Как състоянието на родителите по време на бременността може да определи лекарството на детето - трета част

превод от руски: Нели Тотева

Сърдечни благодарности от екипа за безкористното сътрудничество  !

НОВ ТЕОРЕТИЧЕН ПОДХОД КЪМ ХОМЕОПАТИЧНИЯ ЗАКОН ЗА ПОДОБИЕТО.

КАК СЪСТОЯНИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА МОЖЕ ДА ОПРЕДЕЛИ ЛЕКАРСТВОТО ЗА ДЕТЕТО

Д-р КАРЛ РОБИНСЪН (САЩ)

Доклад, прочетен на ежегодната конференция на Националния център по хомеопатия

Балтимор (Мериленд), април 1995г.

ЗАЩО ДЕТЕТО СТАНА СТРАХЛИВО…ВЕРОЯТНО

През юли 1994г. Ерин, десетгодишната дъщеря на медицинската ми сестра, беше доведена на консултация по повод на кожно поражение, което засягаше главата, околопъпната област и подмишничните вдлъбнатини. Кожата беше напукана, сърбеше и се лющеше. Имаше също болки в стомаха и болки в главата, които се появяваха около времето за сън. Майката се оплакваше от следната особеност на дъщерята: не можела да спи в дома на приятелката си. Тя отивала у тях и опитвала да остане да нощува, даже лягала в кревата, но тогава се появявало силно безпокойствие, звъняла у дома и молела родителите си да дойдат и да я приберат.

Тя дойде на трета консултация, след като преди това беше получила  Sulphuris, а после Саlcarеа carbonica без успех. Бях изненадан колко е срамежлива. Тя не отговаряше сама и непрекъснато се обръщаше към майка си, за да отговори тя вместо нея.

Помолих майката да почака извън кабинета ми. Всичко се промени напълно. Тя стана почти бъбрива и си призна много страхове, за повечето, от които, даже майка й не знаеше. Те включваха: страх от големи кучата, от змии, от смъртта, от дявола, от чипсове с мексикански сос салса.

Тя получи Phosphorus 1М и всички страхове, освен страха от нощуване извън дома, изчезнаха. Пораженията по кожата изчезнаха и се появиха отново. След два месеца беше даден Phosphorus 10М и през следващите два месеца тя започна да спи в домовете на приятелките си и това й харесваше. Даже започна да се наслаждава на уикенда, прекаран в туристически лагер. От друга страна, преди приемането на Phosphorus, Ерин беше прекалено услужливо дете.

Например, ако майка й помоли нейните по-големи сестри да направят каквото и да е, Ерин бърза да го направи вместо тях. След Phosphorus , когато я молели да извърши някаква рутинна работа, тя с известно раздразнение отговаряла на майка си: „Защо мен молиш? Помоли сестрите ми.” Необичайно зависимите маниери преди приема на Phosphorus при нея се променили към независимост и увереност в себе си. Кожата й така и не се изчистила.

Готвейки се за консултацията, аз си зададох въпроса, случило ли се е нещо с майка й, когато е била бременна с Ерин; нещо, което би могло да обясни страхливостта на Ерин. Ето писменият отговор на майката:

На 19 юни 1982г. семейството ни беше ограбено в мотел, докато сме спали. Бях бременна с Ерин в седмия месец. Като се събудих, открих плъзгащите се стъклени врати в стаята открехнати. По-късно, като не намерих часовника си, разбрах, че сме били ограбени. Мъжът ми и двете ни дъщери са спали по време на обира.

Моята реакция беше шок. Как съм могла нищо да не чуя? Как сме могли да спим по това време? Започнах да мисля, какво е можело да се случи. Какво щеше да стане, ако едно от децата, събуждайки се, вижда този злосторник? Бавно започнах да въртя в ума си сценарии  „а какво щеше да се случи, ако…” Какво щеше да стане, ако някое от децата се беше събудило и беше изненадало злосторника? Прехвърлях различни варианти, които до един бяха плашещи. Опитвах да се успокоя с това, че сме само ограбени. Чувствах, че, както заради бебето, така и заради дъщерите, трябва да се стегна.

Ние, както беше запланувано, присъствахме на сватбата на брат ми и, връщайки се, бяхме длъжни да нощуваме в същата стая на мотела. Това беше много трудно, защото се върнаха страховете и сценариите „какво щеше да се случи, ако…” Тези страшни мисли ме мъчиха по-голямата част от нощта и не можах да спя. От тогава, през деня се чувствах слаба и страхлива, а нощем сънят ми се нарушаваше от плашещи мисли.

След като се върнахме у дома, моите страхове вече оказваха влияние върху цялото семейство. Преди обира имах навика да ходя до хранителните магазини сама. Фактически, аз чаках с нетърпение това, защото имах време да остана сама и да си отдъхна от семейните грижи. След обира се страхувах  да правя сама покупки, защото се притеснявах за своята безопасност. Аз, свекърва ми, която живее с нас, мъжа ми и двете дъщери започнахме да го правим вечерно време веднъж седмично. Вечеряхме и после пазарувахме.

Появиха се и други промени. Мъжът ми беше учуден, когато започнах да искам сладолед, крем, полят с шоколад. Диетата ми по време на предишните бременности рядко включваше такива продукти. Засили се жаждата към ледени напитки. Престанах да спя по гръб и на лявата страна, и повече спях на дясната.

Реакцията на Ерин към моето състояние беше необикновена. Тя промени предишното си положение на напречно. Остана в това положение няколко седмици, докато аз правех упражнения и плувах, за да я върна в правилното положение. Раждането й се различаваше от бързите и лесни раждания на сестрите й. Започна с изтичане на водите. Родилните болки  продължиха няколко часа. След това спряха и се възобновяваха спорадически в течение на следващите 12 часа. Тогава те станаха много сериозни и Ерин се роди след 30 минути напъни. Нито едно от предишните раждания не ми костваше толкова много усилия.

Ерин беше щастливо дете. Кърмих я и тя добре наддаваше. Започна да ходи в деветия месец.”

Можем да предположим, но не можем да докажем, че шокът от обира е въвел майката на Ерин в състояние на Phosphorus. Това състояние по някакъв начин се отпечатало върху детето, което се е намирало в утробата и е довело до поява на симптомите на Phosphorus след много години. Между другото, предполагаемото състояние на Phosphorus при майката е било предходно, защото тя е вървяла добре в началото на Cocculus, а по-късно на Aurum metallicum.

ОТ ДЕТЕТО КЪМ РОДИТЕЛЯ: КАК ЛЕКАРСТВО, НАМЕРЕНО ЗА ДЕТЕТО, ПОМОГНА ДА СЕ НАМЕРИ ЛЕКАРСТВО ЗА МАЙКАТА

Много неприветливия 13 годишен Ян беше доведен при мен от майка му за лечение на алергия, главоболие и лошо поведение. Последният симптом се виждаше от самото начало. Всеки път, когато майката му говореше за това, което не му харесва, той яростно отричаше с раздразнителен и самоуверен  маниер.

„Когато се сърди – каза майката – хвърля вещи. После отрича, че го е направил. Също така лъже, че е направил или не каквото и да е”.

На Бъдни вечер се ядоса на своя брат близнак и го преби с юмруци и крака, като му увреди  рамото и шията. Два дни по-късно разтревожената майка е водила пребития близнак на лекар.

В един момент майката каза, че поведението на Ян е конфликтно, на което той високо възрази:”Не е истина!”

И главоболието, и гнева са се появили при него преди няколко месеца, когато той разбрал, че семейството се мести от Мичигън в Хюстън. „Не исках да се премествам – ми каза той – Не исках да загубя всичките си приятелите.”

Той обичаше сладки неща, сол, мляко, макарони и яйца, въпреки, че имаше алергия към тях. Изпитваше отвращение към риба.

Той имаше и хубави качества. По характер беше милосърден към животните и малките деца. Беше великодушен. Беше добър организатор. „Той може да бъде много щедър – каза майката – ако види нечия болка или неприятност. Освен това, има силно развито чувство за справедливост.”

„В какво се изразява това?” – попитах аз.

„Ще защитавам децата, които обиждат” – каза той.

Неговите увлечения и интереси включваха футбол, скокове на батут, строителство на корабни модели, оригами. Също така колекционираше панди и бутилки от кока-кола. Гризеше си ноктите и преди няколко години имал брадавица на десния палец. Неговият щедър, състрадателен характер с изостреното чувство за справедливост (той чувстваше, че не постъпват честно с него, принуждавайки го да се премести от Мичигън в Тексас) и готовност да противоречи на майка си, насочиха мисълта ми към Causticum.

Това назначение се потвърждаваше от неговото отвращение към риба, желанието за яйца и брадавицата на палеца. Той получи Causticum 200С и беше прегледан след шест седмици. Майката съобщи, че се чувства много по-добре. Той открито не се съгласяваше, като акцентираше вниманието върху своите алергии, които все още го безпокояха. Майката каза: „Силната алергия беше само няколко дена”. Той не искаше да признае, че главоболието малко е отслабнало. Когато открих, че това е измислица, предложих му антидотиране на приетото лекарство, за да върнем главоболието в неговата пълна сила, но той позволи да го оставим на лекарството. Главоболието, което преди беше ежедневно, сега се появяваше един път на четири дни. Гризеше си ноктите много по-малко. Пиеше чаша и половина кафе на ден.

По същото време консултирах майка му по повод на сезонните алергии. Тя се обърна към мен две седмици след неговото първо посещение. Тя имаше двустранен синдром на  канал на китката, който продължавал повече от 20 години, преди 16г. й бяха правили операция. В момента тя се оплакваше от изтръпване на палците, показалците и средните пръсти, а също така от болки в основата на палците. Каза ми, че тя е „много творческа натура, с голямо въображение, с любов към веселието”, и въпреки, че разкрих множество признаци, по никакъв начин не успях да избера лекарство.

В този момент си спомних предписания на сина й Causticum и си зададох въпроса, дали тя няма нужда от същото лекарство. Попитах я за гнева. „Цял живот съм се борила с това” – ми отговори тя. „Медитирах и това ми помогна. Сега съм по-спокойна.” Каза, че се сърди на себе си, ако не успее да направи нещо точно на време. Както и нейния син, тя си призна, че се сърди, когато чувства несправедливост. „Сърдя се на несправедливостта и превзетостта” – каза тя натъртено.

„Как реагирате на това?” – попитах аз.

„О, аз му се противопоставям” – каза тя. Тя взе Causticum и след месец ми съобщи, че алергията и болките в ръката са намалели. Фактически, тя е подложила ръцете си на тежко изпитание, боядисвайки с „мече” и използвайки четка. „Обикновено масажирах ръцете си 4-5 пъти на ден, но вече не го правя” – каза тя. Изтръпването в палците и показалците беше „с 89% подобрение”, изтръпването в средните пръсти изчезна напълно. Нямаше никакви болки в основата на пръстите и дясното й коляно скърцаше много по-малко.

На следващата консултация получих нова информация. „Когато бях бременна с близнаците – каза тя – току-що се бяхме преместили от Британска Колумбия в Оклахома, където без съмнение станах жертва на расизъм. Жените, с които работех, бяха крайно предубедено настроени против черните, расизмът и расовата дискриминация бяха много разпространени. Това наистина ме безпокоеше. Говорех на глас за това.”

Няколко дни по-късно разговарях с нея. Състоянието й продължаваше да се подобрява. Обаче Ян беше изпълнен с гняв, въпреки че алергиите изчезнаха, а главоболието стана рядко и слабо. Той получи Causticum 10М.

Мина много малко от началото на лечението с Causticum в тези случаи и затова е рано да се говори за излекуване. Дадох този пример за майка и дете просто, за да илюстрирам твърдението си, че състоянието на майката по време на бременността често може дълбоко да повлияе върху бъдещото дете в течение на много години по-късно, като се предава понякога на него.

следва…………………………..

източник: http://www.homeoint.ru/homeopathy/essence/robinson.htm