« обратно към: Есета

02 юли 2017

Хомеопатията - начин на живот

Философско есе

Автор: Кремена Александрова Александрова , 13 курс към Хомеопатично общество

Консултант: Нели Стефанова

 

Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво – не и се противопоставяйте. И когато се радвате и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате – каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което прави, е за ваше добро.

Петър Дънов

Преди 16 години завинаги от този свят си отиде прекрасната ми майка. След дълго и мъчително боледуване жената, която ми беше дала живот, която ме беше обичала безрезервно и всеотдайно, угасна и напусна битието. Много ми е трудно да опиша мъката, болката, безсилието и страха, които ме бяха сковали в онзи момент. Мислех, че животът за мен без нея не може да продължи. Не можех да повярвам и две дълги години след това в скръбта си продължавах да се чудя защо точно на мен и защо точно тогава. И някъде по това време в безсилието си получих сила. Всички онези дребни нещица, които се случваха в живота ми и в живота на хората около мен, започнаха да ми се струват като миниатюрни прашинки на фона на голямата трагедия, която бях преживяла. Тогава, много бавно и много постепенно, започнах да разбирам значението на будистката поговорка:

„Когато ученикът е готов, учителят ще дойде“.

Започнах да разбирам, че зад привидната болест, която покоси майка ми, всъщност е имало нещо много по – дълбоко, нещо много по – отдавна и нещо много по– сериозно. Разбирах, че всичко, което е правила или не е направила в живота си, е довело до този край по един или друг начин, че няма случайни неща, че всяко нещо е точно такова, каквото трябва да бъде и се случва в точния момент, в който трябва да се случи. Започнах да се ровя в езотеричната, философска и духовна материя с огромното желание да разкрия всички онези невидими космически закони, които се проявяват в живота ни. Постепенно разбирах, че съществуват сили, които управляват живота във Вселената – в духовните и в материалните светове. Разбирах, че има закони, които действат независимо дали човек знае за тях или не, дали вярва в тяхното съществуване или не, дали ги познава или много от тях все още са тайна за него. Всички живи същества се подчиняват на тези закони. Тогава четях неуморно и с изумление установявах, че начинът, по който мисля определя начина, по който действам и води до ситуациите, в които попадам. И преминавайки от нумерология, през астрология, съвсем естествено стигнах до Хомеопатията.

До нея се докоснах заради или е по-правилно да напиша – благодарение на астматичните кризи, които правеше синът ми, когато беше едва на 2 години. Спомням си как стояхме до късно в поликлиниката, за да му правят инхалации с вентолин. Как се мъчеше и как традиционната медицина си оставаше безсилна за страданието му. Тогава, когато лекуващият педиатър ни каза: „Ами най-добре си купете инхалатор и го запишете в Асоциацията на българите, боледуващи от астма“, не можех и не исках да повярвам, че още толкова крехкото ми дете отсега нататък ще трябва да използва инхалатор, за да диша нормално. И по никакъв начин не исках да приема отговорите на лекаря, че причините за астмата все още не са напълно изяснени, за правдоподобни. Тогава само бегло бях чувала от моя приятелка, че има и друг вид медицина и други начини за излекуване. Свързах се малко плахо и невярващо с доктор –хомеопат и детето ми с помощта на тази така наречена „нежна медицина“ бързо и трайно възстанови здравето си. Спря да получава астматични пристъпи и дори спря да боледува изобщо.

Вдъхновена и благодарна, започнах да изучавам тази наука и така неусетно ХОМЕОПАТИЯТА СЕ ПРЕВЪРНА ЗА МЕН В НАЧИН НА ЖИВОТ.

Сложната на пръв поглед система на лекуване ме грабна от самото начало с простотата си. Обясненията, принципите и законите, на които се основаваше ми се струваха толкова логични. Това, че търси причината, а не лекува следствието, ме заплени завинаги. Холистичният метод, по който лекува цялостно човека, а не го разделя, ми се стори толкова логичен. Живеейки във века на информационните технологии, космическите изследвания и научните постижения, е чудно, че тази стройна система от правила за излекуване е била заменена от сложните молекули на лекарствените продукти. Но алчността и жаждата за притежания и слава на малцина са успели да вменят, че без средства не можеш да се излекуваш. Накарали са хората да вярват, че трябва да си купуват скъпи лекарства и да се подлагат на сложни изследвания, за да се излекуват. Дали е истина, че малцината свръхбогати, владеещи света, искат да намалят населението му? Или целта им е да забогатяват още и още от фармацевтичните компании – производители на скъпите лекарства, не е ясно. Но едно е ясно: система за лечение и постигане „бързо, меко и трайно“ на физическо, умствено и емоционално здраве има и тя се нарича ХОМЕОПАТИЯ. Хомеопатичните лекарства се извличат от естествени субстанции, които могат да бъдат растителни, животински или минерални. Продуктите от растителен произход най – често са билки, събирани от различни места. Изключително важен е периодът, в който растението е откъснато, както и мястото,  климатът, надморската височина и др. Обикновенно се използва цялото растение, но може да се извлекат и отделни негови части като цветове, листа и корени. Продуктите от животински произход могат да бъдат както цели, така и отделни части, органи или секрети. Може да бъде използвано мляко от различни бозайници, както отрови от змии и паяци, пера от птици и други. Продуктите от минерален произход могат да бъдат естествени химически комлекси или изкуствено синтезирани такива, състоящи се от два или повече химически елемента. Съществуват и така наречените нозоди, които са извлечени от болестотворни материали, взети от тялото на пациента. Както и саркоди, които се приготвят от здрави, действащи тъкани и секрети.

Преди назначаване на определено хомопатично лекарство е необходимо да се направи интервю с пациента. Думите на пациента трябва да се записват точно така, както са казани. Към всеки пациент се подхожда различно и всеки представлява отделно предизвикателство за лекаря – хомеопат.

Базирайки се на изброените по долу [1] систематични и последователни принципи, хомеопатичното лекарство успява да достигне до най-вътрешните слоеве на човешкото тяло и душа и да постигне пълно и трайно изцеление.

Първият принцип, който лежи в основата на хомеопатичното лечение, е този на подобието: “Similia similibus curantur” – „Подобното се лекува с подобно”. Това означава, че лекарство, което може да увреди здрав организъм, може да възстанови болен организъм със същата картина. Изключително интересно е това, че хомеопатичните лекарства са изпробвани върху здрави хора, от където е установено, че лекарството предизвиква симптомите на болестта, която трябва да бъде лекувана.

Вторият принцип гласи, че се дава само едно лекарство на принципа на подобието, което означава, че след като се проведе цялостно и пълно интервю на пациента, му се назначава едно лекарство, което най-пълно покрива съвкупността от симптоми на болестта.

Третият принцип се отнася до минималната доза. Тъй като хомеопатичните лекарства са енергийни лекарства, следва да действат на енергийно ниво и се прилагат в безкрайно разредени дози, в които практически не е останала материална доза от изходното вещество. След което се следи състоянието на пациента и лекарството не се повтаря, докато не е изчерпало действието си.

Четвъртият принцип на хомеопатията касае тоталността на симптомите. Тоест, при назначаване на лекарството се взима предвид съвкупността от симптоми – физически, емоционални и психически, които представя пациента. А това, освен болестните прояви на организма, са още модалностите, хранителните предпочитания, позата му на сън и др. И след това, се назначава лекарство, което е индивидуално за конкретния човек.

След първоначалния прием на лекарството се прави проследяване на случая и тогава лекарят– хомеопат е необходимо да бъде много добре запознат и да следи дали се спазват Законите на Херинг а именно:

•        Лечението протича отгоре надолу, което означава от главата към краката. Тоест болеста се измества от главата към краката.

•        Лечението протича от центъра към периферията, което означава, че започва едно изчистване на организма отвътре навън.

•        Лечението протича от по-важни към по-маловажни органи, което означава, че в процеса на излекуване болестта се измества, като започват по-леки оплаквания за сметка на сериозните, които са били преди.

•        Лечението протича, като симптомите изчезват в ред, обратен на тяхното появяване, тоест болестните симптоми един по един изчезват, като първо изчезва този, който се е появил последен, след това този, който е бил предпоследен и така докато не изчезне и този, който е бил първи.

Самуел Ханеман в „Органон на лечебното изкуство“ казва [2]:

76. „Благодетелният Господ е благоволил да ни даде помощта на Хомеопатията само за естествените хронични болести; а външните и вътрешни увреждания и опустошаването на човешкия организъм, осъществявани години наред чрез твърдоглавото практикуване на едно фалшиво изкуство, с неговите вредни лекарства и методи трябва да бъдат лекувани от самата жизнена сила (подходяща помощ трябва да се даде за изтребването на всеки хроничен миазъм, който може да лежи в основата), ако тя не е била вече прекалено отслабена от зловредните действия, и за това нещо могат да бъдат потребни няколко години. Човешко лечебно изкуство, което да може да възстанови до нормално състояние неизброимите ненормални състояния, причинявани толкова често от алопатичното нелечебно изкуство няма и не може да има“.

Бащата на медицината Хипократ е писал в дневниците си, че е „глупак онзи, който практикува медицина, без да се съобразява с движението на звездите и планетите“ [3]. И категорично предупреждава: „Не докосвайте с желязо, онази част от тялото, управлявана от знака, чиито сектор е прекосяван от Луната“. Което означава, че не се правят операции със скалпел (желязо) на части на тялото на пациента, управлявани (или свързани) с астрологичния знак, чиито сектор в този момент е прекосяван от Луната. Това твърдение на Хипократ е доказвано непрекъснато в хирургическата практика и ако законът не бъде спазван, всяка операция, извършвана в неподходящо време, неизбежно завършва с провал, с усложнения, включително с инфекции, с необичайно бавно и мъчително зарастване на раната и възстановяване, включително и със смърт. Лекарите признават, че най-малко 5 на сто от хората починали в болниците, са „издъхнали по неустановени причини“. Най-вероятно причината е в неспазване на астрологичния съвет на Хипократ, както и в не холистичния  подход и не индивидуалния метод на лечение.

В 13 параграф Ханеман твърди “Тъй че възприемането на болестта (която не е от компетентността единствено на хирургията) като нещо отделно от живото цяло и неговата животворяща жизнена сила, като нещо скрито във вътрешността, колкото и малко да е то, както това се прави от алопатите, е един абсурд, чиято представа е възможна само в щампован от материализма ум и тази представа в течение на хилядолетия дава на господствуващата медицинска система тези вредни идеи, които са я превърнали в едно наистина вредно (нелекуващо) изкуство.”

Няма как да не се съглася с всички тези твърдения от тези велики умове и това не спазване хомеопатичните принципи от традиционната медицина ме обърна все повече и повече към алтернативната медицина и в частност към ХОМЕОПАТИЯТА. И тя стана неизменна част от живота ми и живота на близките ми. И ако преди за температура под 38 °С съм прибягвала до антипиретици, сега знам, че бързото й сваляне води до заглушаване на естествените сигнали, които ни подава тялото и пречи на имунната система да се справи. Като химик съм наясно, че в лабораторни условия, за да се изолира патогенен микроорганизъм, пробите се държат един – два дни при темепратура 37 °С. Точно затова когато сваляме температура и я държим около 37,2 °С – 37,3 °С създаваме перфектни условия за размножаване на микробите и вирусите. Затова ако оставим температурата, без да я сваляме (над 38 °С), повечето бактерии не оцеляват. Така че бързото и сваляне в самото начало удължава периода на боледуване. Високата температура не е болест, а е симптом, тя е отговорът на имунната система на организма към заболяването.

Хомеопатията ме научи да не прибягвам и до кремове за мазане с повод и без повод. При появяване на кожен обрив, екзема, брадавица или друга кожна проява съвсем естествено е да се прибягва до някакво мазило с цел бързото му премахване. Но преди да се бърза с желанието за бързо изцерение, е необходимо да се помисли дали това не е външната проява на едно по– дълбоко вътрешно състояние или дали не е излекуване на един по сложен орган с преминаване на болестта към кожата.

Отрицателните емоции, които ни заливат, когато се гневим, когато страдаме или когато се ядосваме, изкарват на повърхността емоцията под формата на физическо заболяване. Обикновенно не правим връзка между преживяна травма – психическа и емоционална с последващо, макар и след месеци или години, заболяване. Не се връщаме назад и не си даваме сметка, че именно онзи момент, в който задълго сме се почувствали по – определен отрицателен начин е довел по– късно болестта при нас. За хомеопата точно такива събития са от съществено значeние.

Интересното е, че в днешно време на болестта се гледа като на враг и когато някой е болен, веднага се втурва да се бори с този враг по един или друг начин. [4] А истината е, че болестите имат своето предназначение. Те са защитен механизъм, създаден от природата, за да осигури нашето оцеляване и развитие. Почти винаги болестта се явява като съобшение за грешка, сигнализира ни, че нещо не е в ред. И точно тогава е момента, в който трябва да осъзнаем, че тя идва точно навреме, за да ни покаже, че трябва да променим начина си на възприемане на света. Тук се крие и разликата между това да надвиеш болестта и да се преобразиш с нейна помощ. Изцелението винаги означава доближаване до здравето, до цялост на съзнанието, която се нарича и просветление. В следствие на болест много често, хора се променят, израстват и помъдряват. И именно това прави хомеопатията в процеса на излекуване на човека, успява да го накара да прозре зад болестта механизма, който я управлява и я е довел точно в това физическо тяло. Кара ни да променим отношението си към ситуацията, за да може самата ситуация да се промени.

Да живея с хомепатичното изкуство ме променя постоянно. В несъществените и на пръв поглед съвсем несъотносими към лечебната система ситуации, виждам как се разгръща целостта на човека и неговата същност.

Завърна се желанието, а когато то се завръща, човешките същества започваме да търсим своето осъществяване, да се питаме и да бродим по обраслите пътеки на своето търсене, да разчистваме тези пътеки, някои да забравяме напълно, други да обхождаме често. Пътят, онзи, в чийто край те очаква домът на душата ти, е най-очевидният и в същото време най-трудно намиран. Не без съмнения се скитаме по пътеки, които някой друг ни посочва, настоявайки, че са именно „нашите“. И някак в това пътуване, намирам смисъла, намирам хората, които вдъхновяват ума ми и онези, които охлаждат прекаления ентусиазъм на „новопосветения“. Научавам „езика“, на който говори страданието и този на субстанцията, която би го облекчила. Научавам се да не съм строг съдник и да не позволявам с мен да се отнасят така, защото никой по-добре от човешкото същество не може да знае как и защо нещо го докосва, покосява, убива или съживява. Търпението, на което са ни учили с категорични и нетърпеливи думи, сега уча с общуване.

Хомеопатията ми даде едно по – пълно разбиране за невидимите закони на Вселената. Разбрах, че е много по – важно да бъда в хармония със себе си, за да бъда в хармония с всички останали. Разбрах, че нуждата от одобрение, нуждата да контролирам нещата и нуждата от външна сила, са потребности, които се основават на страх. Егото не сме ние, то е нашата представа за себе си, нашата социална маска, ролята която играем. Социалната ни маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх. А истинската ни същност, нашият дух, нашата душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви предизвикателства и не се чувства по – долу от никого. Освен това е скромна и не изпитва превъзходство спрямо никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование. Осъзнах, че е необходимо да осъществявам връзка със своята най– съкровена същност. Истинската същност, която е отвъд егото. Станах свободна и безгрижна и знам дълбоко в сърцето си, че всичко което искам е достъпно за мен когато и да го пожелая, защото желанието идва от нивото на щастие, а не от нивото на тревога и стрх.

Научих се, че трябва да давам и да благодаря за всички дарове, които животът ми предлага. За слънчевите лъчи, за песента на птиците, за морските вълни и пролетния дъжд. Да забелязвам дребните на пръв поглед и елементарни неща, които ни заобикалят и да им се радвам. Да слушам повече сърцето си, защото само то знае най – правилния отговор. Да наблюдавам съзнателно изборите, които правя и да приемам съзнателно ситуациите, до които водят. Да приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива каквито са. И осъзнах, че момента, който преживявам сега, е кулминация на всички моменти, преживени от мен в миналото. Той е точно такъв, точно тогава, точно където, точно какъвто трябва да бъде.

Започнах да очаквам всеки ден с вълнение и с радост от това, че просто съществувам, че ме има, че съм тук.

Хомеопатията не ми даде готовите отговори, а ме научи да питам, да слушам, да приемам и да се отказвам, когато се налага. Подаръкът, който получих в нейно лице, не замени загубата ми, но ми даде смисъл и вяра, върна ме на самата себе си, оцвети живота ми. Накара ме да повярвам, че дълбоката болка от загубата на най – близкия ми човек не е била без причина. Трябвало е да я изпитам, трябвало е да премина през всичко, което съм преминала, за да се превърна, в това което съм сега. За да мога да мисля, чувствам, виждам и желая по начина, по който го правя сега. Пожелавам на всеки да намери уникалния си талант и истинския си Аз, да почувства хармонията в тялото си и свободата в душата си. Да намери призванието си, божественото си призвание, да дарява и да получава и да бъде благодарен и щастлив от това, че е тук и сега точно в този момент. А аз ще продължавам да се развивам, да търся и да намирам, ще следвам пътя си и ще бъда благодарна.



Използвана литература:

1. Кент, Дж.Т. “Лекции по философия на хомеопатията”. София, 2011

2. Ханеман, С. “Органон на лечебното изкуство”. София, “Изток-Запад”, 2010

3. Гудман, Л. „Звездни знаци“. Светулка 44, 1996

4. Стойчев К. „Астромедицина за всеки“. ИК Локус Фортуна, 2017

Нагоре