Децата ми идват за да ги прегърна а не за да им дам хапче

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Децата ми идват за да ги прегърна а не за да им дам хапче

Тереза Паркингтон е лектор в Лондон­ския колеж по класическа хомеопатия. Неотдавна тя гостува на Хомеопатичното общество в София и изнесе няколко интересни лекции върху органните ле­карства, някои гинекологични заболява­ния (главно миоми) и Материя медика.

- Как стигнахте до хомеопатията? Прак­тикувате от 11 години, така че това е реше­ние на зряла възраст.

- Заинтересувах се от хомеопатията преди око­ло 20 години - живеех в Лондон и то доста нездра­вословно. Когато веднаж почувствах болка, оти­дох при моя лекар, който ми предписа пет лекарс­тва. Изхвърлих ги и се опитах за подобря начина си на живот по естествен начин. Срещнах в Лон­дон хора, коиго се интересуваха от хомеопатия -това беше времето преди да бъдат основани хомеонатичните колежи в Лондон. След няколко годи­ни те вече бяха открити и реших да се запиша, за да стана самата аз професионален хомеопат. За­щото опитът ми като пациент беше много добър.

- Тези 15-тина години, в които в Англия има колежи по хомеопатия, бяха ли доста­тъчни, за да получи тя широко разпрост­ранение?

- В Англия винаги е имало хомеопатия. Всъщност тя се предлага в рамките на меди­цинските услуги и е много разпространена. Практикува се предимно от професионални хомеопати, които са обучавани в тези коле­жи.

- Има ли съпротива от страна на лека­рите срещу хомеопатията като алтернатив­но лечение.

- Отношението към хомеопатията е в мно­го широк спектър. Някои от лекарите сами из­ползват хомеопатия, други проявяват силно подозрение. Лекарите в областта, където аз живея и работя, я подкрепят много. Разбира се, те винаги са малко нервни, когато хора, без същото образование като тях, практику­ват. Но няма значително противопоставяне и враждебност.

- Без да се приема като противопоставя­не, имате ли случаи, които алопатичната медицина не с могла да разреши, а хомео­патията е успяла?

- Да, много случаи. Особено хронични бо­лести - обикновени тези, свързани със състо­яния на кожата, обриви, менструални проб­леми и храносмилателни заболявания. Но ако говорите за хора, на които им е казано, че имат смъртоносна, нелечима болест, тогава хомеопатитс са много внимателни в това, което обещаваат на пациента. Има случаи, когато на някого е казано, че има смъртоносно забо­ляване, а той се е подобрил с хомеопатично лечение. Но има и нелечими случаи по какъв­то и да е начин. Понякога хомеопатите помагат на такива хора само в облекчаване на симптомите им, без да могат да про­менят хода на бо­лестта.

- Бихте ли разка­зали някакъв слу­чай с хронично за­боляване.

-  Това е ежед­невна практика. Всеки път когато дойде дете с екзе­ма или пациенти с раздразнителни черва, или с поликистозни яйчници и др., всички те си заминават излеку­вани. Ако ние не можехме да пра­вим това, просто нямаше да имаме практика.

-  Известно е, че хомеопатичннтс лекарс­тва се антидотнрат. Какви препоръки да­вате на вашите пациенти?

-  Традиицонно на хората се препоръчва да избягват кафе, камфор, ментол, евкалипт и мента. Но аз смятам, че някои от най-силните есенции, които се използват в терапията с цветята  на д-р Бах също трябва да бъдат избягвани. Са­мите хомеопати не са твърдо на едно мнение по този въпрос.

-  А какво правите с пациент, който иска да се лекува хомеопатично, но не може да се откаже от кафето, например.

-  Ако той реагира добре на лечението, то­гава то не пречи. Но ако не може да реагира му казвам да направи избор - и това винаги е изборът на пациентът.

-  До каква степен пациентът може да си позволи да се самолекува.

-  Смятам, че това е добре само в някои ост­ри състояния или наранявания.

-  А кой лекува вас и децата ви?

-  Аз се лекувам при друг хомеопат. Не ле­кувам собственото си семейство. Защото мис­ля, че е трудно да бъдеш обективен за себе си и близките си, а хомеопатът трябва да бъде непредубеден наблюдател. И още нещо. По този начин ти се изравняваш с останалите край теб - както даваш помощ, трябва да мо­жеш и да получаваш помощ, защото не си по­вече от другите. А мисля, че като майка деца­та ми имат различни очаквания от мен. Ако те са депресирани и се чувстват зле, те идват за да ги прегърна, а не за да им дам хапче.

-  Нека да поговорим за антибиотиците и стероидите - това са препарати, от които пациентите трудно се отказват, защото та­ка са възпитани от начина на лечение през последните десетилетия.

-  Мисля, че повечето от хората, които искат да опитат хомеопатично лечение идват защо­то не искат да използват антибиотици и сте­роиди. Така че проблемът сс появява тогава, когато хомеопатичното лечение като че ли не действа и единственият изход остават анти­биотиците. Аз моля пациентите си да ми да­дат време, за да успея да се справя с пробле­ма хомеопатично, но ако не успявам и поло­жението се влошава, особено при дете, въоб­ще не ги критикувам, че ще използват анти­биотик. Защото аз самата ще трява да поема отговорност за факта, че не мога достатъчно бързо да намеря подходящото лекарство.

-  В България не се говори за вредата от ваксинациите, особено за ваксинациите на новородените деца. Вашето мнение по този въпрос? Известно е, че в Англия имате право на избор. Как беше постигнато?

-  Ние никога не сме го губили, просто никога не е било задължително ваксинирането. Но дори и при това положение в Англия не се стимулира публичното обсъждане, защото този дебат се кон­тролира от медицинските среди.

-  Но как тогава ще се разберат вредите, последствията от ваксинирането?

-  Има много хора, които се интересуват от алтернативни методи за здраве, така че те всъщност поддържат огъня на дискусията. Има и подкрепрящи групи от родители, кои­то разпространяват информацията на всички заинтересовани. Те я събират от медицински списания по света.

Разговора води Екатерина ЧАМУРЛИЙСКА