Липсата на свобода прави етикетите

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Румяна ЙОНЧЕВА

Наистина, както твърди коле­гата хомеопат д-р Атанас Гълъ­бов, етикетът е нещо опасно за на­чинаещия хомеопат. Но примери­те не са етикети. Който не прие­ма свободата на асоциациите, той приема примера за задължите­лен, т.е прави го етикет. А при­мерите в хомеопатичните карти­ни на лекарствата са жалоните за прозрението. Всеки от многото автори на Материя медика пред­ставя своя гротеска на картина­та. Всеки автор е един коан, зад който стои идеята. Просветлени­ето идва след холографската об­работка на информацията.

Умствените упражнения и те­орията са най-съществената част от практикуването на кла­сическата хомеопатия. Асоциа­тивността е главният инстру­ментариум на големия хомео­пат. Така че житейският път и богатството на асоциации опре­делят класата на хомеопата, след като старателно е усвоил Материя медика.

Нека да си спомним как беше разрешил своя случай на Боракс д-р Джавахар Шах - случай, представен в една от последни­те му лекции в София: беше по­питал пациента си може ли да се вози на виенско колело...*

А очарованието в разговора между хомеопати е в това, че с един код - името на лекарството - се обменя цял океан от инфор­мация. Може някой да предпо­чете не драмата, а справочника - добре е, но изключването на емоционалния слой, дори и в най-сериозната мисия, ощетява патологично миговете живот и на подателя и на получателя.

Изкуство или наука е хомео­патията - тази тема е дискути­рана горещо в хомеопатичните среди без заключителен отго­вор. От едната страна стои мне­нието на големия хомеопат Георгос Витулкас и неговата ста­тия в сп. "Classical Homeopathy".

От другата страна стои съвре­менната индийска школа с ней­ния лидер Раджан Шанкаран, автор на сериозни хомеопатични студии, като "Ситуационна Материя медика", изключител­но асоциативно четиво.

Витул­кас критикува неговия подход към класификация на лекарст­вата според произхода им (рас­тителен, животински, минера­лен), обвинявайки го в нелогичност. Но ако си поговорите със съвременни класически хомео­пати в "Мрежата", често ще срещнете мнението, че там къ­дето стига Витулкас, там започ­ва Шанкаран. Така че всеки мо­же да си избере гледната точка.

Прав е д-р Гълъбов, че е мно­го опасно усещането, че няма тайни за нас. Това е катастрофа - да. Вече и науката знае, че тай­ните са си факт, а науката хоме­опатия е точно това - опознава­нето на тайните на природата от частицата съвършено познание, заложено във всеки от нас.

А тайните не се научават, те смътно и щастливо се осъзнават от нас чрез прозрения, които стоят над научността.

* Ключов симптом на Боракс е страх и влошаване от дви­жение надолу.