така текстът на книгата се превръща в един разговор между Кент и читателя, в който последният става приятел с автора; едно истинско споделяне на опит и насоки в практиката, докато в схематичните Медики дистанцията е очевидна – изброяването на симптоми не показва никакво отношение към читателя. Поради тази причина Материя Медика на Кент е сочена като най-полезната за начинаещите студенти по хомеопатия и много от големите хомеопати са започнали своята кариера основавайки се на нейното знание. Самите лекции в нея са първоначално четени от Кент пред студенти от Следдипломното училище на хомеопатите във Филаделфия, след което са основно преработени от него за публикуване.
Книгата е много важна и с това, че в нея Кент споменава за един лечебен метод, който става популярен главно чрез хомеопатията – лечението на детето чрез кърмата на майката. В картината на Borax той казва, че ако майката има нужда от Borax, то е напълно вероятно и кърмачето да има нужда от същото лекарство, като потвърждава, че много пъти е лекувал детето чрез майчиното мляко, когато и двамата, с майката, се нуждаят от едно и също лекарство (Пак там, с. 269–270). В наше време това е основен хомеопатичен подход за лечение на кърмачета.
Лекциите представят богата и изключително полезна информация за основните хомеопатични лекарства, като тук можем да изтъкнем картините на Belladonna, Carbo vegetabilis, Nux vomica, Pulsatilla, Rhus toxicodendron, Silica, Sulphur, Tuberculinum и др.
С тази книга завършва своеобразният хомеопатичен триптих на Кент. Самият той казва, че за хомеопата пръв по важност трябва да бъде Органона на Ханеман, т.е. философията на хомеопатията, а след това идват Материя Медика и Реперториума, които вървят ръка за ръка (Пак там, с. 12). Така най-първо трябва да се разбере методът на хомеопатията, след това инструментите на този метод – лекарствата, и накрая да се използва справочникът за намирането на тези инструменти според симптомите на пациента.
Малки съчинения
Стигаме до друг шедьовър в библиографията на Кент – неговите Малки съчинения. Тук са събрани в една книга негови клинични случаи, картини на нови лекарства, афоризми и предписания, взети от неговия личен архив, от различни писма, статии и лекции. Книгата излиза за пръв път през 1926 г., десет години след смъртта му, като съвременните издания са обновени и допълнени.
Тук са публикувани много нови картини на лекарства, които Кент пише след излизането на своята Материя Медика. Техните описания обаче се различават от тези в ММ, защото тук липсва разказвателният стил, а симптомите по-скоро се изреждат в последователни изречения, често без връзка едно с друго. Хенри Ален (1836–1909) остро е критикувал тези картини, които Кент е издавал в хомеопатични списания и накрая Джеймс Тейлър се съобразява с него и не ги публикува във второто издание на книгата. Повечето от тези лекарства не са доказани, а Кент е събрал симптомите на две отделни лекарства от реперториума и ги е обединил под имена като Alumina phosphorica (Alumina и Phosphorus) или Ferrum iodatum (Ferrum и Iodium). Други от тях обаче, като Cenchris, са достоверно доказани и надеждни.
Статиите и афоризмите на Кент са безценен източник за неговата философия и опитност, като допълват и разширяват основните му съчинения. Изключително полезни и задължителни за всеки хомеопат, те впечатляват със своята дълбочина и проникновеност.
Тук може да прочетем оригиналната статия за едно от нововъведенията на Кент в хомеопатията – сериите от потенции. Озаглавена Серии в степените (Series in degrees), тя представя опита му в предписването на лекарства в редуващи се потенции, които оформят серия. „След трийсет години активна практика като хомеопат, открих че се нуждая от всички дълбоко действащи лекарства в 30С, 200С, 1000С, 10М, 50М и 100М, и че често се нуждая от DM и MM. […] След дълго наблюдение на обхвата на потенциите, нагоре и надолу, аз се спрях върху октавите в сериите от степени като 30С, 200С, 1M, 10М, 50М, CМ, DM и MM. Много от моите пациентски записки показват, че пациентът постоянно се е подобрявал след всяка потенция, до най-високата, със симптоми, които все повече са утихвали, а той самият е ставал все по-здрав, ментално и физически“ (Kent, Series, с. 358, 359). Тази скала от потенции е основната, която се използва днес от всички класически хомеопати по света. Кент развива идеята си и в лекциите Употреба на потенции. Приложение на лекарствата към болестта (Use of Potencies. Application of Remedies to Sickness), част от статията Лекция (Lecture), в Наблюдения относно избора на потенция (Observation Regarding the Selection of the Potencies). Там казва, че когато е открит симилимумът, лекарството ще действа лечебно в посочената серия от потенции, но ако е само частично подобно, ще има ефект само от една или две потенции, след което симптомите ще се променят и ще трябва ново лекарство.
Други важни малки текстове от книгата са: Тифоидната треска (Address. Typhoid Fever), Съответствие между органите и насоки за лечение (Correspondence of Organs, and Direction of Cure), Хомеопатия: скициране на нейните фундаментални принципи (Homeopathy: Its Fundamental Principles Outlined), Темпераментите (Temperaments), Второто предписание (The Second Prescription), тези за миазмите и др.
Афоризмите на Кент сами по себе си са кратки скъпоценни бисери, върху които може да се размишлява, тълкува и твори. Много от тях съдържат истински философски и морални откровения, които показват високото духовно ниво на интелекта и личността на Кент. Ето някои от тях. „Ако обичаш хомеопатията и тя ще те обича. Такава е природната милостиня към теб.“ „Ти не можеш да разделиш медицината от теологията. Човекът съществува по целия път надолу, от неговото най-вътрешно духовно, към неговото най-външно природно.“ „Има два свята: светът на мисълта, или нематериалната субстанция, и светът на материята, или материалната субстанция.“ „Знаците са видими, но същността (esse) е невидима.“ „Болният трябва да бъде лекуван, а не болестта.“ „Всичко, което съществува, има своята аура, или атмосфера. И така, като раса или класа, целият човешки род има своята атмосфера или аура също. Всеки индивид ги има.“ „Ако човек няма хроничен миазъм, той не би имал остри болести. Това е така, защото той е предразположен към тези външни влияния.“ „Този, който не вярва в Бог, не може да стане хомеопат.“
Случаите от хомеопатичната практика на Кент са също много полезни и поучителни. Той е бил изключителен хомеопат с много успешна практика. Описаните от него случаи са впечатляващи и човек се връща отново и отново към тях, за да ги промисля и да се учи. Във всички от тях той използва високи потенции, от 1М нагоре.
Ученици
Кент е признат за голям хомеопат още приживе. Много хомеопати отиват специално при него в САЩ за да се учат и след това пренасят знанието му в Европа. Един от тези негови ученици, Б. К. Босе (1879–1977), пренася кентианизма в Индия и обучава стотици млади хомеопати, като по този начин и до днес индийските хомеопати се славят като големи кентианци. Един от европейските ученици на Босе е Георгос Витулкас, който разпространява класическата хомеопатия в Европа и е учител на почти всички големи съвременни класически хомеопати. Артър Гример (1874–1967) е американски хомеопат, личен ученик на Кент и негов секретар, който му помага в работата по Реперториума.
Повечето знаменити британски хомеопати са също ученици на Кент – Гибсън Милър (1862–1919) е голям хомеопат, пръв английски ученик на Кент, който основава хомеопатична болница в Глазгоу. Джон Уеър (1879–1971) е бил личният хомеопат на редица английски крале и кралици, дългогодишен хомеопат в Лондонската хомеопатична болница. Маргарет Тайлър (1875–1943), също хомеопат в тази болница, макар и да не е виждала на живо Кент, написва книга по Материя Медика, която продължава концепцията на Кент за психическите картини на лекарствата и е една от ключовите в тази област. Дъглас Борланд (1885–1960) е друг влиятелен британски хомеопат, работил в Лондонската хомеопатична болница и написал особено полезни съчинения.
Кент е бил изключително работоспособен и деен хомеопат. Като директор на клиника във Филаделфия, заедно със своите колеги хомеопати, е отбелязано, че през 1896 г. през клиниката са минали 18 800 пациенти, а през 1897 г. – 16 000 (Schmidt, P. Biography).
Другите за него
Едва ли има голям хомеопат, който да не се прекланя и да не цени делото на Кент. Витулкас го нарича „човекът, постигнал най-забележителните успехи в света на хомеопатията“ (Витулкас, Хомеопатия, с. 105). Е. Кейс казва, че най-добрите реперториуми са направени от Кент и Бьонингхаузен и че Кент е най-добрият тълкувател на хомеопатичната философия (Case, E.). Гример нарича Кент „един от най-великите апостоли на Ханеман и могъщ учител в изкуството и науката на хомеопатията“ (Grimmer, Gems) и написва специално есе, посветено на него, в което се прекланя пред личността и делото му.
Заключение
Кент е извършил огромна работа за хомеопатията. Неговата гениална личност с нестихваща страст е постигнала истински научни подвизи в лоното на новата медицина. Заедно с Херинг и Бьонингхаузен той е сред най-верните и отдадени последователи на Ханеман. С делото си той разкрива още по-големия потенциал на хомеопатията, а с дългогодишната си практика с високите потенции вдъхновява хиляди хомеопати да продължат завета на Ханеман да развиват хомеопатията и да вярват в нейната общочовешка мисия. Сто години след неговото заминаване ние му изпращаме нашия сърдечен поздрав и му благодарим!
Привет, Кент!
Както Прометей, зарящият ти пламък на зората,
донесъл е за нас лъчи от светлината;
от светлия, така любящ, Ханеманов път
проблясват чудни светове отвъд.
За човечеството сляпо и бедно, знай,
ще намери здравето на земята рай.
Мъртъв? Не! Твоят жив закон семето си ще посее
и разпръсквайки доброто, обилно ще изгрее.
Привет, Кент!
д-р Юджийн Остин, май 1917
Литература
Витулкас, Г. Нов модел за здраве и болест. Изд. „Анхира“. С., 2006.
Витулкас, Г. Хомеопатия – медицина на новото хилядолетие. Изд. „Анхира“, С. 2001.
Кент, Дж. Т. Лекции по философия на хомеопатията. С., 2011.
Сведенборг, Е. Небе и Ад. ИК „Кибеа“, С. 2004.
Ханеман, С. Органон на лечебното изкуство. Изд. „Изток-Запад”. С., 2010.
Case, E. E. Some Clinical Expiriences.
Grimmer, A. Gems of Homeopathic Thoughts from the Masters. – In: Grimmer, A. The Collected works.
Kent, J. T. Correspondence of Organs, and Direction of Cure. – In: Kent, J. T. Lesser Writings. B Jain, India, 2014.
Kent, J. T. Lectures on Homeopathic Materia Medica. B Jain, India, 2015.
Kent, J. T. Lectures on Homeopathic Philosophy. B Jain, India, 2014.
Kent, J. T. Lesser Writings. B Jain, India, 2014.
Kent. J. T. Repertory of the Homeopathic Materia Medica. B Jain, India, 2011.
Kent, J. T. Series in Degrees. – In: Kent, J. T. Lesser Writings. B Jain, India, 2014.
Schmidt, P. Biography of James Tyler Kent. Geneva, 1950.
Schmidt, P. Kent’s Conversion to Homeopathy. – In: American homeopath, 1995.