Лечение и предпазване от скарлатина от Самуел Ханеман

Лечение и предпазване от скарлатина от Самуел Ханеман.

/Преведената  част  е за профилактика. Преводът е от Оксана Дерменджиева/

Защита от скарлатина

I. Профилактика

Дори при най-подходящо и сигурно лекарствено лечение на тежка форма скарлатина, винаги има риск от смърт, най-жалка смърт, и количеството на безбройните страдания на пациентите често е толкова голямо, че филантропът трябва да иска, да бъде открито средство,  с помощта на което  здравите биха могли  да бъдат защитени от този убийствен мор и да останат защитени от него и по-нататък, още повече, че причинителят на инфекцията  е изключително заразен и неминуемо прониква дори при най-внимателно пазените деца на великите на този свят. Кой би отрекъл, че перфектното предотвратяване на инфекция при това опустошително бедствие и откриването на средство, с помощта на което тази божествена цел може да бъде със сигурност постигната, ще даде безкрайни преимущества за всякакъв  вид лечение, колкото и несравнимо да е то?

Имах толкова късмет, че намерих лек, който може да запази здрав човек с неинфектиран миазъм на скарлатина. Открих също, че същото лекарство, ако се дава през периода, когато се появяват симптоми, показващи инвазия на болестта, задушава треската в самото й начало и освен това е по-ефективно отколкото други известни лекарствени средства, при отстраняването на по-голямата част от последствието на страдания след скарлатина, която се развива по естествения си начин, което често е по-лошо от самата болест.

Сега ще разкажа за начина, чрез който открих това специфично профилактично средство.

Майката на многодетно семейство в началото на юли 1799 г., когато скарлатината е била най-разпространена  и фатална, получи нова покривка от шивачка (с която не беше позната), в чийто малък килер имаше момче, което току-що имаше скарлатина. Споменатата по-горе жена, след като получи покривка, я прегледа и подуши, за да провери дали има неприятна миризма и ако е необходимо да я окачи на открито, но тъй като не намери никаква миризма, тя я положи до себе си на възглавницата на дивана, на който след няколко часа тя легна за следобедна дрямка. Тя несъзнателно само по този начин (в семейството нямаше други непосредствени или отдалечени връзки с болните от скарлатина) погълнала този миазъм. Седмица по-късно тази жена внезапно се разболя от силна флегмонозна ангина с характерни стрелящи болки в гърлото, с които успя да се справи едва след четири дни, през които бяха забелязани заплашителни симптоми.

Няколко дни по-късно се зарази дъщеря и на десет години, най-вероятно чрез патогенни издишвания на майка си или изтичвания от покривалото; вечерта и се случи пристъп на силна давеща болка в корема, придружена от парещ сърбеж по тялото и главата, най-остър по главата и ръцете, придружен от паралитична скованост в ставите. Момичето спеше през нощта много неспокойно, със страшни сънища, цялото й тяло се потеше, с изключение на главата. Намерих я сутринта с давещо главоболие, замъглено зрение, покрит със слуз език, повишено слюноотделяне; субмандибуларните жлези са плътни, подути, болезнени при допир; стрелящи болки в гърлото при преглъщане и през останалото време. Тя нямаше нито най-малка жажда, пулсът й беше чест и малък, дишането беше прибързано и тревожно. Въпреки че момичето беше много бледо, тя усещаше топлина при докосване, оплакваше се от чувство на мравучкане по лицето и скалпа; седеше, облегнала се на нещо пред себе си, за да избегне стрелящата болка в корема си, която се чувстваше най-остро, ако тя се изправи или се облегне назад. С изключително печално изражение на лицето си тя се оплакваше от паралитична скованост на крайниците и избягваше всякакви разговори. Момичето каза, че „чувствала, че може да говори само като шепне“. Погледът й беше мътен, обаче концентриран ,  очите й бяха широко отворени, лицето й беше бледо, чертите на лицето са хлътнали.

Знаех твърде добре, че често предписваните лекарства, както в много други случаи, така и при скарлатина, в най-добрия случай, оставят всичко без промяна и затова реших в този случай на скарлатината, веднага като тя избухна, да не действам както обикновено, като се взимат предвид индивидуални симптоми, но ако е възможно (в съответствие с новия ми синтетичен принцип), да намеря лекарство, чийто особен начин на действие би се изчислявал от това, че то произвежда в здравото тяло повечето от болезнените симптоми, които наблюдавах при различни комбинации на тази болест. Паметта ми и колекцията ми от писмени свидетелства за особените ефекти на някои лекарства не са ми посочили нито едно лекарство, което да е способно да създава симптоми в същата степен, подобни на тези, които присъстваха в този случай, като беладона.

Само беладона може да съответства на повечето признаци на скарлатина, тъй като е ясно, че при първичното си действие, според моите наблюдения, има тенденция към възбуждане, дори и при здрави хора със силна депресирана слабост, печален глупав поглед с прекомерно отворени клепачи, замъглено зрение, студенина и бледност на лицето, жажда, малък бърз пулс, паралитична неподвижност на крайниците, затруднено преглъщане със стрелящи болки в паротидните жлези, давещо главоболие, притискащи болки в корема, които стават непоносими във всяко друго положение на тялото, с изключение на накланяне напред, изтръпване и топлина в някои части, но отсъствие в други, например, само в главата, само в ръцете и т.н. Мислех, че ако пред мен е случаят на наближаваща скарлатина, което изглеждаше най-вероятно, то следните ефекти, присъщи на това растение: способността да предизвиква продължителна треска с еризипелни петна по кожата, дълбок сън, подуване, топлина на лицето и т.н. - бяха много подобни на симптомите на напълно развита скарлатина.

Затова дадох на това десетгодишно момиче, което вече изпитваше първите симптоми на треска, доза от това лекарство (1/ 432 000 част от гран на екстракта, което според последващия ми опит вероятно е твърде голяма доза). /

Момичето все още  седеше тихо цял ден, не лежеше; телесната й треска стана едва доловима, тя пиеше, но по-малко, никой от другите й симптоми не са се засилили този ден и никакви нови симптоми не се появиха. Тя спеше доста спокойно през нощта, а на следващата сутрин, двадесет часа след приема на лекарството, повечето симптоми изчезнаха без никаква криза, само болки в гърлото продължиха, но с по-малко сила, до вечерта, когато и тази болка изчезна. На следващия ден момичето беше активно, ядеше, играеше и вече не се оплакваше от нищо. Дадох й още една доза и тя беше  добре, напълно добре, докато другите две деца в семейството се разболяха от тежка скарлатина, за която не ми съобщиха, и можех да ги лекувам само в съответствие с моя общ план, описан по-нагоре. Давах  на  възстановяващото се момиче малки дози беладона на всеки три до четири дни и тя остана в перфектно здраве.

Искрено желаех, ако е възможно, напълно да защитя другите пет деца от това семейство от инфекция. Изолацията им беше невъзможна и беше твърде късно.

Разсъждавах по следващия начин: лекарство, което е способно бързо  да задържи заболяването в началото му, трябва да бъде най-добрата му профилактика, и последвалите събития ме укрепиха в правилността на това заключение. Няколко седмици по-рано три деца от друго семейство се разболяха от много тежка форма на скарлатина; само най-голямата дъщеря, която дотогава беше приемала вътрешно беладоната  поради външно заболяване на ставите на пръстите, за моя голяма изненада, не хвана треска, въпреки че по време на други епидемии винаги се разболяваше първа.

Това обстоятелство потвърди напълно моята идея. Не се поколебах да предпиша на другите пет деца от това голямо семейство моето божествено лекарство като профилактично средство в много малки дози и тъй като своеобразния ефект на това растение не трае повече от три дни, повтарях дозата на всеки 72 часа и всички деца останаха напълно здрави, без най-малки симптоми през цялата епидемия, сред най-вирулентните излъчвания на скарлатина от сестрите им, които са се разболели.

В същото време бях поканен в друго семейство, където най-големият син беше болен от скарлатина. Намерих го в разгара на треска с обриви по гърдите и ръцете. Той беше тежко болен и затова беше късно да му давам специфично профилактично лекарство. Но исках да запазя още три други  деца от тази пагубна болест.

Единият беше на девет месеца, другият на две години, а третият на четири години. Родителите направиха това, което съм наредил, давали са на всяко дете необходимото количество беладона на всеки три дни и бяха щастливи да запазят трите си деца от заболяването, бяха щастливи да ги видят свободни от всички симптоми на това заболяване, въпреки че децата  неограничено са общували с болния си брат.

Имах цяла поредица от случаи, в които това специфично профилактично средство никога не ме е подвеждало.

За да приготвим това лекарство, предотвратяващо заразяване със скарлатина, вземаме шепа пресни листа от дива беладона (Atropa belladonna, Linn.) в сезона, когато цветята още не са паднали, разтриваме в хаванче на каша, изцеждаме сока през ленена тъкан, веднага (без никакво  предварително почистване) поставяме  тънък слой, не по-дебел от гърба на ножа, върху плоска порцеланова чиния и я поставяме на течение на сух въздух, където той ще се изпари за няколко часа.

Смесваме го и го изравняваме отново с шпатула, за да може да се втвърди равномерно, докато изсъхне толкова, че да се превърне в прах. Трябва да го държим топло в топло място в добре запушена бутилка.

Ако сега искаме да приготвим от това профилактично средство, тогава разтваряме гран от този прах (приготвен от добре запазен сок от беладона, изпаряващ се при обикновена температура) в сто капки обикновена дестилирана вода, разтриваме го в малко хаванче, поставяме това гъсто разреждане в бутилка  една унция и изплакваме хаванчето, като използваме  триста капки разреден спирт (пет части вода на една част спирт), и след което добавете това към разреждането и правим сместа съвършена, като внимателно разтръскваме течността. Ние маркираме бутилката като силно разреждане на беладона. Една капка от това разреждане се смесва старателно с триста капки разреден спирт, като се разтръсква една минута и сместа се маркира като средно разреждане на беладона. От тази втора смес една капка се смесва с двеста капки разреден спирт, като се разтръсква една минута и се маркира като слабо разреждане на беладона. Получихме нашето профилактично лекарство срещу скарлатина, всяка капка от която съдържа една двадесет и четири милионна част от гран на сухия сок от беладона.

От това слабо разреждане на беладона ние даваме на този, който все още не е изложен на действието на скарлатина, с намерението да го направи невъзприемчив към заразяването на болестта, следната доза: на дете на възраст една година - две капки (най-малкия - една капка), на двугодишно - три капки, на тригодишно четири, четиригодишно (в зависимост от силата на организма му) - от четири до шест, на петгодишно дете - от шест до седем, на шестгодишно - от седем до осем, на седемгодишно - от девет до десет, на осемгодишно - от единадесет до тринадесет,  на деветгодишно - от четиринадесет до шестнадесет капки, и за всяка следваща година от дванадесет на-горе, на две капки повече (от дванадесет до тринадесет, не повече от четиридесет капки) всеки седемдесет и два часа (една минута  разбърквате с всяка напитка с чаена лъжичка); трябва да се приема, докато епидемията продължава и четири седмици (до пет) след това. //

Ако епидемията е много силна, би било по-безопасно децата да я преживеят, като вземат втората доза 24 часа след първата, третата доза - 36 часа след втората, четвъртата - 48 часа след третата и след това останалите дози се приемат на всеки 72 часа до края, така че организма да не бъде  неочаквано хванат от този миазъм.

Такъв курс на лекарството няма да повлияе на здравето на децата. Те всъщност могат и трябва да водят начина на живот на здраво дете и да употребяват обичайните си напитки, храна, да се придържат към обичайните си развлечения и упражнения на чист въздух, но трябва да се внимава, за да се избегнат крайности във всичко това.

Единственото нещо, което аз съм принуден да забраня, е използването на твърде много растителни киселини, кисели плодове, оцет и др. Действието на беладона в този случай  изключително се засилва, което показва моя опит (за разлика от твърденията на старите автори).

Когато сме изправени пред такъв случай на разрушително и твърде силно действие на беладоната (по тази или друга причина), трябва да използваме нейния специален (според моите наблюдения - специфичен) антидот, опиум, външно или вътрешно, подобно на това, което съм посочил по-нагоре, при външно и вътрешно лечение на естествена скарлатина.

Има обаче случаи, в които трябва да надвишаваме предписанието на беладона и да я даваме по-често, отколкото през 72 часа. Крехкото момиче на три години успешно взимаше беладона като профилактично лекарство в посочената по-горе доза, докато сестра й, която имаше скарлатина, сериозно не наранила ръката и с вратата на стаята,  и момичето изпадна в такова психическо и телесно състояние, което е било благоприятно за заразяването с инфекция,  и въпреки факта, че преди ден тя беше взела профилактично средство, след няколко часа при нея са показали всички признаци на приближаваща скарлатина. Но две капки от слабото разреждане на беладона, взети незабавно, елиминираха веднага тези симптоми и без никакви допълнителни последици. От този момент тя приемаше лекарството само на всеки три дни (както преди), не се разболя от скарлатина и се чувстваше добре.

Следователно, ние ще постъпим правилно, ако в случай на толкова внезапно прибавяне на силна психическа депресия, която понякога се случва,  ще дадем, когато е необходимо, една или две допълнителни дози. Понякога срещаме и деца, които имат естествен тремор в спокойно състояние и за тях дозата, превишаваща посочената за деца на тяхната възраст, не е достатъчна за защита от скарлатина. Следователно, на лекарят може да бъде позволено леко да увеличи дозата, като смесва капки с малко повече течност и на минута по-дълго. Мога да отбележа, че едва ли може да си представим, доколко това или всяко друго лекарство ще загуби силата си (тоест ще стане напълно неподходящо за защита срещу скарлатина), ако позволим да го близнем от лъжица само  така, без смесване с нещо, или със  захар или, макар да го капнем в течност, но ще го дадем без да я разбъркаме достатъчно. Само чрез смесване, активно и продължително смесване, течното лекарство получава най-голям брой точки на контакт с живи влакна, което е необходимо, за да може лекарството да получи необходимата сила. Но добре разбърканата доза не трябва да стои няколко часа преди приема. Водата, бирата, млякото и всички други спомагателни течности, докато стоят, претърпяват известно разлагане, в резултат на което растителен лекарствен посредник, смесен с тях, отслабва или дори се разпада напълно.

Още повече, бих предложил, бутилката с лекарството да се заключва след всяка употреба. Веднъж видях момиченце на четири години да изсипва бренди в бутилка с лекарството, от която, както тя ми призна, преди това тя изпи цялото лекарство, което също беше направено със спирт и беше безцветно. Тя се качи на масата, взе бутилка от високо монтиран стенен шкаф и почти отново я напълни с онова, което й се струваше че прилича на подобна течност, така че родителите  да не могат да разберат какво е направила, и точно тогава аз влязох в стаята.

Забележка:

1 гран е 0.06479891148 грама

/ Като се дава с профилактична цел, това е твърде голяма доза за дете на тази възраст, но може би е точно подходяща за вече се развили симптоми на скарлатина, въпреки че не съм сигурен в това. Затова аз не мога да съветвам да повтаряте с точност това назначение, но също така не мога да съветвам да не взимате пример от този случай, тъй като скарлатината е много по-сериозно зло отколкото няколко смущаващи симптоми, причинени от малко по-голяма доза беладона, отколкото се изисква.

// Отчасти ми се струва, че същата употреба на беладона ще предотврати и морбили.