Как да се родят здрави деца?

част първа

Джордж Витулкас (Гърция)

(фрагмент от реч, насочена към лекарите-хомеопати в Националната академия по хомеопатия, май 1998г.)

Как да се родят здрави деца?

Длъжни сме да пазим бъдещите деца и да ги отглеждаме с любов, ако искаме да възстановим човешката раса

Професор по хомеопатия, доктор Дж.Витулкас

Това изследване е резултат от беседи с родители от различни националности.

Въпросът, който искам да обсъдя е формулиран доста неясно:

Как да се отгледат здрави деца в съвременното общество? Какви условия са нужни за това, какво можем да направим ние като лекари-хомеопати, какви съвети можем да дадем, какво трябва да знаят родителите и каква е тяхната роля и отговорност, за да родят здраво дете?

От самото начало искам да подчертая, че тези идеи представляват просто хипотеза, която е основана върху изследванията и беседите с хиляди родители, които срещнах през последните 40 години, в които се занимавам с хомеопатия. В случаите, когато имах възможност да се запозная отблизо със семейството, аз лесно можех да определя какво са чувствали родителите в момента на зачеването.  Надявам се, че приведената по-долу хипотеза, ще бъде изучена от различни учени-експерти и те или ще я потвърдят, или ще я опровергаят.

Въпросът, който си задавах през всичките тези години, когато сравнявах общото състояние на здравето на хората от различните националности и раси (а аз имах възможност да лекувам пациенти от различни националности и етнически групи, и да сравнявам пациентите от различните националности и етнически групи, и да сравнявам състоянието на здравето на техните деца), беше следният: защо определени етнически групи и националности, т.нар. страни от третия свят, като правило, се отличават с по-здраво психическо здраве, отколкото хората от западните страни, въпреки че последните живеят в по-добри санитарни и като цяло по-комфортни условия?

Защо децата на тези националности бяха по-щастливи, въпреки че живееха в бедност?

Кои са фундаменталните фактори, които определят здравето на детето?

Здравето на детето, като правило, зависи от три фактора:

1. Наследственост

2.Медицинска история на родителите, т.е. от прекараните заболявания и лекарствата, които са им изписвали преди

3. Духовно-емоционално състояние в момента на зачеването

Факторите, които ще се разгледат в това обсъждане, се отнасят предимно към третото условие и силата на неговото влияние върху здравето на бъдещото дете.

Ще разгледаме следните фактори:

1. Тератогенеза („раждане на урод”, от гръцкото „терас”, което означава „чудовище”) в резултат на взаимодействие между химически вещества и лекарства. Като пример могат да послужат талидомида и обеднен уран в Ирак.

Уверено можем да кажем, че химическите вещества, под чието въздействие са били родителите преди зачеването, са причина за много от случаите на тератогенеза. Децата са се раждали с липсващи или деформирани части от тялото.

1. Освен това, добре известен е още един факт: ако човекът е напълно или частично инвалид, като правило, организмът се опитва да компенсира съществуващата непълноценност по друг начин. Например, ако е нарушено кръвообращението, в обслужването на проблемния участък възниква колатерално кръвообращение.  Хора, които са лишени от горни крайници, развиват способност да правят с краката това, което по-рано са правили с ръцете, а хора, които са загубили зрението, развиват по-силни тактилни и слухови усещания, и т.н. Подобни изменения наблюдаваме в собствения си организъм, когато сме се лишили от определен орган или функция, тогава организмът се опитва да компенсира тази загуба за сметка на развиването на другите функции.

Главният въпрос, който си задаваме днес е: какво става, ако човекът загуби определени функции на духовно или емоционално ниво?

Всички, които се занимават с хомеопатия, знаят, че покрай физическите органи нашето тяло притежава „функции” или органи, които определят нашето духовно и емоционално ниво.

Проблемът е в следното: възможни ли са случаи на тератогенеза на духовно или емоционално ниво?

Възможно ли е да се роди чудовище, което, когато порасне да сее корупция, терор или даже смърт, защото му липсва някакъв важен елемент на тези нива? И, ако е да, защо? Може ли да се предотврати такъв изход?

Ако се наблюдава съвременното общество и особено западния свят, ще се сблъскаме с наистина необяснимо и плашещо явление. Например, десетгодишно дете убива съучениците си с оръжие.  Не е нужно да се напомнят всички престъпления, които сега стават в западните страни и, които са ни добре известни.

От психиатричното изследване на тези индивиди открихме, че им липсват определени духовни и емоционални функции.  Ако се поровим в душата на чудовищния насилник, който убива и закопава жертвите си, в края на краищата той признава, че се е опитвал да предизвика определени емоции, за да получи удовлетворение. Единствено тези хора ли са длъжни да отговарят за своите действия? Доколко държавата, обществото или семейството помагат за такова насилие?

Престъпления от този вид, макар че са извършени само в състояние на крайни психически разстройства, носят  страдание на милиони хора в западните страни. Появяват се садисти, мазохисти, хора със сексуални извращения, хора, които мразят околните, хора, които цял живот са в депресия, хора, които чувстват, че не струват нищо, хора, които постоянно живеят с усещането, че с тях се случва нещо лошо, хора, които изразяват чувствата си единствено чрез насилие и т.н.

От друга страна, имаме деца, които са високоразвити психически, но крайно незрели емоционално. Например, 15-16 годишни момчета се учат най-добре в класа; те са толкова умни, че могат да посещават часовете в по-горните класове. Но, когато оценяваме тяхното развитие в другите области, разбираме, че те са абсолютно незрели емоционално. Сякаш всички емоционални органи, които са нужни за общуване със семейството, приятелите и обществото при тях липсват, следователно те не са способни да влизат в отношения, основани на любов.

Също така ви обръщам внимание на случаите, с които ежедневно се сблъскваме в западното общество. Погледнете учените, които работят над определен проект и изцяло, и напълно се посвещават на него, игнорирайки личните отношения и привързаности към другите.

Помня, една лекарка ми призна: „Разведох се с мъжа ми, защото е прекалено добър учен! Единственото, което го интересуваше, това са вирусите, микроскопа и поведението на вирусите. Той се прибираше у дома само, за да се нахрани и веднага след вечеря сядаше с книгите. Търпях 10 години, но повече не можах. Не заслужавах и толкова внимание, колкото вирусите.”

Този прекалено добър учен страда от липсата на по-дълбоки емоционални функции. Той е развил прекалено много част от своя интелект, която е заместила определена емоционална липса, и се опитва да компенсира това ограничение за сметка на стремежа към открития и успех, което му позволява да се чувства важен. Такава ситуация се наблюдава много често в амбициозните хора с високоразвит интелект, които нищо не ги интересува, освен тяхната наука. Те може периодически да се занимават със секс, но го правят механически. А, ако са в компания, за да получат удоволствие, имат нужда да се напият или да вземат наркотици.

Днес има жени, които не знаят какво значи да се влюбят.

Потресе ме поведението на доста известен и умен човек. Това е бившият министър на външните работи на САЩ Хенри Кисинджър, известен също и като сценарист на всички съвременни войни. Когато САЩ губеха виетнамската война, той издаде заповед да се бомбардира невъоръженото население в градовете, в резултат на което загинаха 300 000 невинни граждани.

След години, когато по времето на интервю един американски журналист притискаше Кисинджър да разясни това, сякаш Кисинджър просто не осъзнаваше последиците от своите действия.

Въпросът ми е следният: представлява ли този гениален човек, който известно време управляваше света, цялостна личност със стабилна психика или той е чудовище? Биха ли могли много от нас да дадат такава заповед, даже ако не ставаше дума за 300 000, а само за един човек? Бихте ли могли да заповядате да се бомбардира мирно население, просто, за да докажете, че вашата политика е правилна?

Беше ли Хитлер, с присъщата му ненавист и нетърпимост, цялостна личност или чудовище? А Сталин, с неговите предателства и жестокост, с помощта на които се справи с милиони заподозрени съотечественици, беше ли той здрав от емоционална гледна точка или беше изверг?

Но какво се случи с нашето общество, че на върха на властта се издигнаха политици с такива емоционални дефекти?

Може ли да се отнесат тези индивиди към случаите на тератогенност на емоционално и духовно ниво? И кои фактори предизвикват такъв тип тератогенеза?

Лесно може да си представим какво ще се случи, ако безсърдечни и емоционално ограничени учени, и безпринципни аморални кариеристи-политици обединят своите усилия за „благото” на обществото.

В този случай може би ще се появи гениален учен, на когото политиците ще обещаят престиж и известност, ако изобрети „умна бомба”, за да унищожи техните врагове, и той сигурно ще изпълни безнравственото им поръчение.

Причината, поради която ученият прави това е, че той не разбира в какво се замесва, защото не притежава определени функции на духовно-емоционално ниво и затова не преживява, че може да извърши престъпление. Той не вижда какви разрушения ще донесе и единствено го занимава факта на „гениалното” откритие.

Превод от руски: Нели Тотева

източник : http://www.homeoint.ru/homeopathy/essence/vithoulkas2.htm

продължава............