« обратно към: Есета

29 януари 2017

Знакът на субстанцията

ФИЛОСОФСКО ЕСЕ НА ГАЛИНА ЛЮБОМИРОВА САМАРДЖИЕВА ОТ XII КУРС

КОНСУЛТАНТ: НЕЛИ СТЕФАНОВА

 

Доктрината на сигнатурите е въведена от шведския учен Парацелз  (1493 - 1541) . Правейки различни проучвания, той забелязал, че качествата на растенията често са отразени в начина, по който изглеждат. Според него вътрешната природа на растенията може да бъде открита в тяхната външна форма или "сигнатура".  Много хомеопати смятат, че Доктрината на сигнатурите е предшественик на Закона на подобието, на който се базира хомеопатията.

§.26: ....„Най-слабото динамично увреждане в живия организъм се унищожава трайно с друго най-силно, ако последното е различно от първото по своята същност, но е доста подобно по начина на своето проявление”.

Има и такива, които я отхвърлят и затова тя става тема на доста дебати и спорове в гилдията.

Богер пише в един от трудовете си: “Във всяка субстанция има знак, който сочи към неговото приложение. „Доктрината на сигнатурите” не е хрумка, дори ако съответствието  е най - вече във формата, което е малко разбираемо. Взаимовръзката става ясна чрез симптоматиката. Не трябва да се съди за характеристиките на субстанцията само по това, което е описано в литературата за нея, а да се вземат предвид всички фактори – обективни и субективни и влиянията на околната среда”.

Х.А. Робъртс казва: “Различни доктрини за лечение са възниквали през годините. Може би най-интересна е Доктрината на сигнатурите, основаваща се на вярата, че всеки член от растителното царство има прилика с някой орган или част от човешкото тяло и това е знак, че това определено растение е приложимо при проблем в този орган. Това сигурно е най-логичният метод от всички древни системи за приложение на лекарствата”.

Бърнет също поддържа Доктрината. Той пише в негова работа върху чернодробните заболявания „Старата Доктрина на сигнатурите е била осмивана от много лекари, включително и хомеопати, но също могат да бъдат намерени много факти в  хомеопатичната литература в подкрепа на нейната реална практическа стойност. На мен често е помагала и аз отдавна съм престанал да я осмивам. Разбира се, тя може лесно да се обърне с главата надолу и да бъде направена да изглежда глупаво, но все пак тя е там и в дългосрочен план със сигурност ще бъде обоснована от науката. Аз съм много сигурен, че Ханеман вярваше в нея, защото е явно, че той получи многобройни показания от нея за лекарствата си. Константин Херинг също вярваше в това”.

Но за Ханеман това е повърхностна концепция. Той изтъква, че предписването на лекарство, основаващо се на външните му признаци е фантастика. Това го е записал в параграф 144:

§ 144. От такава Материя Медика всичко, което е конюнктурно, всичко, което е предполагаемо или въображаемо трябва да бъде строго изключено; всичко трябва да бъде чистият език на природата, внимателно и честно изучен.

В 110-ти афоризъм той казва:

„.........единственият възможен начин да се установи тяхната лечебна сила е наблюдението на измененията, които лекарствените средства могат да предизвикат в здравия организъм, понеже истинската, специфична сила на лекарствата, достъпни за лекуване на болестите не може да бъде установена нито с помощта на оригинални размишления a priori, нито по мириса, вкуса или вида на лекарството, нито с помощта на химическия им анализ, нито в резултат на приложението на няколко от тях едновременно в смес (прескрипция) при болест...”.

Морисън казва, че за Ханеман „Доктрината на сигнатурите” означава, че според  формата и цвета на растението се определя за кой орган може да помогне. Но всъщност трябва да се гледа адаптивното поведение и навиците на  животното или растението, за да се свърже субстанцията със симптома, който произвежда. Тази концепция не е била подложена на критика от Ханеман.

Според Кларк : "Всеки минерал, всяко растение и всяко животно има свой собствен принцип на живот, въплътен в неговата форма. Формата е израз на принципа. В редица случаи, естеството на принципа може да се види от  формата.”

Растенията и животните са свързани с мястото където растат и се хранят. С почвата, климата, водата, слънцето. Така те придобиват характеристики, които им позволяват да оцелеят в тези условия.  Развиват специални методи, за да могат да се развиват и защитават на територията, на която се намират. Това е приспособяване към околната среда, което се унаследява от потомците. Всички тези наследствени и придобити качества могат да съставят индивидуалността на веществото, което се отразява в неговите действия и реакции. Точно тази индивидуалност може да бъде ключът към симилиума. Ханеман говори за това в 83-ти афоризъм.

§ 83. Това индивидуализирано изследване на болестния случай, за което аз ще дам само обща схема, и от която лекарят трябва да има предвид само това, което е приложимо за всеки индивидуален случай, не изисква нищо друго, освен освободеност от предразсъдъци и здрав разум, внимание при наблюдението и точно пресъздаване на картината на болестта.

Логично е също да се смята, че растенията виреещи в определена област ще повлияят на заболявания, които могат да възникнат там. Например Arnica Montana, която расте в планинските райони, е полезна за натоварвания и след ефекти на планинско катерене, както и за нараняванията, претърпени от катерачи от падания.  Растения, които растат във влажни места са свързани със заболявания, които се влошават от влага- ревматични заболявания, настинки, треска и кашлица. Примери са рододендрона, върбата и др. Sulphur  идва от горещата лава на вулканите и предизвиква парещи болки. Така можем да си обясним и връзката между Belladona и Calc-c. Имам предвид това, че хроничната Calcarea преминава в остро състояние Belladona. Растението Беладона расте във варовикови почви, а варовикът си е калциев карбонат.   Фактът, че халогените – Бром, Хлор, Флуор и Йод идват от морето се свързва със симптомите им и на техните соли, които се влияят от морето. Същото се отнася за животинските лекарства, идващи от морето. Nat-m идва от морската вода, когато се изпари. При тези пациенти сълзите са пресъхнали, въпреки дълбоката им тъга.  Тук е мястото да разкажа за едно момиче на 11 години, което имаше главоболие заради синузит. На въпроса ми да опише главоболието си тя реагира много странно. Първо ме погледна сериозно, после чертите на лицето и започнаха да се изкривяват все едно всеки момент ще заплаче. Това беше най-плачещият поглед в продължение на няколко секунди, но не пророни нито една сълза. Реших да прекратя страданието и да и задам друг въпрос, свързан с друг неин симптом. Реакцията беше същата. Тогава смених стратегията. Накарах я да ми говори за друг, но не и за себе си и това проработи. Казах и да ми разкаже за приятелките си. Тя ми каза, че има две приятелки, като едната била много сдържана и добре възпитана, а другата много плачела. Това е много странно да излезе от устата на едно малко дете, но това беше нейната чувствителност. Историята на майка и по време на бременността и след това потвърди изборът ми на лекарството Nat-m. В този успешен мой случай успях да  зърна знакът на субстанцията в пресъхналите сълзи на детето.

Физичните и химичните свойства на субстанцията могат да се отразят върху симптомите, които произвеждат. Цветът може да бъде сигнатура. При растенията жълтият цвят се асоциира с жлъчния сок и съответно с жлъчката и черния дроб. По – голямата част от жълтите растения са също и горчиви, което отново е белег на жлъчния секрет. Chelidonium, Lycopodium, Gelsemium са за оплаквания от страна на черния дроб. Индигото като цвят, което се среща при едноименното растение, Моравото рогче и Eхинацеята са лекарства с дълбоко действие при процеси на некроза, при които има мъртва черна тъкан. Червеният цвят се свързва с кръвта и циркулаторната система. Rumex има стъбло с червен цвят, по което сякаш има вени. Това е добро лекарство за анемия. Растенията в синьо се смятат за антиспазмотични и релаксиращи – Син кохош, Лобелия, Лавандула. Белият цвят се асоциира с костите – Еupatorium perfoliatum  е ефективен за зарастване на счупени кости, откъдето и на английски е името му Boneset.

Субстанциите със силна миризма като Ambra grisea, Asafoetida, Crocus, Moschus, Nux moschata, Valerian и др. са хистерични лекарства. Съдържанието на листата на Алое е като желе както секретите на хомеопатичното лекарство. Пулсатила вирее на открити пространства и е позната като вятърното цвете. Това е лекарство за хора, при които има честа смяна на настроения, симптоми, също както вятъра си сменя посоката и предпочитат проветрени помещения и симптомите им се подобряват на открито.

Lycopodium е едно от най-старите оцелели растения (повече от 350 милиона години), благодарение на това, че е успял да се приспособи във всяка среда. Характерно за хората от този тип  е, че те са също така адаптивни. Бриония расте като здраво се залавя за неща, които са край нея. Характерно за листата и стъблото и е, че са с тънки бодлички. При хората се наблюдават пробождащи болки и подобряване, когато притиснат с ръка болното място.  Euphrasia  има цвят, който има черно петно, наподобяващо око и както знаем това много добро лекарство при очни оплаквания. Когато се изпусне живакът, той се пръска на капки, което напомня безпокойният маниер на пациента, нуждаещ се Mercurius solubilis. Използването му в термометрите е заради неговата реактивност на температурата, което се вижда и при пациентите, влошаващи се и от топло и студено. Фосфорът е реактивен. Лесно се свързва с други елементи. Хората тип Phosphor са сензитивни към всички външни впечатления и лесно контактуват с останалите хора. Предпочитат да са в компания, вместо да са сами. Интересно е, че растенията, нуждаещи се от фосфор растат с дълги и тънки стъбла както конституцията на хората, нуждаещи се от Phos – висока и слаба. Растения, които излъчват смола биха били подходящи за гнойни процеси или пък Аспен (трепетлика) би бил подходящ за паралитично треперене. Най – честото сравнение, което използваме, за да обясним на хората що е хомеопатия е това с действието на лука – Allium cepa. Всеки ще го разбере, защото всеки е рязал лук и тогава си е предизвиквал сълзене и воден секрет от носа. Подобно се случва и с парещата червенина на Capsicum (люта чушка). Плодовете на Colocynthis са горчиви такъв е вкусът в устата на пациентите, нуждаещи се от Coloc. Colchicum  за разлика от другите растения в семейство Лилиацее, цъфти през есента. Тогава се влошават болките при хората от този тип. Растението Rhus toxicodendron е най-отровно в дъждовно време и симптомите на лекарството се влошават при дъжд и намокряне. Кактусите са интересни с това, че когато е влажно те абсорбират водата и набъбват. При суша става обратното – те се свиват. Т.е. в растението се извършват непрекъснато констриктивни движения, характерни за болките на Cactus. Употребата на  субстанциите от животински произход често се определя от поведението на източника. Например змията Lachesis се навива винаги от ляво надясно и това е посоката на промяна на симптомите при лекарството.  Това, че органите са и в лявата половина също е предадено на лекарството като то е типично лявостранно. Пациентите тип Lachesis могат да имат маниер на говорене, при който си показват езика навън, което е директно свързано с източника. Бързината и хитростта на паяците е отразена в картината на лекарствата от паяци. Също и чувствителността им към барабанен ритъм. Apis е направен от пчела-майка, известна с ревността си. Тя използва жилото си единствено, за да убива други майки, за да не би някоя да я измести от трона. Apis е на трета степен в рубриката „Ревност”. Сепията е много активно и динамично животно и характерно за хората такъв тип е, че се подобряват от енергични упражнения. Но след като изхвърли яйцата си сепията става вяла и умира от изтощение. Това е лекарството за всички жени, които са се влошили по време на бременност, раждане и като следствие чувстват голяма отпадналост на всички нива. Имат и характерната болка „усещане за дърпане надолу и че органите и ще изпаднат от таза”. Sepia е във всички рубрики за пролапс -  пролапс на матката, на ректума, на пикочния мехур.

Химичният състав на субстанциита обяснява действието и. Например Spongia tosta съдържа йод и това я прави едно от важните лекарства за гуша. Pulsatilla и Kali-s имат близки картини, заради съдържанието на калиев сулфат в растението. Lycopodium съдържа силиций и алуминий и има симптоми и на двете вещества като запек с меки, но трудни изпражнения. Antimonium crudum съдържа сяра и подобно на Sulphur има отвращение към и влошаване от къпане и топлина. Nux vomica съдържа мед и има спазми. Освен това с Ignatia amara съдържат и стрихнин и затова предизвикват подобни конвулсии. Belladonna съдържа магнезиев фосфат и това обяснява спазмите и. Colocynthis  също съдържа магнезиев фосфат. И двете лекарства имат много общи симптоми – невралгии, спазми, които се подобряват от превиване на две и топлина.

Познанията за произхода на субстанцията помагат много.В началото на обучението си по хомеопатия с голям интерес четях симптомите на лекарствата, но не и характеристиките на самата субстанция. По- късно осъзнах, че съм запаметила много по-добре тези лекарства, за които е била направена връзка на афинитета им с някой техен белег.  Разбрах, че е необходимо да задълбоча познанията си по ботаника, химия и зоология. Започнах все по-често да прибягвам до „Призмата” на Вермюлен, където той дава обстойна информация за естеството на лекарството. Сега издирвам подробности и в интернет и вече знам, че хомеопатията е необятна, защото природата е необятна. Има случаи, в които се чувстваш загубен в тази огромна гора от симптоми и тогава може само един знак да те ориентира към правилното предписание. И това е знакът на субстанцията. Случва се да е твърде очевиден, но също така и да е съвсем бегъл. До каква степен можеш да му се довериш, зависи от всичко останало. Имам предвид в целия набор от инструменти, с които си служиш, за да определиш вярното лекарство – реперторизация, материя медика, доказвания, да успееш да откриеш котвата, която ще те стабилизира. За да стане по-ясно ще дам пример с един мой случай. Става дума за остро състояние на моя приятелка. Оплака ми се от болка в гърлото , кашлица, отпадналост и температура. От всички симптоми и модалности, които ми описа най-странните бяха свързани с гърлото и. Каза ми, че усеща парене, все едно има огнена топка. Накарах я да ми опише колкото се може по-подробно усещането в гърлото и ето какво ми каза тя:

„...Усещам сливиците си съсухрени, некротизирали все едно. Връзките им не са еластични вече, а напукани и сухи. Тази сутрин това си мислех за сливиците като се събудих, че вече нямат сокове все едно в тях. Нямат тази мекота, а са втвърдени и пресъхнали. Лесно ще им се счупят връзките. Не са еластични, каквито бяха. И сега тези са много тъмни на цвят. Сиво, оловно-черни, тъмно-сини. Ей такива. Тъмно е. Все едно жизнените му сили са намалени, влагата му е отнета. И не е влажно, не е мокро, а е сухо. От червено, еластично и меко е станало черно, съсухрено и чупливо. Метално даже. Метални топчета все едно. Ама такъв метал, дето може да се разпраши. Дето може да се счупи и разпраши. Да се срине. Като го пипнеш и той ще стане на прах. ...”

Лампичката ми светна в момента, когато каза за метала, който се разпрашва. Спомних си, че калаят има това необичайно свойство. Това беше този знак, който можех да пропусна, понеже той се появи само в това изречение. Намерих и котвата:

Throat; dryness; tonsils: - има само шест лекарства в рубриката.
ars bell cadm irid phyt stann

Но направих грешката да не се доверя на знака, понеже в рубриката за парене в гърлото, която е с повече от 270 лекарства, Stannum липсва. Дадох и Arsenicum alb., от който тя получи облекчение за кратко. На следващия ден състоянието и беше влошено и се чувстваше още по-слаба. Тогава си поправих грешката, като и дадох Stann 200С еднократно. На следващата сутрин имаше огромно подобрение във всичко и не се наложи да повторя дозата.
В ”Призмата” на Вермюлен пише: „При около -40 градуса по Целзий кристалната структура на белия калай се разпада на сив аморфен прах. Този процес дълго време бил известен като „калаена чума”....Още през Средните векове било забелязано, че по калайдисаните съдове се появяват „мехури” и „язви”, когато те бъдат подложени на голям студ и че тези язви постепенно се уголемяват и разпространяват, превръщайки накрая метала в прах.”

Искам отново да се върна на рубриката за сухота на сливиците. Стана ми интересно защо Belladona присъства, тъй като винаги съм я свързвала с кръвонапълване и зачервяване на засегнатите части. Едно време от плодовете и са били приготвяни капки, които жените си накапвали в очите и така погледът им ставал прелъстителен. Това се дължало на разширяването на зениците им. От там идва и името и Bella dona (хубава жена), което е още един пример в полза на доктрината на сигнатурите.   От „Призмата” на Вермюлен прочетох ” Растенията Atropa, които растат в слънчевите и сухи периоди на годината, имат най-висок процент алкалоиди. Изследвания демонстрираха, че количеството алкалоиди в растения Atropa, растящи на сянка, намалява шест до осем пъти!”. Ето откъде изскочи тази сухота.

Шолтън е един от хомеопатите, които използват Доктрината на сигнатурите, за да може да направи хомеопатична картина на елементите от периодичната таблица. Неговият подход е възприет масово от практикуващите хомеопатия. Така той налага концепцията за Ferrum metallicum, въпреки различията при доказването му от Ханеман. Желязото е било използвано от праисторически времена за направата на оръжия и инструменти и тези две думи са точно думите, които описват главната тема на Ferrum – борба за живот и осъществяване на задачите.  Целият 4 ред от периодичната таблица е подвластен на желязото и по този начин Шолтън успява да обрисува елементи, които са малко познати и дори им липсва клинично изпитване, използвайки темите на желязото: задачи, задължения, работа, изпити, провал, престъпление, преследване.... Аналогично лантанидите, актинидите, доскоро непознати, също придобиват хомеопатичен образ, благодарение на „Доктрината на сигнатурите”.

Нанси Херик е друг хомеопат, който ни подарява лекарствата от млека. Фокусирайки се върху гърдата, като орган за кърмене тя извежда темите за протекцията, прехраната, грижата и майката. Така основните проблеми на лекарствата от бозайници ще са свързани с майчинството и отглеждането. Пристрастеността, отвращението и непоносимостта към млякото е също важен симптом при предписването на тази субстанция.

Хомеопатията е съчетание  между наука и изкуство и като такава тя дава почва за подобни спорове и дебати. Подходът да се отгатне хомеопатичното действие на едно вещество според свойствата му е забавен и привлекателен. Но ако става дума за предписание, той е твърде рискован и неблагоразумен. Смятам, че „Доктрината на сигнатурите” има място в хомеопатията като допълнение, което може да ни подскаже идеи при  избора  на лекарство. Но при това трябва да сме стъпили здраво на фундаменталните принципи, най-важният от които е, че симилиумът е тоталност от симптоми – умствени, емоционални, физически и общи. Доктрината може да има своето място във всяка Материя медика, като още един начин информацията да е по-лесна за усвояване и запаметяване. И може да бъде база за изпитвания на нови лекарства.
Ще дам пример за последното. Зададох в Гугъл думите: жълт, билка, черен дроб. Като резултат на първо място излезе растението Жълт смил. Ето малка част от информацията за тази билка: „При болните от жълтеница се наблюдава спиране на повръщането и гаденето, облекчаване на болките, изхвърляне на задържаните газове, намаляване на жълтото оцветяване на кожата и лигавиците. Маслото от Жълт смил има благотворно действие не само върху човешкото тяло. То помага за възстановяване на душевното равновесие и хармонията в човек. Ако искате да се освободите от умствена умора, тежки емоционални белези, огорчение, разочарование и недоволство, маслото ще ви помогне. Жълт смил е в състояние да „изгони“ редица негативни емоции като перманентен гняв, омраза и чувство на безсилие. Отразява се много добре при депресия и нервно изтощение. То успокоява, освежава и укрепва духа. Помага за премахване на емоционални бариери. Препоръчва се на хората, които трудно прощават и забравят.”

helichrysum-arenarium

Авторът на статията прекрасно е описал една тоталност от симптоми. Звучи като материя медика на чернодробно лекарство. Проверих дали това растение го има като хомеопатично и не го открих. Латинското му име е Helichrysum arenarium – Сем. Compositae — Сложноцветни.
Това би било интересно лекарство за доказване.
Ако сравним двете картинки, тази на билката и на черен дроб с цироза може също да открием „ПОДОБИЕ”.  А Законът на подобието е един от най-важните принципи в хомеопатията.

§ 258. „...измежду лекарствените вещества едно единствено заслужава предпочитание във всеки случай на болест, а именно това, което съответства най-точно по подобие на тоталността от характеристичните симптоми, и че никакви дребни предразсъдъци не трябва да пречат на този сериозен избор.”

Мъдростта на Доктрината на сигнатурите се състои в това, че е обърната изцяло към природата и знаците, които ни дава тя. Тя може да е това малко семенце, което ще покълне, ако бъде отгледано с всичките нужни за това условия.

 

 

 

 

 

Използвана литература:

  1. Органон на лечебното изкуство (6 издание),  С. Ханеман
  2. Homeopathy Today 2002; 22 (4), Morrison R.
  3. Principle an art of cure by homeopathy, H A Robert. (B Jain, new Delhi)
  4. Studies in the philosophy of healing, C M Boger (B Jain, new Delhi)
  5. http://familyhomoeopathy.com/blog/page/6/
  6. http://ilovehomoeopathy.com/a-study-of-the-snake-remedies/
  7. http://gotvach.bg/n8-46567-%D0%91%D0%B5%D0%B7%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5_(%D0%96%D1%8A%D0%BB%D1%82_%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%BB)

Нагоре