05 октомври 2012

"Превод от" не-човешкия език на болката

 

 

 

 

Предговор

 

 

И тогава Дивия¹ каза:

- Ако сте в задънена улица, опитайте със свободните асоциации. Имах такъв случай през 1998. Много тежък случай – питах, питах, питах, а тя не казваше нищо. Анализирах ключовите думи, които използваше – нищо. Кажи ми за сънищата си. Нямам, не помня. Заплашвах я (и Дивия се засмя хитро), няма да ти дам лекарство ако не ми кажеш сън. Нямаше сънища. Подкупих я с чай (пак същата Дивия-усмивка), нямаше сън.  И изведнаж ми каза – ами като вдигна температура имам сън.

- Добре, кажи ми за съня.

- Имаше една стая и в стаята - камък. Голям камък.

- И какво?

- Ами това е.

- И какво беше чувството в съня?

- Никакво.

Бях  отчаяна, чудех се какво да питам. Ами ако камъните падат върху теб? Концентрирай се. Дай ми нещо.

- ... (мълчание)

- Добре, забрави за тези камъни. – И тогава тя каза:

- Това чувство беше като другото.

- Като кое?

- През целия ми живот.

- Забрави всичко. – А бяха минали три часа. – Забрави всичко, просто мисли за думата камък. И ми кажи първото, което ти идва в главата.

 

Тя започна да говори – описа планина с голям камък. Гледа към небето, облаци, птици, които летят... Езеро, малки патета, подредени от майка си в редичка, се клатеха към водата... Невероятно. Тя започна да изживява цялото това усещане на птицата, на водата, на малките пилета... Това е методът на Фройд, методът на свободните асоциации, знаете. Ако използвате ключова дума от разказа на клиента може с нея да отидете в това вътрешно състояние, в неговата вътрешна история. Правила съм го с много пациенти. Но когато не виждам ключовата дума започвам с ЧЕРНО. Черното е цветът на Сянката (Юнг - б.а.) и отваря блокираната вратата към клиента...

 

* * *

 

Добре де, рекох си, аз като му кажа на българския клиент черно, той ще ми говори за смърт и траур, защото това е в нашата култура. Накъдето се обърнеш, кюше или спирка - некролози, от които се усмихват напудрени в паспортна официалност лица. Какво  черно, каква смърт, какъв траур? Дали ще проработи...

 

Първи опит

 

- Кажи ми какво ти хрумва, като чуеш думата ЧЕРНО?

- Ами ковчег, смърт, какво друго? (Знаех си.)

- Кажи ми за смъртта?

- О, не не, не, не мога да говоря за смъртта. Представяш ли си ако си още жив и те затворят в ковчег и те зарият.

- Не мога да си представя. Какво е това?

- Ами как, не можеш да дишаш. Няма въздух. И никога няма да излезеш оттам, ти си жив-погребан. Имах един сън (нали нямаше сънища, а!), който е от детството ми – как  всичко това ми се случва наистина и някакво животно с огромни нокти ме притиска, за да не мога да вдигна капака на ковчега. И няма въздух, задушавам се, не мога да дишам ... Все едно съм в астматичен пристъп. Господи, колко е тъмно, няма място, няма място, ще умра, задушавам се...

 

Втори опит

 

- Ще ти кажа една дума. Отпусни се и ми кажи първото, което ти хрумва, не се притеснявай  ако изглежда глупаво, просто първото, което ти хрумва. ЧЕРНО.

- Смърт. Погребение. (Пак смърт, разбира се!)

- Кажи ми за смъртта.

- Ами когато има погребение трябва да си официален.

- Кажи ми за официален.

- Черно за мен всъщност значи черни обувки. Те подхождат на всичко.

- Кажи ми за черните обувки.

- Винаги можеш да си официален. Всичките ми обувки са черни. Мога  да ги нося на работа, после да отида в клуб, после – където трябва.

- Кажи ми за това – винаги  да си официален?

- Да си подготвен за всичко, да няма изненади. Конкуренцията е голяма, могат да ти издърпат изпод носа всичко - работа, гадже. Всичко. Една грешка и си долу, започваш пак от нулата. Не искам пак от нулата...

 

Трети опит

 

- Ще ти кажа една дума – кажи ми първото, което ти хрумва. ЧЕРНО.

- Я се разкарай. Какво може да ми хрумне от черно.

- Не знам. Какво ти хрумва?

- Нищо.

- Кажи ми за нищото.

- Нищото е нищо. Ти сигурна ли си, че си завършила психология.

- Кажи ми за нищото.

- Кой ти е дал диплома, що ме питаш такива глупости.

- Кажи ми за нищото.

- Нищото съм аз, доволна ли си.

- Кажи ми за нищото.

- Нищото е след като си се напушил. Става ти едно леко, леко. Чак ще пипнеш небето.

- Кажи за това да пипнеш небето.

- Я се разкарай. - Стана и си излезе. Майка му го беше насилила да дойде, сигурно пак ще го дотътри.

 

Четвърти опит

 

- Искаш ли да поиграем на една игра. Аз ще ти казвам дума, а ти ще ми казваш първото, което ти идва наум. Искаш ли?

- Може, но искам аз да съм пръв.

- Защо искаш да си пръв?

- Защото когато си пръв, не те изяждат.

- Кой не те изяжда.

- Ама нали каза, че аз съм пръв.

- Добре, кажи ми една дума тогава.

- Червена коса. (Това е цветът на моята коса. Този хлапак май ми се подиграва.)

- Изгоря, това са две думи. Сега е мой ред. ЧЕРНО.

- Плащ.

- О, какъв е този плащ?

- Ами черен плащ на черен рицар.

- Разкажи ми за този рицар.

- Той е много смел, може дори сам да отиде в гората когато е тъмно.

- Какво е в гората, когато е тъмно?

- Това е най-страшното място. Има толкова лъвове и тигри, които могат да те схрускат.

- Нали си рицар.

- Не, аз не съм, той е рицар. Той ме пази нощем в гората, защото те дебнат...

 

 

Пети опит

 

- Ще ви кажа една дума. Интересува ме първото, което ви хрумва като я чуете. ЧЕРНО.

Тя се усмихна:

- О, искате от мен свободни асоциации.

- Какво са свободни асоциации?

- Това е Фройдиска теория. Фройд е използвал това, за да стигне до несъзнаваното. Е, ще е цяла лекция, аз съм доктор по психология.

- Кажете ми за вашия докторат по психология.

- Всъщност това шега ли е, вие сте клиничен психолог. Подигравате ли ми се или си измисляте ваш си метод?

- Не просто ви питах за ЧЕРНО.

- Някак не съм настроена за това. Освен това методът на Свободните асоциации изисква ...

- Добре, кажете ми за вашия докторат.

- Хм... Това беше най-тежкият момент в живота ми. Не работата по него, тя беше приятна. Малко преди защитата, дъщеря ми домъкна вкъщи едно малко коте. Аз мразя котките. Черна котка, черна магия, нали знаете. Още от дете съм се страхувала от черните котки. Не вярвам в черната магия, не знам защо го казвам, но черните котки не ги обичам. Няколко седмици след това баща ми получи инсулт и си отиде. Не исках да вярвам, че е заради котката, но толкова й се бях ядосала, че я изхвърлих. Когато дъщеря ми не я намери, изпадна в депресия. Не е страдала така дори за първото си гадже, когато я напусна, но за котката – ужас. Казах си, пубертет,  трябва да съм търпелива, обаче отвътре ме глождеше това – черно коте, черна магия. Дали не й напрвиха магия. Вече осем години е така. Клинична депресия. С какво ли не е лекувана...  не излиза и не излиза от дупката. Вижте, аз съм образован човек, не вярвам в магии, но ... всичко, което се случи след това ...

- Кажете за магиите.

- О, много мога да ви говоря за това. Има хора, които отиват, плащат и ти правят магия. Черна магия, за болест, за смърт. Ужасно е, чувала съм какви ли не истории. Изследвала съм ги.  Да, да, започвах да ги изследвам чисто научно, ще кажете, компенсация, за да мога да се оттърва от този страх. Но и това не помогна.

- Каква е докторската ви теза?

- „Магически обреди и практики: психология на предсказателството и психология на суеверието”...

 

* * *

 

N-ти опит

 

- Преди известно време ти предложих да играем една игра, но ти си тръгна. Какво ще кажеш да опитаме отново. Казвам ти една дума и ти ми казваш всичко, което ти хрумва.

- Пак ли с ЧЕРНО?

- Я виж ти, как си го запомнил. Сега ще пробваме с твойта дума. Небе.

- Облак.

- Кажи ми за облак.

- Седиш на облака и той те носи.

- Какво е чувството.

- Лекота. Разтапяш се. Всичко гадно, което те тегли надолу е останало на земята и ти е леко, леко,  и тялото ти е на земята, а тук си си само ти и си седиш на облака.

- Кажи ми повече за това, да ти е леко.

- Никога ли не ти е било леко? Леко е леко.

- Не знам на теб как ти е леко, знам как го чувствам аз, но не как е при теб.

- Уф, леко, бе, леко, ле-ко! Ти си на върха, горе, нищо не ти тежи, все едно си се надрусал. Рееш се. Разбираш ли какво е, ле-ко-ти-е!

 

N⁺¹ опит

 

- Какво ти хрумва, като чуеш думата ЧЕРНО?

- Нищо. Което значи Бог = черни дупки. Извор. Източник. Излъчване. Развитие. Тези черни дупки ми образуват черна дупка в сърцето. Защото за мен сърцето е черна дупка и излъчва. Аз виждам Бог като Черно слънце.  Черното слънце е излъчващо,  от диска му струят лъчи и е много голяма красота, незрима красота. И когато влезееш там, усещаш материята на копнежа. Обаче Материята на копнежа може да бъде дадена на човека само от Черното слънце. А то е една дишаща структура. Вътре е много спокойно...  За мен това е праг и зад него е една невероятна светлина.

- Кажи ми за прага?

- Прагът е предизвикателство, тайна. Ние не знаем дали го има или го няма. Ако те води някой, а мен никой не ме е водил обаче -  то е част от воала, предизвикателство... Прагът е страхотна криза за тялото и душата. Не можеш нищо да направиш в духовното пространство, без да платиш.... Сега там горе се виждам все по-често като Аdler, който пори въздуха. Моят духовен учител говореше за ято гълъби и орли.  Да, да, аз съм Aдлер, нали разбираш.

- Това ми звучи на немски, Aдлер?

- Да, това е орел на немски. (А нейният основен чужд език е английският.)

- Кажи ми за орела.

- Какво да ти кажа, виж ме, орелът съм аз... единствената възможност да компенсирам болката е с идеята за СВОБОДА!...

 

ЧЕРНО?

Това ЧЕРНО ми e помагало в много случаи, които са изглеждали неразрешими в момента. То ме връщаше на пътя, когато се изгубвах из дебрите на личните изтории.  А колко много истории... Сълзи, болка, сълзи, гняв, сълзи, сълзи... не, не мога да плача, искам, но не мога, сълзи, обида, сълзи ...

 

Това ЧЕРНО, колкото драматично, толкова и безразлично, наостря сетивата ми за един странен език. Защото иззад сапунените версии на всекидневието, наднича вътрешната история, проектирала се в болестта. Тя  говори на език, който започваме все по-добре да разбираме. Понякога сме много нетърпеливи. Понаучили  няколко думи, си мислим, че можем да го говорим този език, а той ни залива с идиоми, които ако преведем буквално, ще са невъобразима глупост. Но точно глупостта, да, точно глупостта в този език ни дава шансове да разпознаем болестта. Защото тя си  говори едно и също - от детството до старостта - казва го по един и същи начин и  за всичко - от физическата болка до съня или мечтите - и го повтаря до безкрай, докато я разберем. Говори си по своему. Защото не знае друг език, освен този на източника си.

 

Чували ли сте как говори гълъб? А съсънка? Виждали ли сте как се смее платина? Знаете ли за празнотата около протона?

Сигурно изглежда глупаво, но това е езикът на болестта.

Не-нашият.

А Нейният, такъв, който се преживява. Това е език-усещане.

 

Болестта може да замръзва от страх като заек, да се умилква като гладна котка, да лети като белоглав орел, да плете паяжини от интриги  или да клъвва с ласкателния си, змийски език, тя може да е вятърна като глухарче, да се увива като бръшлян или лиана, може да е твърда като стомана, силна като титан,  или прозрачна като етер, може да е солта на масата или снегът на Южния полюс. Може да е стих или песен. Може да е недостигната мечта или пиедесталът, който е зает от друг.

Може  да е всичко....

 

За  да разберем този език, трябва да се научим да слушаме. И да мълчим. Само в тишината на паузата музиката си взима дъх.

¹ Д-р Дивия Чабра, международен хомеопатичен семинар,  2006 г, в „Ханеман Институт” -  Хага.