Всяка болест е липса на енергия – В. Зафириу

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Екатерина Чамурлийска

Д-р Ван­ге­лис За­фи­риу е гръц­ки пси­хи­а­тър и хо­ме­о­пат. Уче­ник на Ви­тул­кас, от 1983 г. той прак­ти­ку­ва глав­но хо­ме­о­па­тия и 15 го­ди­ни е ра­бо­тил в Атин­с­кия цен­тър по хо­ме­о­па­тич­на ме­ди­ци­на. Той е един от ос­но­ва­те­ли­те на Hellenic Homeopathic medicine в Ати­на, пре­по­да­ва­тел и стар­ши кон­сул­тант в Меж­ду­на­род­на­та ака­де­мия за кла­си­чес­ка хо­ме­о­па­тия на ос­т­ров Ало­ни­сос, в Меж­ду­на­род­но­то учи­ли­ще Medicina Futura, как­то и в Меж­ду­на­род­на­та шко­ла по кла­си­чес­ка хо­ме­о­па­тия в Шве­ция.

Д-р За­фи­риу бе един от лек­то­ри­те на пър­вия меж­ду­на­ро­ден се­ми­нар във Вар­на на те­ма "Не­поз­на­ти­те въз­мож­нос­ти на хо­ме­о­па­ти­я­та".

- По­ра­ди лип­са­та на прес­тиж в хо­ме­о­па­ти­я­та. За­що­то в днеш­но вре­ме не зву­чи дос­та­тъч­но теж­ко да ка­жеш "аз съм хо­ме­о­пат" в срав­не­ние с то­ва да ка­жеш "аз съм хи­рург". Има още не­що - хо­ме­о­па­ти­я­та е ос­но­ва­на вър­ху не­що, ко­е­то из­г­леж­да мно­го лес­но да НЕ бъ­де раз­б­ра­но от все­ки. Пър­во­то е как по­доб­но­то ле­ку­ва по­доб­но. Но най-важ­но­то е как ед­но не­съ­щес­т­ву­ва­що ве­щес­т­во мо­же да пов­ли­яе на съ­щес­т­ву­ва­що ве­щес­т­во. Как ну­ле­во­то ко­ли­чес­т­во, ну­ла ми­лиг­ра­ми, мо­гат да дейс­т­ват вър­ху мно­го ки­лог­ра­ми. Не мо­жем да го  обяс­ним на­уч­но на хо­ра­та на на­у­ка­та. И от тях­на стра­на е мно­го ра­зум­но да ка­жат "то­ва са гру­пос­ти". Не би­ха би­ли ум­ни, ако ка­жат: "Аз вяр­вам на то­ва". То­ва е нор­мал­но­то мис­ле­не  на все­ки на­у­чен ра­бот­ник. Ну­ле­во ве­щес­т­во не мо­же да дейс­т­ва ка­то ве­щес­т­во, то­ва е не­въз­мож­но. Не би след­ва­ло да се учуд­ва­ме, че хо­ме­о­па­ти­я­та се  от­х­вър­ля до мо­мен­та, ко­га­то ня­кои от тях ще имат лич­на опит­ност с ре­зул­та­ти­те на хо­ме­о­па­ти­я­та, ко­е­то ве­ро­ят­но ще фор­си­ра про­мя­на­та на мис­ле­не­то.

- За съ­жа­ле­ние точ­но го­ле­ми­те при­род­ни ка­тас­т­ро­фи или епи­де­мии по­каз­ват бе­зус­лов­но на об­щес­т­во­то, че хо­ме­о­па­ти­я­та дейс­т­ва по-бър­зо, по-ме­ко и по-доб­ре. През ХIХ век имен­но хо­лер­ни­те епи­де­мии из­в­e­ж­дат хо­ме­о­па­ти­я­та в око­то на об­щес­т­ве­но­то мне­ние.

- Ще ви ка­жа не­що не­о­чак­ва­но. Всич­ки хо­ме­о­па­тии по све­та, с из­к­лю­че­ние на те­зи в Ин­дия, мно­го ис­кат да бъ­дат при­е­ти от на­уч­на­та ме­ди­цин­с­ка об­щ­ност. Не виж­дам при­чи­на за­то­ва. Ста­ва ду­ма за из­ця­ло раз­лич­ни на­уч­ни сис­те­ми. В дейс­т­ви­тел­ност, сред­но­то ни­во на хо­ме­о­па­ти­те във вся­ка стра­на, е нис­ко в срав­не­ние с въз­мож­нос­ти­те на сис­те­ма­та, ко­я­то имат, в срав­не­ние с то­ва, ко­е­то хо­ме­о­па­ти­я­та мо­же да пред­ло­жи на па­ци­ен­ти­те. Ние пред­ла­га­ме мно­го мал­ко, за­що­то не сме доб­ре об­ра­зо­ва­ни. За­то­ва е твър­де преж­дев­ре­мен­но да за­поч­нем да тър­жес­т­ву­ва­ме, да ис­ка­ме  при­е­ма­не­то ни от дру­ги­те на­уч­ни ра­бот­ни­ци, да нас­то­я­ва­ме за  уни­вер­си­тет­с­ки сте­пе­ни и хо­ме­о­па­тич­ни бол­ни­ци и да бъ­дем доб­ре въз­п­ри­е­ти от на­уч­ни­те сре­ди.

На­ша­та цел се­га тряб­ва да бъ­де са­мо ед­на - да по­доб­рим об­ра­зо­ва­ни­е­то си, по-ви­со­ко ни­во на при­ла­га­не на хо­ме­о­па­ти­я­та. То­ва ще бъ­де мно­го доб­ре въз­п­ри­е­то и ще по­доб­ри па­ци­ен­та, ще да­ва все по-доб­ри ре­зул­та­ти вър­ху все по-го­лям брой па­ци­ен­ти. Дъл­бо­ко в се­бе си вяр­вам, че е доб­ре, заг­де­то по­ве­че­то вра­ти са зат­во­ре­ни се­га за хо­ме­о­па­ти­я­та. Ина­че, по­ра­ди не­доб­ро­то об­ра­зо­ва­ние, ре­зул­та­тът вър­ху спо­соб­ност­та на хо­ме­о­па­ти­я­та да по­ма­га на па­ци­ен­ти­те по-ско­ро ще се по­ни­жи, от­кол­ко­то да се по­ви­ши,  за­що­то мно­го дру­ги док­то­ри би­ха ис­ка­ли да ста­нат хо­ме­о­па­ти, но ня­ма мно­го хо­ра, ко­и­то мо­гат да пред­ло­жат ви­со­ко ни­во на об­ра­зо­ва­ние. Та­ка че ще има­ме мно­го не­об­ра­зо­ва­ни  хо­ме­о­па­ти, ще се раз­ши­ря­ва и ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то на па­ци­ен­ти­те с пос­лед­с­т­ви­я­та, ко­и­то мо­жем да си пред­с­та­вим. От 1840 до 1860 г.  по­ло­ви­на­та от ме­ди­ци­те в САЩ би­ли хо­ме­о­па­ти. И след ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия, не е ос­та­нал ни­то един.

- Но ко­га­то ня­ма об­щес­т­ве­но при­е­ма­не на хо­ме­о­па­ти­я­та се въз­пи­ра и са­мо­то обу­че­ние. То­ва е се­ри­о­зен проб­ле­м. Не мо­же да има ко­леж или вис­ше учи­ли­ще по хо­ме­о­па­тия, след ка­то дър­жав­ни­ят ре­гис­тър не при­е­ма про­фе­си­я­та хо­ме­о­пат. По­лу­ча­ва се зат­во­рен кръг.

- Аз не ка­зах, че тряб­ва да спрем да се опит­ва­ме да раз­ши­ря­ва­ме хо­ме­о­па­ти­я­та, да я раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ме към хо­ра­та и към по­ли­ти­ци­те и до съз­на­ни­е­то на на­ши­те ко­ле­ги от тра­ди­ци­он­на­та ме­ди­ци­на. Имам пред­вид, че 90 % от енер­ги­я­та ни тряб­ва да се из­раз­ход­ва в по­со­ка по­ви­ша­ва­не на об­ра­зо­ва­ни­е­то ни. И спо­соб­ност­та да ле­ку­ва­ме па­ци­ен­ти­те. Ако ус­пе­ем в то­ва, дру­ги­те не­ща ав­то­ма­тич­но ще се слу­чат. Хо­ра­та ще на­тис­нат пра­ви­тел­с­т­во­то и на­уч­ни­те ра­бот­ни­ци и ние прос­то ня­ма да се на­ло­жи ни­що да пра­вим. Хо­ра­та ще из­ля­зат на ули­ци­те, на де­мон­с­т­ра­ция, и ще на­тис­нат об­щес­т­во­то и дър­жа­ва­та.

- Вие, кой­то има­те прес­тиж­на­та про­фе­си­ия пси­хи­а­тър, за­що оти­дох­те в хо­ме­о­па­и­тя­та?

- Аз не съм пре­ми­нал от ед­но­то към дру­го­то, съ­че­та­вам пси­хи­ат­рич­но­то поз­на­ние с хо­ме­о­па­ти­я­та и за щас­тие, мо­я­та лю­бов мо­же да бъ­де ком­би­ни­ра­на, без ед­на­та да раз­ва­ли дру­га­та. Не­въз­мож­но е да се заб­ра­ви пси­хи­ат­ри­я­та. Хо­ме­о­па­тия и пси­хи­ат­рия вър­вят ус­по­ред­но и ми по­ма­гат.

По вре­ме­то, ко­га­то за­вър­ш­вах спе­ци­а­ли­за­ци­я­та си по пси­хи­ат­рия, за­вър­ших и об­ра­зо­ва­ни­е­то си по хо­ме­о­па­тия. То­га­ва Ви­тул­кас се опи­та да ме убе­ди да ста­на хо­ме­о­пат в не­го­вия цен­тър. А мо­ят ди­рек­тор по пси­хо­те­ра­пия нас­то­я­ва­ше да ста­вам пси­хо­те­ра­певт и пси­хо­а­на­ли­тик. Един ме­сец не мо­жах да взе­ма ре­ше­ние. Не ис­ках да от­ка­жа ни­то на еди­ния, ни­то на дру­гия, но не ис­ках да пре­ка­рам це­лия си жи­вот в уче­не, а да нав­ля­за в дъл­бо­чи­на. Чу­дех се да­ли ще мо­га да с­та­на пси­хо­те­ра­певт и хо­ме­о­пат, след един мно­го те­жък ме­сец, след че­ти­ри ин­тер­вю­та с Ви­тул­кас и ед­но ин­тер­вю с пси­хо­те­ра­пев­та, ре­ших да ста­на хо­ме­о­пат. Мис­ля че то­ва бе­ше пра­вил­ни­ят из­бор.

Кент каз­ва, че хо­ме­о­па­тът тряб­ва да поз­на­ва чо­веш­ко­то съ­щес­т­во. Той не е ка­зал, че е доб­ре, хо­ме­о­па­ти­те да  зна­ят чо­веш­ка­та ду­ша, а  че е за­дъл­жи­тел­но. Пси­хо­те­ра­пи­я­та е на­чин да се раз­бе­ре чо­веш­ка­та ду­ша и мно­го по­ле­зен на­чин да ле­ку­ваш па­ци­ен­та. Но хо­ме­о­па­ти­я­та мо­же да да­де свет­ли­на към дру­ги­те час­ти на жи­во­та, за да ле­ку­ва­ме па­ци­ен­ти­те и от дру­га стра­на. Тя ни по­ма­га да раз­бе­рем все­ки чо­веш­ки про­дукт и про­дук­та на об­щес­т­во­то. Хо­ме­о­па­тич­но­то зна­ние ни по­ма­га да раз­бе­рем ци­ви­ли­за­ци­я­та и чо­веш­кия про­цес в ис­то­ри­я­та,  да раз­бе­рем из­кус­т­во­то и из­точ­ни­ци­те на изук­с­т­во­то, да раз­бе­рем вой­на­та и при­чи­ни­те за вой­на­та и всич­ки ас­пек­ти на чо­веш­кия жи­вот.

Ще ка­жа не­що за хо­ме­о­па­тич­но­то поз­на­ние,  хо­ме­о­па­тич­на­та  на­у­ка  е ця­лос­т­на на­у­ка. Въп­ро­си ка­то "Има­те ли ня­как­ви стра­хо­ве?",  "Оби­ча­те ли да яде­те стри­ди?" и т.н. са ос­нов­ни и всич­ки тряб­ва да ги зна­ем доб­ре. Но има част от хо­ме­о­па­ти­я­та, ко­я­то е над то­ва, ко­я­то из­г­леж­да мал­ко те­о­ре­тич­на и поч­ти не­ви­ди­ма, не тол­ко­ва ма­те­ри­ал­на кол­ко­то ос­нов­на­та. Ня­ма майс­тор, кой­то да не знае та­зи част. Та­зи дру­га част е ед­на стъп­ка по-го­ре, и ако ние се раз­ви­ем в нея, ще нап­ра­вим го­лям прог­рес, ще уве­ли­чим спо­соб­ност­та си да пред­пис­ва­ме пра­вил­но, за­що­то ще сме уве­ли­чи­ли спо­соб­ност­та си да раз­би­ра­ме пра­вил­но и пъл­но па­ци­ен­та, на­чи­нът, по кой­то той съ­щес­т­ву­ва.

Раз­би­ра­те, че не го­во­ря за прос­ти и лес­ни слу­чаи, къ­де­то па­ци­ен­тът ще поч­не да пла­че, ще си ва­ди кра­ка­та от за­вив­ки­те и вие ще му да­де­те Puls. след 15 ми­ну­ти. Прост слу­чай, до­бър ре­зул­тат. За съ­жа­ле­ние те са мал­ка­та част в прак­ти­ка­та. Хо­ра­та ста­ват все по бол­ни по­ра­ди окол­на­та сре­да  и жи­во­та. И тряб­ва да мо­жем да раз­ре­ша­ва­ме и труд­ни­те слу­чаи,  а то­ва не е прос­та­та част на хо­ме­о­па­ти­я­та. Ако пог­лед­нем на­вът­ре, ще ви­дим, че най-важ­на е на­ша­та мен­тал­на и емо­ци­о­нал­на част. На­ши­ят ум­с­т­вен и емо­ци­о­на­лен пог­лед.