Как състоянието на родителите по време на бременността може да определи лекарството на детето

превод от руски: Нели Тотева

Сърдечни благодарности от екипа за безкористното сътрудничество  !

НОВ ТЕОРЕТИЧЕН ПОДХОД КЪМ ХОМЕОПАТИЧНИЯ ЗАКОН ЗА ПОДОБИЕТО.

КАК СЪСТОЯНИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА МОЖЕ ДА ОПРЕДЕЛИ ЛЕКАРСТВОТО ЗА ДЕТЕТО

Д-р КАРЛ РОБИНСЪН (САЩ)

Доклад, прочетен на ежегодната конференция на Националния център по хомеопатия, Балтимор (Мериленд), април 1995г.

РЕЗЮМЕ

Доктор Робинсън обсъжда въпроса, дали могат външните събития и емоционалното състояние на родителите по време на зачеването или бременността – отношения, чувства, травми, стрес и т.н. – да влияят върху още нероденото дете, създавайки модел на съответния емоционален отговор и патология в по-късна възраст и, следователно, определяйки условията за избор на хомеопатично лекарство за лечението на детето. Той привежда случаи, които илюстрират неговата гледна точка.

Състоянието на родителите от зачатието до раждането може да окаже огромно влияние върху нероденото и новородено дете. Аз наричам състояние съвкупността от мисли, чувства и физическо самочувствие на родителите, най-често на майката. Това състояние съществува отделно от генетичният код, който родителите са предали на растящия плод. Помислете за състоянието на майката, за нейните мисли, чувства, емоции, които след като се преобразуват в електрохимически импулси, влияят върху детето в течение на деветте месеца и оставят съдбоносна следа върху целия му живот.

В момента  говоря за влиянието на околната среда, не за генетиката. Генетиката определя много неща; околната среда влияе върху много неща. Дали е така на практика, или всичко е обратно? Генетическата структура влияе, а околната среда определя?

Целта на тази статия не е да продължи спора, който е от десетилетия, а може би и от столетия, а да изкаже предположение, че вътреутробната среда влияе толкова силно, че това може да засегне непосредствено самата конфигурация на ДНК. Това не може да се докаже, но за него може да се предполага. Какво разбирам под това? Околната среда променя генетиката? Да, именно това. Но помнете, това е просто предположение. Аз не твърдя, че това се случва всеки път, но предполагам, че понякога се случва.

Докато се подготвях за настоящето изказване, в течение на последния месец, с интерес изслушвах истории на майките за тяхната бременност. Даже миналата седмица една майка доведе своя едногодишен син на поредния преглед. При момченцето всичко беше добре. Даже повече от просто „добре”. Имаше нещо прекрасно в това дете. Физически здрав, той беше подвижен и доволен. Неговият директен поглед беше уверен и спокоен, даже в тази нежна възраст той притежаваше вътрешна сила.

Той нямаше никакви болести и не беше изобщо ваксиниран. „Как мина вашата бременност?” – попитах аз. Майката сияеше. „Беше просто забележително”. Тя никога не се беше чувствала по-добре и по-щастлива. При нея всичко беше отлично. Въпреки че това било първото й дете, раждането минало леко. Родилните болки продължили един час. В този случай имаше идеална бременност, раждане и, като следствие, здраво, доволно дете.

Но един ден по-рано имаше друга история. Педро, петгодишно момченце, с плешива глава, заради повторният курс химиотерапия, влезе с родителите си. Той имаше недиференцирана саркома, разположена над върха на левия бял дроб, която се разпространяваше върху раменната част. Беше открита юни 1993г., когато при него е започнало изтръпване на лявата китка и пръстите. През юли туморът започнал кръвоизлив в белия дроб, наложило се операция. Кръвотечението било спряно, но било невъзможно да се премахне туморът. Последвали два месеца химиотерапия. През септември отново била направена операция, и отново не било възможно да се премахне тумора. Тогава, след химиотерапията, бил назначен едномесечен курс лъчева терапия. Химиотерапията продължила целия юни 1994г. Февруари, същата година, изследванията показали рецидив на болестта и бил предписан курс цис – на платина и адриамицин.

Поинтересувах се как е преминала бременността. Майката, Сара, каза, че това било неочаквано. Имали трудности с мъжа си, преди да забременее. Те били свързани с  първото й дете, 19-годишна девойка. Тя била родена от първия брак на жената, но възпитана от втория й съпруг, Сам. Когато Сара била бременна с момченцето, което сега било болно от рак, девойката срещнала своя биологичен баща. По някаква причина Сам почувствам в това заплаха.”Сам  чувстваше, че неговото положение в семейството се разклати”, - каза жената. Започнали конфликти. Веднъж Сам, в момент на гняв, заявил:”Ако не беше бременна, щях да те оставя!” Когато Сара чула тези думи, изпаднала в депресия, много плакала и загубила апетит. Това се случило в 6 или 7 месец на бременността. „Знаех, че да  прекъсна бременността беше прекалено късно” – каза тя, имайки предвид, че е обмисляла този вариант. „Ако знаех за отношението на Сам, нямаше да забременея”.

От момента, в който донесли Педро у дома, той бил трудно дете. Крещял по цели часове. Сара каза, че обикновено крещял по половин час сутрин, след като тя излизала да преподава в училище. Връщала в 16 часа и Педро крещял без спиране от 17 до 22 часа. Това продължило две години. Неговата диета била странна – много мляко, бисквити и бонбони, и абсолютен отказ дори да опита зеленчуци, плодове, месо, яйца, кашкавал и хляб.

Така ние се сблъскваме с напълно загадъчно явление. Действително ли саркомата на Педро е резултат от неговия гняв? Или съобщенията под форма на електрохимически импулси са били толкова самоунищожителни и той е решил, че не си струва да съществува? Биха ли могли мислите и чувствата на баща му и по-късно на майка му, шест месеца след зачеването да се преобразуват в генетическа програма, която след 2-2,5 години да пробие чрез разрушителна саркома? Ние никога няма да узнаем това.

Има убедителни доказателства, че бъдещото дете е съзнателно, то учи и запомня. В „Тайната на живота на нероденото дете” (Verny,Thomas, M.D.The Secret Life of the Unborn Child, Dell Publishing, 1981.) авторът дава примери, които свидетелстват, че детето още преди да се роди е разумно и възприема информация, която в течение на много години ще влияе върху него.

Например. От Борис Брот, диригента на симфоничния оркестър на Хамилтон (Онтарио), взимаха интервю за радиото. Попитаха го как е проявил интерес към музиката. Брот се запъна за секунда и отговори:”Знаете ли, може да ви прозвучи странно, но музиката стана част от мен още преди да се родя.” Поразен от този отговор, кореспондентът го помоли да обясни какво има предвид.

„Работата е в това – казал Брот – че на младини ме озадачаваха моите необикновени способности. Можех да свиря някои известни произведения, чиито партитури никога не бях виждал с очите си. Например, когато дирижирах по партитура, която виждах за първи път, партията за виолончело внезапно възникваше в моя мозък и аз знаех какво е написано на следващата страница предварително, преди да обърна нотите. Разказах това веднъж на моята майка, професионална виолончелистка. Помислих, че тя ще се учуди, че именно партията на виолончелото всеки път се оказваше позната за мен. Отначало тя наистина се учуди, но когато й казах произведенията, с които се случваше това чудо, загадката веднага се разреши. Всичко, което се оказваше познато за мен, още преди да прочета партитурата, моята майка е свирила по времето, когато е била бременна с мен”.

Тук имаме удивителен пример за обучение по време на бременност.

Понякога психологическите проблеми, които възникват много по-късно в живота, може да бъдат заложени в предродовите събития.

„Доктор Паул Бик, западногермански лекар и пионер в използването на хипнотерапията, неотдавна лекувал човек, който …се е оплаквал от тежки пристъпи на тревожно разстройство, съпровождано с приливи на горещи вълни. За да открие техния източник, доктор Бик поставил пациента в транс. Движейки се бавно назад, месец след месец, които той е провел в матката, човекът, спомняйки си отделни случки, винаги ги описвал със спокоен глас, докато не стигнал до седмия месец. Тогава внезапно неговият глас се напрегнал и той започнал да се паникьосва. Било ясно, че е стигнал до момента, станал причина за неговия проблем. Той чувствал страшна горещина и страх. Какво е предизвикало това? Отговорът бил получен няколко седмици по-късно от майката на пациента.

В течение на дълга и мъчителна беседа тя признала, че се е опитвала да прекъсне бременността в седмия месец чрез горещи вани”. Този пример повдига интересни въпроси. Защо пристъпите на тревога в човека са започнали именно по това време? С други думи, защо тази болезнена памет се върнала много години по-късно? Имало ли е по-ранни прояви на тревожност? Отговаряше ли неговото състояние на тревога на отчаянието на неговата майка, когато тя се е опитвала да се отърве от него? Аз мисля, че не. В този случай състоянието на майката е имало нужда от средства, доста различни от средствата за нейния син. Фактически, състоянието на тревога в сина е било реакция на нейните опити да прекъсне бременността. Този пример тогава би влязъл в противоречие с подзаглавието на тази статия. По-важното тук е, че състоянието на майката дълбоко  е повлияло върху човека, докато той е бил още дете.

Какво още може да научи бъдещото дете в матката? Отговорът - безкрайно много неща.

В качеството на пример може да се даде двегодишно момиченце, което, седейки на пода в хола, тихо си пее:”Дишайте, издишайте”. Майката на момиченцето веднага познала тези думи: това било упражнение по метода на Ламаз. Но къде би могла да ги чуе нейната дъщеря? В началото тя помислила, че момиченцето случайно ги е чуло в телевизионно предаване, но скоро разбрала, че това е невъзможно.

”Те живеели в Оклахома сити и, ако нейната дъщеря е видяла програмата, то тя е била с американския вариант на упражненията по Ламаз. Фразите, които произнасяла дъщерята, съществували предимно в канадския вариант. Обяснението можело да бъде само едно: дъщерята ги е чула и запомнила, намирайки се още в утробата на майката”.

следва................................

източник: http://www.homeoint.ru/homeopathy/essence/robinson.htm