Болестта е усилието на тялото да се лекува

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„


Екатерина ЧАМУРЛИЙСКА

Джон Морган е основател и собственик на "Хелиос" - една от най-престижните английски фармацевтични фирми за про­изводство на хомеопатични лекарства. След завършване на висшето си образование по фармация се ориентира към холис­тинните методи и завършва и колеж но класическа хомеопа­тия. Две години по-късно, през 1986 г. създава "Хелиос". В края на  януари той бе гост-лектор в София.

-  Трудно е за човек, незапоз­нат с хомеопатнята да си пред­стави, че една капка или глобула може да го лекува в про­дължение на 2-3 месеца. Как­во е хомеопатично лекарство?

-  Хомеопатичното лекарство е средство, предизвикващо бо­лест. То е стимул, дава тласък на процеса на лечение, който вече протича, усилва го, ускорява го и продължава в същата посока по закона за излекуването. А чо­векът се излекува чрез собстве­ната си жизнена енергия, така че лекарството само катализира процеса. То не дава нищо.

-  Може ли лекарство, произ­ведено по всички нравила на хомеопатнята, но предписано не но закона на подобието да се нарече хомеопатично? Пулсатнла (Puls.), например, дейс­тва добре при проблеми с прос­татната жлеза и много често, по чисто алопатичеи подход, се изписва "за простата". Това хомеопатично лечение ли е или алонатия с хомеопатично средство?

-  Всичко зависи от резултата, който щe се получи. Ако видим леко потискане или изменяне на симптомите, тогава е ясно, че има палиативен, алопатнчен ефект, който обикновено е крат­косрочен. Така че това, което ще се случи след подобно назначе­ние ни казва начина, по който е било използувано лекарството.

-  Често в литературата се твърди, че ниските потенции са за спешна помощ, докато високите са предимно за хро­нични заболявания. Винаги ли е така?

-  Може да се използува всяка потенция за всеки случай - за­виси от това, къде е центърът на случая, каква е жизнената сила на пациента, каква е яснотата на картината. Колкото по-ясна е картината, толкова по-висока потенция може да се даде. Но най-добре е хомеопатът да се опита да оцени динамичните ка­чества на пациента. Много чес­то това става по интуитивен на­чин - даваш това, за което имаш усещането, че е подходящото ниво за потенция на пациента. Трудно е да се даде набор от пра­вила, според които това да се прави. Аз използувам основно 30 С в течен вид при повечето пациенти.

- Как може да се дефинира болестга? Какво е болест от хомеопатична гледна точка?

- Според мен това е усилието на тялото да се лекува, да се по­добрява. Болестта е процес на ле­куване, който се изявява чрез симптоми и знаци. Но ако искате да отидете по-надълбоко, болест­та, в по-широк смисъл, е израз на усилието на човек да се развива и да се научи как да живее.

- Можем ли да говорим за национален тип болести или национален тип лекарства? Вие, например, сте потенцирали лекарство от Берлинската стена! Какво лекарство би би­ло подходящо за народи, кои­то дълго време са живели в со­циализъм?

- Сигурен съм, че има някак­во лекарство, но нямам доста­тъчно опит за да го назова. Вся­ка нация има някаква характе­ристика, която може да бъде покрита.

- Вие самият сте участвал в доказвания на лекарства. В колко доказвания може да участва един доброволец?

- Правя по 9 медитационни до­казвания на година с потенции, не по-високи от 30 С. Направих   и две много големи Ханеманови доказвания, както и пет-шест - по време на правене на самото лекарство. Не познавам много хора, които да участват в повече от едно доказване на 4-5 годи­ни. Освен някои по-специални хора, чиято работа е това. Но те са рядкост.

- Защото имат задръжки или защото имат неприятни симп­томи но време на доказването?

- Не защото им остава лош спомен от симптомите, а защо­то преживяват едно сериозно пъ­тешествие, което често е много дълбоко излекуване и трябва да бъде изцяло преживяно, смляно и завършено, преди да направиш друго доказване.

- От 150-200 години насам това, което Ханеман и негови­те последователи са написали, остава непроменено в практи­ката. Има ли някакъв предел за доказвания на нови лекар­ства. И дали в едни момент те няма да се превърнат в науч­но забавление?

- През всички тези години непрекъснато се появяват нови лекарства, някои се използуват, други - не. Дори ако едно лекар­ство не се използува никога по­вече, неговата ценност за чове­ка и групата, която е правила до­казването, си струва усилието.

- Променя ли се духът на хо­меопатнята?

- Не в същината си, защото е част от природата. Може би на­шето отношение към нея се про­меня - ние сме все по-малко закостенели по отношение на за­коните и правилата и мисля, че бъдещето ще ни донесе повече разбиране за тази неуловима "анатомия". Може би ще започ­нем да използуване нови лекар­ства, но основният принцип ня­ма да се промени - аз вярвам в това.

-  Има ли пречки, от гледна точка на международни спора­зумения, да се продават лекар­ства в потенции над ЗОС? Френската фирма "Боарон", например, която стъпи първа на пазара у нас, предлага най-висока потенция ЗОС?

-  Не знам в друга страна да има ограничение на потенции­те, освен наистина във Франция, където това е постановено със закон. Но има възможност да бъ­де сложена такава граница за нозодите. Във Франция пет от нозодите са забранени - Лисин, Сифнлин, Морбилин, Пертусин и още един, поради притенения, че чрез протеините всъщност се получава генетична информа­ция.

-Щеимали "Хелиос" по-съ­ществено присъствие на бъл­гарския фармацевтичен па­зар?

- Мисля да е така - чрез "Хомеофарм". Вече е установено добро взаимодействие е фирма­та, и се надявам да продължи. Надявам се също, че "Хомеофарм" работи добре.