Как състоянието на родителите по време на бременността може да определи лекарството на детето - втора част

превод от руски: Нели Тотева

Сърдечни благодарности от екипа за безкористното сътрудничество  !

НОВ ТЕОРЕТИЧЕН ПОДХОД КЪМ ХОМЕОПАТИЧНИЯ ЗАКОН ЗА ПОДОБИЕТО.

КАК СЪСТОЯНИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА МОЖЕ ДА ОПРЕДЕЛИ ЛЕКАРСТВОТО ЗА ДЕТЕТО

д-р КАРЛ РОБИНСЪН (САЩ)

Доклад, прочетен на ежегодната конференция на Националния център по хомеопатия

Балтимор (Мериленд), април 1995г.

Ето историята на Одайл, дете-аутист, което било фактически нямо, когато започнали да го лекуват при доктор Алфред Томатис в Париж, който лекувал своите пациенти с някои произведения на класическата музика, променени по такъв начин, че в тях липсвали ниските звуци. Бавно, след седмици, състоянието на Одайл се подобрило и в края на месеца тя чувала и говорела. Родителите й, радвайки се на прогреса, били озадачени от факта: при тяхната дъщеря способността да възприема забележително се подобрявала всеки път,  когато те говорели на английски вместо на фрески.

”Учудвало ги от къде Одайл е получила това знание. В къщи никой от тях не говорел много на английски език и до четири години, когато момиченцето пристигнало на лечение при Томатис, тя била напълно невъзприемчива към произнасяната дума, независим  на какъв език била произнесена”. Томатис бил също удивен до деня, в който майката на Одайл случайно споменала, че по-голяма част от бременността си тя работила в парижка фирма за внос-износ, където говорели само на английски език.

Има явление, наречено „вътрешно-маточна връзка”, която Верни описва в книгата си. Кристина се родила здрава и силна. „А после се случи нещо странно. Новороденото винаги се притиска към майчината гръд, но Кристина не направила това. Всеки път, когато й предлагали майчината гръд, тя извъртала глава. Отначало Питър (акушера) помислил, че е болна, но когато по-късно в детската стая, Кристина жадно изсукала бутилка с млечна смес, той решил, че нейната реакция е временно отклонение. Но не било така. На следващия ден, когато донесли Кристина в стаята при майка й, тя отново се отказала от нейната гърда;  същото се случило следващите няколко дни.

Обезпокоен, но и заинтригуван, Питър измисли умен експеримент. Той разказал на друга своя пациентка за странното поведение на Кристина и жената се съгласила да пробва да накърми детето. Когато сънената Кристина била донесена от медицинската сестра, вместо да се отвърне от гърдата на жената, както го правела с майка си, тя я хванала и започнала  усърдно да суче. Удивен от нейната реакция, Питър на следващия ден отишъл при майката на Кристина и й разказал какво се е случило. „Как предполагате, защо детето така реагира?” – попитал той. Жената казала, че не знае.

„Бяхте ли болна по време на бременността?” – предположил той. „Не” – отговорила тя. Тогава Питър решително запитал: „Добре, тази бременност беше ли желана за вас?” Жената се смутила и казала:”Не, нежелана. Исках да направя аборт. Мъжът ми искаше детето. Именно затова я родих.”

В светлината на двойственото поведение на майката към нея, поведението на Кристина повече не изглежда странно, а напълно обяснимо.

Но какво да кажем за младата майка, която видях неотдавна?

Дана, на 30 години, родила в края на ноември 1994г. Тя дойде, за да се консултира с мен относно нараняванията на кожата от вътрешната страна на ръцете и бедрата, които се появили по време на бременността и се влошили след като се родила дъщеря й Сали. По време на случаен разговор тя спомена как за момент Сали замира върху гърдата й, после се гърчи, обръща глава и започва да крещи. Тя, обаче, спокойно пиеше от бутилка млякото на майката. Попитах Дана дали нейната бременност беше желана, искала ли е детето. „Да” – отговори тя, без колебание. „Никога не е възниквал въпрос, че не я искам.” Бях озадачен, но продължих да разпитвам.

„Когато се роди Сали, моята реакция беше:”О, ужас! Какво направих? Какво правя с нея?” Това сякаш обясняваше проблема, но тогава Дана каза:”Тя добре поемаше гърдата само в първите два месеца?” По-късно научих, че тя прекрасно кърмела Сали нощем, но когато започвала да я кърми през деня, Сали се отказвала от гърдата и крещяла. Историята на двойствените отношения между Дана и Сали ставаше все по-объркана. Все още не можех да разбера какво става, но времето на консултация изтече. На следващия ден Дана се върна, за да продължим разговора.

„Имам проблем с майчинството – започна тя. – Познавате ли майка, която през целия ден да е непрекъснато унила и разсеяна. Няма възможност да се оцени качеството на това, с което тя се занимава.”

„А вие какво смятате за стандарт на качество? „ – се поинтересувах аз.

„Аз работя в течение на десет години – каза тя. Имала хубава работа като химик-лаборант в престижна правителствена лаборатория. Всяка работа си има стандарт за изпълнение. За мен той определя стандарта на качеството”.

Това беше само половината история. „Но тогава майката трябва да работи на пълен работен ден – продължи тя. – Не харесвам майки, които прекарват цял ден на работа.” И така, това беше нейната дилема: работеща майка, която пренебрегва детето си, и унила майка, която няма стандарти да оцени качеството на своя труд и пренебрегва кариерата си.

Историята, обаче, все още не завършва тук. „Мисля, че се страхувам за Сали” – каза тя. Не мога да постъпя правилно. Може би не си играя достатъчно с нея. Мисля, че отричам майчинските си инстинкти. Реших, че те напълно липсват в мен.”

После тя каза: „Чувствам, че съм лоша майка.”

Но двойственото отношение продължаваше. „Чувствам, че нямам изобщо време за себе си.  Всичко, с което се занимавам е рутинна работа. Вече не се радвам.”

Двойственото й отношение засягаше много неща. „Също така чувствам натиск от страна на моите две кучета – каза тя. – Те изискват внимание. Нямам повече време за тях. Едното куче – а то е много умно – се промени откакто забременях.” И после, повече от закъсняло: „Мъжът ми също чувства, че го пренебрегвам.”

Научих, че дишането й беше повърхностно. „Даже по време на бременността трябваше да спра, за да мога дълбоко да вдишам” – каза тя. Имала болка в горната част на кръста, която започнала в средата на бременността и така останала, без подобрение. Често в средата на нощта трябвало в течение на няколко минути да лежи изпъната, преди да се върне към съня. И това я принуждавало сутрин да става по-рано от леглото, отколкото би желала. Основното й оплакване беше размътения разсъдък.  „Откакто забременях, главата ми не е много ясна. Бременността те прави глупав. Това продължава даже и сега.”

От ноември, последния месец на бременността и до февруари, включително, тя беше потисната. „Не исках да правя нищо” – каза тя. Призна също, че не е правила никакви приготовления за детето. Непосредствено след раждането се повторил съня, че изпуска детето и тя си чупи гръбнака, за съмненията, че ще се върне към нормалното състояние и всичко това с известно равнодушие. Тя поговорила за тези сънища с някой и те престанали, скоро след това се засилила депресията.

Въпреки, че лекарството ставаше ясно, все още не можех да разбера защо Сали суче нощем, а през деня не иска. Продължих разпитването. „Може би в края на деня изпитвам известно облекчение” – размишляваше Дана. „О! – каза тя внезапно. – Аз наистина обичам да лежа с нея в кревата. Лежа с нея в течения на няколко часа. Това време ни свързва”.

Така, двойственото отношение се проявяваше през деня, когато тя вместо загрижена майка, която обича да си седи у дома, искаше да бъде майка, която прави кариера. И малката Сали различаваше това!

Понеже нейната амбивалентност можеше да се отнесе към рубриката „Противоречащи и променливи признаци”, в която се отделя Ignatia, търсех напрежение, защото Ignatia е основно средство срещу напрежение, гърчене и конвулсии.

Загледах се в лицето й: имаше малък тик или потрепване ниско под лявото око, което се появяваше всеки десет секунди или около. Освен това, по време на разговора тя сякаш всмукваше лявата буза, сякаш подчертаваше симптома, който красиво е описан от Т.Ф.Ален в неговото „Ръководство”:

„Изкривяването на лицевите мускули всеки път, когато пациента се опитва да говори”. Също така на лекарството отговаряха повърхностното дишане и болката в кръста, от която се оплакваше. Тя ядеше два пъти на ден плодове. Нейният глас съответстваше,  защото говореше рязко, отривисто.

Тя получи Ignatia 1М.

Преди три дни се свързах с нея, 12 дена след приема на лекарството, и тя веднага каза: „Много по-добре съм. Мисълта ми е доста по-ясна. Болката в кръста намаля значително..” Кърменето на дъщерята също станало по-добро. „Малко суче, откъсва се и крещи” – каза Дана. „Ако сега се отдели от гърдата, започва да се забавлява и да се усмихва, и отново ще суче.” Тя подчерта, че се възвръща яснотата на ума, като най-дългоочаквания резултат. Кожата е без промени.

Но това не е малко за лечение, което е започнало наскоро.

Днес искам да представя случаи, когато състоянието на майката по време на бременността, сякаш, точно се е отпечатало върху  детето, което по-късно има нужда от лекарство, което, може би, е било необходимо на майката по време на бременността.

Lycopodium ЗА МАЙКИ И ДЪЩЕРИ

Дъщерята на Линда Купър е 11г.: от малка тя имала нужда от време-на време да взима Lycopodium.

По думите на майката, неонтолога и хомеопата, това лекарство добре й помагало. Майката е имала нужда от Lycopodium по време на бременността, но не го е приемала, докато не минали няколко месеца след раждането на дъщерята.

Симптомите на майката:

всеки ден в 16 часа се появявало лошо самочувствие по време на първите 16 седмици на бременността. Тя описваше усещането, което изпитва като „болезнено усещане в стомаха и малко гадене.”

Около 21 или 22 часа това преминавало. Когато детето било на 2 месеца, майката страдала от пристъпи на алергия, които успешно лекували с иглотерапия. Когато детето било на 6 или 7 месеца, за стомашно-чревния дискомфорт на Линда накрая й бил предписан Lycopodium с добър резултат.

Кои симптоми на Lycopodium имаше в дъщерята? Майката помни, че когато тя била на 7 месеца, Lycopodium сериозно й помогнал „в поведенческите и стомашно-чревните проблеми”.

Помолих Линда да опише дъщеря си, каква е сега. Линда каза: „Тя е лидер, но е необщителна. Тиха е.”

„Властна ли е?” – попитах аз.

„Тя е доста властна, особено с родните си братя и сестри, с приятелите си не толкова” – беше отговорът.

„Би ли отстъпила  пред лицето на превъзхождаща я сила?”  – продължих да задавам въпроси.

„Не обича да рискува. Предпазлива е” – каза майка й.

Тук виждаме намек за страхливостта на Lycopodium, който се страхува да оскърби тези, които са по-силни, но потиска по-слабите.

Уточнявайки навиците на дъщеря си, когато е била малка, Линда каза: „Тя сучеше през цялото време, но на малки порции. Често се хранеше нощем”.

След Lycopodium спря да суче толкова често. „Тя все още бързо се нахранва” – ми обърна внимание Линда.

„Бързото засищане” е един от ключовите симптоми на Lycopodium.

В репертория на Кент Lycopodium е обозначен с надебелен шрифт в рубриката „влошаване от боб”. Когато била малка, дъщерята имала силна алергия към боба. Ако Линда ядяла боб, който тя обичала, то детето се разболявало, защото нейното мляко съдържало алергичния компонент.

Линда каза, че се е хранела с боб почти всеки ден по време на бременността. Днес нейната 11 годишна дъщеря също обича боб.

Виждаме как пристрастието на майката към определени продукти, по време на бременността, може да се предава на детето.

Макар, че детето няма пристрастеност към сладките неща, което не е обичайно за Lycopodium, но тя страда от газове, което е типично за него.

Като малка момичето е било доста раздразнително при събуждане сутрин, и в течение на много години мразела да става след сън – друг ключов симптом за Lycopodium.

Красива, интелектуална девойка, слабото й място е правописа, което също е особеност на Lycopodium.

По време на следващата бременност Линда имала нужда от Antimonium tartaricum, така че не бива да се твърди, че състоянието е оставало едно и също от бременност в бременност.

следва…………………………..

източник: http://www.homeoint.ru/homeopathy/essence/robinson.htm