Няма по-красив метод от хомеопатията

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Екатерина ЧАМУРЛИЙСКА

Но преди да го разбере, д-р Валтер Глюк е бил скептик, ка­то повечето лекари. Скоро след като завършил медицина прак­тикувал във вътрешно отделе­ние, когато една особена случка го накарала да се освободи от първоначалното си недоверие към хомеопатията. Там където работел идвали пациенти с ин­фаркт - малко преди смъртта. И в повечето случаи умирали за една нощ. Тези картини били пред очите му седмици и месе­ци наред.

Веднаж, когато бил нощна смяна, докарали много възрастна и изтощена жена, ко­ято седмица преди това била в интензивното, на гърба си има­ла декубитуси. Тя вечер често виждала призраци. Ръцете и ве­ните й имали синкав отенък и изглеждали като мраморни. След като получила обичайни­те системи с разтвори, д-р Глюк   отишъл при нея. Тялото й било студено, но въпреки това била отвита, с избила пот по челото. Искала вентилатор - и тогава му просветнало.

Спомнил си за лек­цията за Карбо вегетабилис -ключовият симптом на това ле­карство е, че има желание да му веят. В себе си носел Карбо ве­гетабилис 30 С и когато в стая­та нямало никого, а междувре­менно жената вече била в без­съзнание, той взел някоко глобули и ги поствил в устата й. След около половин час тя вече била в съзнание, спяла, и дори успяла да се завие, а студената пот изчезнала. Сутринта се съ­будила и пожелала да закусва. Тогава дошъл главният лекар на визитация и получил ... шок, за­щото жената била още жива.

- Това беше едно изживяване, което знаехме само аз и Бог, раз­бира се. След една седмица из­писаха жената. Тогава си казах- може би тази хомеопатия дейс­тва. И започнах да се уча.

-  Когато показвахте видеослучаи, видяхме, че и ваши­те пациенти не винаги се от­насят към хомеопатията дос­татъчно сериозно, т.е. прие­мат я като нещо вторично. Ко­гато се появи сериозно заболя­ване отиват при алопат, а за някаква брадавица или счу­пен крак търсят хомеопат. Как може да се промени това отношение - както у пациен­та, така и у представителите на алопатичната медицина -защото хомеопатията наисти­на е лечителско изкуство на новото време.

- Това е един много дълъг про­цес на възпитание и на инфор­миране. Но и качеството на хомеопатичното лечение е също толкова важно, колкото и самата информираност на пациента. По­вечето пациенти обаче успяват да бъдат научени. Нашето сдруже­ние - Приятели на хомеопатията - има контакти с цяла Европа. То­ва са сдружения, които се опитват да разпространяват идеите на хомеопатията сред обикновени­те хора, сред любителите и мо­же би ще бъде ценно за вас да установите контакти с тях, да ви­дите как работят, да видите и техните различни програми.

Раз­бира се и друго е важно - става въпрос за социалното съществу­ване на хомеопаитята. Имах един колега в Кувейт, той изле­кувал тамошното правителство и шейха - беше още преди война­та, а хомеопатията беше забра­нена в страната. Затова е много важно да имате такива пациен­ти - министри, президенти. И то­гава, ако има политическа дис­кусия, може да им кажете - или ще подкрепите хомеопатията, или вече няма да ви давам глобули. И ще умрете в мъки!

(Това е д-р Глюк, с неизчерпаемото си чувство за хумор, но ... къде на шега, къде на истина...!)

- Сега основната тема, коя­то вълнува хората у нас е гри­път, естествено. Какъв беше точно грипът в Западна Ев­ропа, може ли да се говори за едно или няколко хомеопатични лекарства, които са покривали ситуацията?

- За човека, който се разболя­ва не е известно дали има грип или просто хрема с треска и т.н. Точно това е предимството на хомеопатията - ако може още в първите часове да се даде под­ходящото лекарство, тогава са­мото протичане на болестта ще бъде много по-кратко. При нас това се е потвърдило хилядократно. Може едно лекарство да покрие повечето случаи, но по-често това са най-различни ле­карства. При нас, по време на грипната епидемия често в на­чалото имаше едно чувство на грапавина в гърлото, което след това отиваше надолу, с втриса­не, след това - хрема, болки в ставите и слабост. И лекарство­то беше Каустикум. В тези слу­чаи то помогна по отличен на­чин. За 2-3 дни хората ставаха почти напълно здрави. Въпреки, че грипът е вирусно заболяване, често се дават антибиотици, ко­ето наистина е безсмислено и безполезно. Когато знаем, че Ка­устикум много често е подходя­що, може да го използваме за профилактика - взима се една доза в потенция 12 или 30 СН. .

- В България, поради тър­говското присъствие единст­вено на "Лаборатории Боа-рон", най-разпространеното лекарство като превенция за грипа е Осцилококцинум. Из­ползвате ли го в Австрия?

- Не, при нас не е познато то­ва лекарство. Има една специ­фична възможност, която не се отнася към симптомите на гри­па. Лекарството е Инфлуенцинум - грипен нозод. За разлика от ваксинацията, то се взима през устата и разбира се, няма странични явления. Ние даваме Инфлуенцинум еднократно, в потенция 200 С, а може да се вземе и тогава, когато човек има чувство на слабост, втрисане и болки в ставите. То също така имаше много добър ефект. Но когато след това болестта се вло­ши или пък избухне, вече тряб­ва да се намери лекарството, според симптомите. Там избо­рът е голям. Но не би трябвало човек да прави това сам, а да отиде при хомеопат.

- Защо след като е всеизвес­тно, че антибиотикът не "уби­ва" вирусите, все пак алопатите изписват имено такива лекарства при грип? В кръга на шегата - не са ли те твърде сърцати сътрудници на фар­мацевтичната промишленост?

- Не искам да подценявам не­щата, но е станало навик да се дава антибиотик като застрахов­ка. Защото към вирусната ин­фекция може да се развие бак­териална инфекция и тъй като бактериите могат да се "убиват" с антибиотици, настъпва извес­тно подобрение.

- Можете ли да направите един финансов паралел меж­ду алопатнчното лечение на грип (т.е. с антибиотици) и хомеопатичното лечение.

- Убеден съм, че хомеопатичното лечение е много по-евти­но. Това, което струва, е изкус­твото да се намери лекарството. Т.е. способността на хомеопата, това е неговият хонорар, който разбира се, е в тясна зависимост от реномето и нивото му. Както навсякъде. Има добри обущари, добри фризьори... Самото лекар­ство е относително евтино. Ко­гато взимате обичайните болко-успокояващи ревматични лекар­ства, струва стократно повече, но се появяват и много странич­ни явления. В последствие на пациента ще му бъде още по-скъпо да лекува и страничните явления, като например пробле­мите със стомаха, вследствие от тези първични лекарства. Стру­ва си пациентът да се замисли, нали?