Раж­да­не­то е ка­то лю­бов­та, тряб­ва да е ин­тим­но!

Ха­ри ван дер Зее,  хо­лан­д­с­ки хо­ме­о­пат и из­да­тел на ре­но­ми­ра­но­то спи­са­ние  "Homeopathic Links" гос­ту­ва в края на ми­на­ла­та го­ди­на у нас и  пред­с­та­ви из­к­лю­чи­тел­но ин­те­рес­на­та си те­о­рия за връз­ка­та меж­ду ми­аз­ми­те и ро­до­вия про­цес. Тя ще бъ­де пред­с­та­ве­на об­с­той­но в яну­ар­с­кия брой на сп. "Хо­ме­о­па­ти­чен фо­рум"

- Хо­ме­о­па­ти­я­та е пов­ли­я­ва­на мно­го от пси­хо­ло­ги­я­та - Юнг, Уит­монт,  Кат­рин Кул­тер...  Вие са­ми­ят сте раз­вил иде­я­та за ми­аз­ми­те и ро­до­ва­та дей­ност след сре­ща с пси­хо­ло­га Ста­нис­лав Гроф. Тряб­ва ли обу­че­ни­е­то по хо­ме­о­па­тия да бъ­де за­дъл­бо­че­но с обу­че­ние и по пси­хо­ло­гия

- Не знам как е тук, но спо­ред мен раз­би­ра­не­то на пси­хо­ло­ги­я­та е на­чин да раз­бе­реш дру­гия чо­век - то­ва е, ко­е­то ние  пра­вим в хо­ме­о­па­ти­я­та. Ние се опит­ва­ме да раз­бе­рем сим­п­то­ма на все­ки ин­ди­вид, опит­ва­ме се да раз­бе­рем лич­ност­та, ко­я­то има те­зи сим­п­то­ми, и за­що та­зи лич­ност има точ­но те­зи сим­п­то­ми, та­ка че за­то­ва раз­би­ра­не е не­об­хо­ди­мо да има­ме ня­как­во поз­на­ние по пси­хо­ло­гия. Но се нуж­да­ем  не тол­ко­ва от раз­лич­ни­те пси­хо­ло­ги­чес­ки те­о­рии, а от то­ва да раз­бе­рем пси­хо­ло­ги­чес­кия про­цес у хо­ра­та, да мо­жем да раз­би­ра­ме. Бих­ме мог­ли да ка­жем, че хо­ме­о­па­тич­на­та Ма­те­рия ме­ди­ка пред­с­тав­ля­ва ед­на пси­хо­ло­гич­на сис­те­ма са­ма за се­бе си. За­що­то опис­ва всич­ки ви­до­ве пси­хо­ло­гич­ни  ти­по­ве. Са­мо че тя е мно­го по-бо­га­та от обик­но­ве­но­то пси­хо­ло­гич­но обяс­не­ние на ти­по­ве­те, за­що­то е обо­га­те­на с мно­го сим­п­то­ми, об­щи, фи­зи­чес­ки и т.н.. Ако ле­ку­ва­те хо­ра, без да  има­те дос­та­тъч­но раз­би­ра­не за чо­веш­ка­та пси­хи­ка, вие ще бъ­де­те ог­ра­ни­че­ни,  ще бъ­де ог­ра­ни­чен и бро­ят на хо­ра­та, ко­и­то ще мо­же­те да ле­ку­ва­те. И ще се све­де­те ра­бо­та­та си са­мо до те­зи слу­чаи, къ­де­то сим­п­то­ми­те на па­ци­ен­та са мно­го яс­ни за оп­ре­де­ле­но ле­кар­с­т­во. Мно­го пъ­ти за спе­ци­фи­чен сим­п­том съ­щес­т­ву­ват ня­кол­ко или по­ве­че ле­кар­с­т­ва, ко­и­то би­ха мог­ли да се из­пол­з­ват. И то­га­ва ва­ше­то раз­би­ра­не за лич­ност­та ще ви по­мог­не да ди­фе­рен­ци­ра­те. Про­ти­во­по­лож­но­то съ­що е ис­ти­на. Ако има­те идея ка­къв  тип чо­век е пред вас,  и то­га­ва ин­ди­ви­ду­ал­ни­те сим­п­то­ми ще ви по­мог­нат да пот­вър­ди­те кое от ле­кар­с­т­ва­та тряб­ва да из­бе­ре­те.

- Т.е. един па­ци­ент с пси­хо­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми или по­доб­на трав­ма мо­же да бъ­де си­гу­рен , че ще бъ­де ле­ку­ван дос­та­тъч­но ус­пеш­но с хо­ме­о­па­тия, а не с пси­хо­те­ра­пия.

- Да, та­ка е.

- Жи­ве­ем във вре­ме с мно­го на­си­лие. Бих­те ли ка­зал, как­во ста­ва с де­те­то, ко­е­то е за­че­на­то с на­си­лие. Как­ви би­ха би­ли проб­ле­ми­те на то­ва де­те в не­го­во­то раз­ви­тие.

- То­ва за­ви­си от ин­ди­ви­ду­ал­ния шанс на де­те­то. На­си­ли­е­то е ед­на мно­го ши­ро­ка те­ма, но бих­ме мог­ли да ка­жем, че връз­ка­та, от­но­ше­ни­е­то меж­ду ро­ди­те­ли­те, е един вид фор­ми­ра­що енер­гий­но по­ле, ко­е­то из­г­раж­да лич­ност­та на де­те­то.

- Ако же­на­та е заб­ре­ме­ня­ла вслед­с­т­вие на из­на­сил­ва­не?

То­ва ще ока­же го­ля­мо вли­я­ние вър­ху де­те­то. Съ­що та­ка - на­чи­нът, по кой­то май­ка­та е пре­жи­вя­ла то­ва. Бих­ме мог­ли да ка­жем, че най-чув­с­т­ви­тел­ни­те хо­ра в све­та, са би­ли пов­ли­я­ни още до­ка­то са би­ли в ут­ро­ба­та. Мно­го го­ди­ни се смя­та­ше, че до­ка­то де­те­то е в ут­ро­ба­та, ни­що не мо­же да му пов­ли­яе, че то е не­съз­на­тел­но. Но из­с­лед­ва­ни­я­та, ко­и­то са пра­ве­ни,  ста­ва яс­но, че всъщ­ност пло­дът в ут­ро­ба­та е твър­де съз­на­те­лен за всич­ко, ко­е­то ста­ва на­о­ко­ло. Та­ка че бе­бе­то е на­пъл­но съз­на­тел­но  по от­но­ше­ние на всич­ки емо­ции, ко­и­то има май­ка­та по вре­ме на за­че­ва­не­то - ако тя е чув­с­т­ва­ла лю­бов  или ом­ра­за,  то­ва мно­го дъл­бо­ко е пов­ли­я­ло вър­ху пло­да, вър­ху де­те­то.

- Ко­га­то де­те­то се раж­да, а в Бъл­га­рия де­ца­та се раж­дат в ужас­на об­с­та­нов­ка в бол­ни­ца­та, т.е. ня­ма го ин­тим­ни­ят мо­мент на лю­бов­та - прек­рас­на­та ме­та­фо­ра ко­я­то вие нап­ра­вих­те меж­ду пра­ве­не­то на лю­бов и раж­да­не­то. Та, в те­зи ус­ло­вия не са ряд­кост раз­лич­ни­те ин­фек­ции. Смя­та­те ли, че в та­ки­ва слу­чаи тряб­ва да се да­де ру­тин­но  Ста­фи­ло­кок­син, Кан­ди­да  или  дру­го хо­ме­о­па­тич­но (изо­па­тич­но) ле­кар­с­т­во?

- Не, ни­ко­га не пред­пис­вай­те ни­що ру­тин­но. То­ва е един въп­рос,  на кой­то хо­ме­о­па­ти­я­та ня­ма  от­го­вор. Раз­би­ра се, ние бих­ме мог­ли да ле­ку­ва­ме де­ца­та на ба­за­та на сим­п­то­ми­те, ко­и­то те по­каз­ват, но по-важ­но­то е да раз­бе­рем в как­во всъщ­ност е проб­ле­мът. По-ско­ро тряб­ва да се нап­ра­ви не­що, та да се по­ви­ши ка­чес­т­во­то на на­чи­на, по кой­то се раж­дат де­ца­та. Аз ви­на­ги да­вам един та­къв при­мер за ле­ку­ва­не на па­ци­ент,  кой­то го бо­ли пръс­та, а всъщ­ност пръс­тът му е при­тис­нат от вра­та­та. Вие мо­же да му да­ва­те ня­кои ле­кар­с­т­ва за бол­ка­та, но нап­ра­ве­те не­що за да го ос­во­бо­ди­те от вра­та­та.

- Ед­ва що из­ляз­ло на бял свят, де­те­то би­ва пос­рещ­на­то с BCG-вак­си­на (раз­би­ра се и хе­па­тит-вак­си­на). Как стои въп­ро­сът с  про­ти­во­ту­бер­ку­лоз­на­та вак­си­на в Хо­лан­дия и вак­си­ни­ра­не­то въ­об­ще. Как­во е ва­ше­то от­но­ше­ние към вак­си­ни­ра­не­то?

Аз съм мно­го щас­т­лив, че BCG -вак­си­на­та не се пра­ви тол­ко­ва ра­но в Хо­лан­дия. Но съ­що та­ка е ис­ти­на, че има ло­би на фар­ма­цев­ти­те, ко­и­то се опит­ват да про­ка­рат та­зи идея. Пре­дел­но яс­но е, че кол­ко­то по-ра­но се сло­жи вак­си­на­ци­я­та, тол­ко­ва по-го­лям е рис­кът да бъ­де на­не­се­на ня­как­ва вре­да на де­те­то. И през пър­вия ме­сец от жи­во­та си де­те­то ня­ма нуж­да от ни­как­ва вак­си­на­ция, тъй ка­то би­ва за­щи­те­но от имун­на­та сис­те­ма на май­ка­та през пър­вия ме­сец.

-При по­ло­же­ние, че е до­ка­за­но, че BCG -вак­си­на­та не пред­паз­ва от ту­бер­ку­ло­за, да­же пос­лед­ни­те из­с­лед­ва­ния по­каз­ват, че тя мо­же би е свър­за­на с раз­ши­ря­ва­не­то в мо­мен­та на ту­бер­ку­ло­за­та, осо­бе­но в бед­ни­те стра­ни, нуж­но ли е да се пра­ви тя?

- Аз не съм спе­ци­а­лист в об­ласт­та на  вак­си­на­ци­и­те, но мо­га да ка­жа, че съм наб­лю­да­вал ста­тис­ти­ка, в ко­я­то се по­каз­ва, че  след ка­то е сло­же­но на­ча­ло­то на BCG-вак­си­на­ци­я­та, в стра­ни­те  в ко­и­то е за­поч­на­ла да се упот­ре­бя­ва, не е до­ка­за­на ня­как­ва про­мя­на в си­ту­а­ци­я­та с раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на ту­бер­ку­ло­за­та. Та­ка че ка­то ця­ло има съм­не­ние за ефек­та от та­зи вак­си­на­ция. Но до­ри и да имах­ме ясен ефект, то той обик­но­ве­но се из­мер­ва са­мо от глед­на точ­ка на то­ва, да­ли хо­ра­та се раз­бо­ля­ват от ту­бер­ку­ло­за, или ма­га­реш­ка каш­ли­ца или дру­го. От дру­га стра­на, съ­щес­т­ву­ва все по-на­рас­т­ва­що ко­ли­чес­т­во до­ка­за­тел­с­т­ва, че ефек­тът от вак­си­на­ци­и­те вър­ху ин­ди­ви­да мо­же да пре­диз­ви­ка дъл­гот­рай­но ув­реж­да­не на здра­ве­то на па­ци­ен­та. До­ри вак­си­на­ци­и­те да на­ма­лят бо­лес­ти­те, за ко­и­то са пред­наз­на­че­ни, съ­щес­т­ву­ват до­ка­за­тел­с­т­ва, че ув­реж­да­ни­я­та ко­и­то ще пре­диз­ви­кат в имун­на­та сис­те­ма ще бъ­де мно­го по-го­ля­ми, от­кол­ко­то са­ми­те тях.

-То­ва са фак­ти, ко­и­то са из­вес­т­ни и на Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция. Въз­мож­но ли е уни­фи­ци­ра­не на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то, ко­е­то да спа­си де­ца­та - по­не в най-ран­на въз­раст от то­ва вак­си­ни­ра­не?

- Тряб­ва да про­ме­ни­те мис­ле­не­то на мно­го, мно­го хо­ра на пла­не­та­та, пре­ди да нап­ра­ви­те по­доб­но не­що. Вак­си­на­ци­и­те са не­що ед­ва ли не све­ще­но. И в умо­ве­те на по­ве­че­то хо­ра то­ва е не­що без­к­рай­но ху­ба­во - кол­ко­то по­ве­че се вак­си­ни­рат, тол­ко­ва по-доб­ре.  Но най-го­ля­ма­та из­го­да е за фар­ма­цев­тич­на­та про­миш­ле­ност  - да има въз­мож­но най-го­лям брой хо­ра, ко­и­то да се вак­си­ни­рат с все­въз­мож­ни вак­си­ни. Фар­ма­цев­тич­ни­те ком­па­нии са из­точ­ник на фи­нан­си­ра­не  на ме­ди­цин­с­ки­те из­с­лед­ва­ния. И не е в те­хен ин­те­рес да пра­вят та­ки­ва дъл­гот­рай­ни про­уч­ва­ния за пос­лед­с­т­ви­я­та от вак­си­на­ци­и­те. А док­то­ри­те, за­ра­ди твър­до­то си убеж­де­ние, че вак­си­на­ци­и­те са не­що ху­ба­во, до­ри и не пи­тат как­во се случ­ва дъл­го вре­ме след сла­га­не­то на вак­си­на­та, не се ин­те­ре­су­ват от те­зи дъл­гот­рай­ни из­с­лед­ва­ния.

- То­га­ва къ­де оти­ва мо­ра­лът в ме­ди­ци­на­та?

- До­бър въп­рос.

- Как­во пре­о­до­лях­те в се­бе си, та от ало­па­ти­чен ле­кар  да ста­не­те хо­ме­о­пат?

-Ня­ма­ше не­що, ко­е­то да пре­въз­мог­вам. За­поч­нах да уча ме­ди­ци­на, за­що­то се ин­те­ре­су­вах от хо­ра­та,  от пе­ри­о­да на из­рас­т­ва­не на хо­ра­та и ко­га­то за­поч­нах да уча все още не зна­ех как­ва фор­ма на ме­ди­ци­на ще прак­ти­ку­вам.  Но зна­ех, че ме­ди­цин­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние ще ми да­де го­ля­ма въз­мож­ност след то­ва да се за­ни­ма­вам с как­во­то ис­кам в об­ласт­та на ле­че­ни­е­то, за да мо­га да по­ма­гам. Ко­га­то учех ме­ди­ци­на не се ин­те­ре­су­вах от хо­ме­о­па­тия. За­що­то то­ва, ко­е­то зна­ех за хо­ме­о­па­ти­я­та по то­ва вре­ме, е че тя пра­ви та­ка, че да из­чез­нат сим­п­то­ми­те, пък аз не се ин­те­ре­су­вах от то­ва да из­чез­нат сим­п­то­ми­те. Чак по-къс­но от­к­рих, че хо­ме­о­па­ти­я­та пра­ви сим­п­то­ми­те да из­чез­нат, за­що­то е по­мог­на­ла  на ин­ди­ви­да да нап­ра­ви ед­на стъп­ка на­го­ре в раз­ви­ти­е­то.

- В Хо­лан­дия има­те ли хо­ме­о­па­ти, ко­и­то са за­вър­ши­ли ко­леж, без да са ле­ка­ри, как­то в  Ан­г­лия, нап­ри­мер?

- Да има.

- Как­во е от­но­ше­ни­е­то на ме­ди­ци­те към не­ме­ди­ци­те-хо­ме­о­па­ти?

- Бих мо­гъл да ка­жа, че най-об­що има един дух на раз­би­ра­тел­с­т­во  и сът­руд­ни­чес­т­во меж­ду тях.

- Как го пос­тиг­нах­те?

- Мис­ля, че то­ва е ед­на от хо­лан­д­с­ки­те чер­ти да бъ­деш то­ле­ран­тен. Поз­на­вам мно­го доб­ри хо­ме­о­па­ти,  ко­и­то не са ле­ка­ри. Аз по-ско­ро гле­дам на ка­чес­т­ва­та, от­кол­ко­то на до­ку­мен­ти­те.

- Как­во е раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на хо­ме­о­па­ти­я­та в мо­мен­та в Хо­лан­дия, как се раз­ви­ва тя, кол­ко па­ци­ен­ти има хо­ме­о­па­ти­я­та?

- Ня­мам точ­на ста­тис­ти­ка, но със си­гур­ност знам, че по­ве­че­то от хо­лан­д­ци­те или са­ми ще си ку­пят хо­ме­о­па­тич­но ле­кар­с­т­во от ап­те­ка­та, или ще оти­дат при хо­ме­о­пат.

- Мно­го об­на­деж­да­ва­що, бла­го­да­ря Ви.