« обратно към: Есета

13 март 2018

Метафизичното разбиране на Кент за жизнената сила и миазмите

Метафизичното разбиране на Кент за жизнената сила и миазмите

 

Философско есе

Автор: Ваня Тодорова , 2017 г.

 

Kent

Джеймс Тейлър Кент

„При лечение трябва да се ръководим от „ ясни и разбираеми принципи”. Човешкият организъм не е някаква изолирана система, той е част от природата и се подчинява на основните закони на природата, общи за всички.”

 

 

С настоящото есе ще се опитаме да дефинираме основните теми в хомеопатичната философия на Кент и да им предадем модерно съдържание и коментар. Да защитим Кент от тези модерни хомеопати, който добавят по същество алопатичен поглед на теорията за миазмите, като твърдят, че миазмите са още по-малки от бактерия , и че жизнената сила е напълно излишна концепция в хомеопатията, вече  не е приложима и която може да бъде премахната.

 

Можем да обобщим три централни въпроса, който Кент нееднократно повтаря във всичките си писания. Първо, каква сила управлява организма? Второ, какво причинява заболяването? Трето, какво е потенцираното лекарство? Неговата философия винаги ни връща към тези централни теми. Той винаги ги поставя заедно в духовна рамка или схема.    Нееднократно, той се връща към тези три фундаментални аспекта на хомеопатията, без да се изморява да ги обяснява и дефинира. Те все още са централни и доминиращи аспекти в хомеопатията. Кент  предоставя един възможен модел,всеобхватен и последователен.Това есе не е насочено, към който и да е аспект на техниката на Кент. Тя просто съдържа тези идеи.

 

Хомеопатичната общност винаги е била разделена относно въпроса за миазмите. Хомеопатията непрекъснато се променя и нови идеи се въвеждат, които биха се сторили немислими за генерацията преди тях. Някой съвременни хомеопати  вярват, че миазмите на Ханеман не са нищо повече от бактерии и вируси (Bathia,2007). Има духовни последователи на Кент, който вярват в нематериалната природа на миазмите и  я наричат предразположеност или дискразия (Pitt,2008).

 

„Детето родено от родители, които имат  псора (или друго заболяване), ще бъде повлияно по някакъв начин, дори само поведенчески, от момента в който детето е засегнато от родителското поведение, обстоятелствата, навиците (всички ще бъдат модифицирани от тяхното състоянието на здраве или болест), особенно в неговото ранно развитие.”(Dimitriadis) или

„Истинските естествени Хронични болести са тези, които дължат своя произход на хроничен паразитен миазъм или микроб т.е. паразитни микроорганизми в нашите условия...” (Tayler)

 

Тези и много подобни изявления могат да объркат всеки, който се опитва на направи връзка с Миазматичната теория. Не вярвам, че е в съзвучие с този въпрос изобщо, по-скоро това е алопатична версия.

Много хомеопати  възпиремат Кент, като догматик и човек, който се е противопоставял на промените. Неговите религиозни възгледи, не бива да ни отдалечават от неговата хомеопатична философия. Той е прекарал много време мислейки в дълбочина по въпросите на хомеопатията и е оформил много идейни връзки свързвайки своите религиозни вярвания с хомеопатичните си възгледи. Неговите  „Лекции по философия на хомеопатията” и Афоризми,  с тяхното актуално звучене и днес са живо доказателство за неговата дълбока мисъл. Те все още са много добри източници на идеи за модерните хомеопати, но трябва да се обединят в някакъв вид по-съвременна структура и да се поместят в правилният контекст в съзвучие със съвременните идеи за физиологията.

Кент старателно преразглежда основните идеи на хомеопатията, като ги преформулира двустранно във връзка с медицинските постижения на своето време и своите собствени религиозни вярвяния. Това, което откриваме в Кент, са части от Петото издание на Органона гледан през религиозният му мироглед, а също и от гледна точка на практиката и основните въпроси които са стояли пред медицината през 1900 г. Учудващо е, че нито един от въпросите, които е поставил и днес не е решен.

 

Жизнена сила

Жизнената сила спи в минералите, отваря очите си за растенията, пробужда се при животните и става напълно осъзната при хората.(Анонимен)

samuelhahnemann

Кристиян-Фридрих Самуел Ханеман

Ханеман стига до теорията за витализма, не като резултат от негови убеждения,  а в стремежа си да обясни природата на причините за заболяванията. Той е бил поразен от два факта. Първо - лекарствата, които са многократно разредени могат да лекуват, само ако са хомеопатично потенцирани, т.е. енергизирани чрез сукусио; и второ - веднъж след като са потенцирани по този начин, те вече не съдържат каквито и да е доловими материални следи от своя първоначален състав. Следователно характеристиките им на лечебни средства са обусловени не от материални компоненти, а от друг фактор – енергия. За Ханеман жизнената сила е била инстинктивна, ирационална, самоуправляема.

В § 9 на „Органон на лечебното изкуство“  Ханеман пише:

„ В здраво състояние нематериаланата / самоуправляема/ жизнена сила- този двигател, одухотворяващ материалното тяло / организма/- властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във възхитителен, хармоничен жив порядък както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите, тъй че нашият вечен, надарен с разсъдък дух може свободно да се разпорежда с този жив, здрав инструмент, за да постигне висшите цели на нашето съществуване.“ и продължава в § 11:

„Когато човек заболее, именно тази нематериална, действаща автономно жизнена сила, пронизваща целия организъм, бива първо увредена от динамичното въздействие върху нея на някой болестотворен, враждебен на живота агент;...т.к. жизнената сила е невидима сама по себе си и е познаваема единствено чрез своето действие върху организма, то нейните болестни увреждания се откриват единствено чрез проявленията на заболяването в усещанията и функциите на тези части на организма, видими за наблюдателя и лекаря...“

 

Докато Кент в своите съждения изглежда е бил направляван в определена посока обусловена от неговите религиозни убеждения. Те го отвеждат към определена позиция, където е бил задължен да мисли по-дълбоко във всички аспекти на хомеопатията и да се опитва да оформи концептуални мостове между Хомеопатията и Сведенборг. Влиянието на шведският мистик Емануел Сведенборг върху Кент, Херинг, Фарингтън е значително. От Сведенборг той взема механизма, който не само дава обяснение, но предлага нови начини за възприемане на света. Кент и неговите съвременници са използвали тази възможност разумно и така предават на  науката Хомеопатията  по-дълбоко и по-ефективно разбиране. Концепцията на различни нива на съществуване, които не са пряко свързани, но които си влияят едно на друго. Основната идея е, че Бога се проявява в материален израз, който е несъвършен, но може да се възприеме от материалните ни сетива. В своите религиозни изражения концепцията дава възможност на адепта да работи на по-високи нива от света на осезаемата материя, на по-чисти духовни такива и така да се доближава Ума на Бога. Концепцията на Сведенборг за нивата на съществуване предлага начин за разбиране на съответствието между проявата на болестта на физическо, емоционално и умствено нива и предлага връзка към болестта на духовно или съществено ниво, където той може да бъде решен с лекарство, което действа върху това основно ниво. Това разбиране е най-важното развитие в класическата хомеопатия. Това е философската същност на неговите лекции. Те произлизат от тази  философия. За Кент, като последовател на Сведенборг жизнената сила намираща се в организма е отражение на душата, а именно душата е първичната субстанция. Всичко това, което е в душата, действа и съществува вътре във всяка частица от човешкото тяло, по такъв начин първичната субстанция действа като жизнена сила, чиста енергия или движеща сила.

„Единствено болестното изменение на жизнената енергия предизвиква болестите. Това е промяната в жизнената сила изразена чрез тоталността от симптоми.“

„Ние не трябва да разглеждаме болестта, като нещо отделно от живото цяло и неговата животворяща жизнена сила, като нещо скрито вътре, а чрез  тази жизнена сила трябва да стигнем до пълно излекуване.“

 

Всяка материална структура във Вселената има своя аура или атмосфера, включително и човека, и всички живи същества въобще. Кент е харесал концепцията за жизнената сила. За него това  е било голямата тайна, самият крайъгълен камък, който му позволява да разкрие цялостният смисъл на хомеопатията, без която той вероятно е щял да разбере много по-малко. За него жизнената сила е здраво свързана с всички главни  теми в науката хомеопатия. Потенцираното лекарство, нематериалната субстанция, причините за болестта и действието на лекарството. По този начин тези теми определят неговата концепция за жизнената сила. Това са често повтарящи се теми и пробягват като червена линия през всичките му писания и очевидно са били неговият пътеводен компас. Винаги когато се е чувствал несигурен, объркан или се е съмнявал, той се е обръщал към жизнената сила, за да потърси помощ и напътствия за нова насока. Той го е правил непрекъснато по време на своята практика.

Кент по този начин е имал ясна представа, какво е жизнената сила, нейните функции, свойства, сила и качества:

1. Надарена е със съзидателна интелигентност, т.е. интелигентно моделира и ръководи процесите в човешкия организъм.

2. Структурообразуваща е - поддържа непрекъснат процес на изграждане и разграждане в тялото. Но в противен случай, когато поради някаква причина жизнената сила се отдръпне от тялото, свидетели сме на процес, който отслабва енергиите в организма и ги прави разрушителни.

3. Променя се. С други думи, може да тече нормално или ненормално, да създава ред или болест.

 

4. Подчинява и контролира тялото, което обитава.

5. Адаптивна е. Фактът, че индивидът е приспособим към изменящите се условия на заобикалящата го среда е неоспорим, но кое е онова, което само се адаптира към средата? Мъртвото тяло не умее да прави това. Ако Размислим, ще се убедим, че жизнената сила се адаптира към околната среда и така поддържа човешкото тяло в нормално или ненормално състояние когато е студено или горещо, влажно или сухо, при всякакви обстоятелства.

За Кент жизнената сила е нематериална, духовна, тя не може да бъде видяна, докосната или измерена, тя присъства във всички части на организма, и нейното нарушение се отразява на целия организъм, на всеки орган и всяка клетка.

В свое изявления за жизнената сила Кент казва следното:

"Ще ви кажат, че бацилът е причинител на туберкуло­зата. Но, ако един човек е устойчив към бацила, той не би могъл да бъде засегнат от него... Бактериите са резултат от болестта... малките микроскопични същества не са причинители на болестта, те се появяват по-кьсно... Те са следствие от болестта, съществуват ви­наги, когато се наблюдава дадено заболяване и под микроскопа се открива, че на всеки патологичен случаи съответства определен бактерии. Старата школа го приема като причина..., но причината е много по-незабележима от всичко, което може да бъде видяно под микроскоп.”

„Тенденцията на човешкият ум да тича след видими неща, които могат да бъдат докоснати с пръсти, води след себе си глупави теории, като Доктрината за бацилите и Молекулярната теория.“

„Когато човек започне да мисли за енергията като за една от формите на съществуване на материята , той лесно ще възприеме идеята за това, че всеки предмет има определена енергия. Всичко, което става, има своя причина и предизвиква определени последствия. Ако човек не разбира това, значи, че той не разбира същността на протичащите процеси и не може да намери причината за произтичащото в дадения момент или да предвиди последствията”

Умът трябва да бъде напълно свободен, за да възприема и реагира в съответствие с нещо невидимо и нематериално.

 

emanuilsvedenborg

 

Емануел Сведенборг

Друга област в Хомеопатията на Кент, където виждаме влиянието на Сведенборг е  концепцията за Волята и Разума. Това е област, в която ние трябва да разберем поне отчасти, ако искаме да използваме Материя Медика на Кент и Репертриума му ефективно. В теологията на Сведенборг връзката с Бога протича в два отделни потока. Това са потоците на Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Те са аналогични на силата на Слънцето, което идва при нас под формите на светлина и топлина. Волята е вместилището за Божествената Любов, но също така е органът на изразяване на човешката любов, докато Разума е вместилището за Божествената Мъдрост и органа на нейното изразяване. Потоците на любовта и мъдростта са динамични и дават възможност на човешката любов и мъдрост да навлязат в Божествената Любов и Мъдрост. Волята е активен и изразителен орган. Тя включва акт на воля, която изразява чувствата и емоциите. Разума е пасивен орган, неговата роля е да приема влияния и да прави разлика между доброто и лошото, приемане и усвояване или отхвърляне. Ето защо Волята съответства на активните и изразителни органи като сърцето и черния дроб и мускулатурата, докато Разума съответства на тези органи, които отговарят за усвояване на  доброто и изтласкване на лошото. По този начин Разума е свързан с ума, белите дробове и храносмилателния тракт. Затова е жизнено важно да разберем тези понятия, за да можем със сигурност да разбираме терминологичното им използване в класическите хомеопатични текстове, а също така да разбираме какво всъщност означава патологията, която изразяват нашите пациенти.

 

Миазмите

 

 

Ханеман забелязал, че някои хора, които са склонни към чести остри оплаквания, всеки път сякаш придобиват нови симптоми и никога не стават изцяло здрави. Той заключил, че трябва да има една по-дълбоко разположена болест или "миазъм", който блокира въздействието на лекарството. Той казва, че миазмите започват като микробна зараза, чиито симптоми са потиснати и че в основата на всички болести лежи най-старата, най-древната болест Проказа.

 

„Вторичните болести на вътрешната Псора и всяка от безбройните хронични болести със същия произход рано или късно ще се проявят. Но нека никой не си мисли, че Псора , бидейки тъй облекчена в своя местен симптом, своя кожен обрив, се различава материално от древната проказа.“

 

Но Кент пита: "Защо един здрав човек ще бъде податлив на зараза?"

Отговор: Възприемчивостта е истинската болест и води началото си от най-вътрешната част на човека, което е волята, от афинитета към злото, а не доброто. Ето защо той равнява псора с първородния грях. Това е нещо с което всички сме родени.

 

 

По този начин, миазмите могат да бъдат разглеждани като "нежелан аксесоар" (или отрицателен компонент) на жизнената сила (както Майлс толкова сполучливо нарича "сянка"), които се отклоняват или възпрепятстват или ограничават пълния контрол на жизнената сила над организма и създават болестни симптоми. В допълнение, към това следва, че само потенцираните лекарства могат да изтриват тези "енграми", които ние наричаме миазми от жизнената сила и по този начин да възстановяват цялостната функция на жизнената сила и контрола й над организма. Само потенцираните лекарствени средства, които са "повишени до същата степен на финност", както този на самата жизнената сила са сбособни да възстановят равновесието в организма. Самият Кент казва точно това:

„Управлението на организма се осъществява отвътре, и колкото е по-дълбоко увреждането, толкова по-високо потенциран, т.е. по-силен препарат, по нашето разбиране, трябва да използваме, за да го поправим.“

„Потенцията трябва да съответства на нивото, на което е нарушено управлението в организма. Да се определи това ниво е доста сложно и затова на практика лекарят последователно назначава подобното лекарство в нарастващи потенции.“

„Само при действието на нематериална първична субстанция, способна да въздейства непосредствено върху самата жизнена сила, извеждайки я от състояние на равновесие, се появяват външните патологични прояви, които наричаме симптоми на болестта.“

Най-вероятно това е неговата религия, която го води , в посока на тези идеи. Ние със сигурност трябва да благодарим на Сведенборг за това. От тази идеолигия следва, че само определени лекарствени средства могат да заличат нарушението на жизнената сила за което   се говори по-горе. Това са миазматичние лекарства и определени назоди. Никакви други лекарства очевидно не са способни да правят това.

Кент също казва, че миазмите следователно, по-скоро може да се разглеждат като психични или архетипни, а не физически. Те са нарушения на жизнената сила, не на клетките и тъканите сами по себе си. Това ми се струва да е същността на този въпрос. Как могат да бъдат материални образувания или инфекциозни агенти, когато жизнената сила е тази, която контролира всички клетъчни процеси и е "директорът на обмяната на веществата"? По този начин е ясно заявено, че ако вярваме в жизнената сила, тогава трябва да приемеме нематериалното естество на миазмите. Едното следва от другото; те образуват взаимно свързани части на едно  и също цяло.

„В детето ние виждаме историята на неговият баща, в старостта - историята на младостта. Това ни позволява да погледнем в бъдещето, за да узнаем, ще оздравее ли пациента, ще умре, или лечението ще му помогне частично.“

Ключовият момент тук изглежда е „невидимо носената стигма“, а също и наследственият аспект на миазмите. Детето е докоснато от миазъма на родителите, както се  казва по-горе.

Това което все още остава без отговор в този момент е, защо две венерически и едно кожно заболяване трябва да бъдат причините за трите миазма. С други думи, какво е това, което дава способност на тези конкретни заболявания да се отпечатат толкова дълбоко и мощно върху жизнената сила и начина на нейното функциониране? И по този начин да генерират такива дълбоко-седящи и коварни миазми. Какво е това нарушение, за жизнената сила, което и е причинило "колапс", достатъчен за образуването на тези миазми? Те ясно представляват загуба на контрол от страна на жизнената сила. Това смущава Кент и го кара да си зададе съвсем ясно този въпрос и след това дълбоко да мисли  над  него. Той избира за отговор морални и религиозни причини типични за неговото време:

„Не може да разделите медицина и теология. Човек съществува по целия път надолу от най-вътрешния си духовен свят до своята най-отдалечена външна природа."

„Тялото започва да страда, защото вътрешното желание става покварено.“

„По такъв начин състоянието на човешкия ум и състоянието на човешкото тяло определят възприемчивостта на отделния човек към дадена болест, която зависи от стремежа му към злото, от лъжливите представи и неправилното поведение.“

„Каквито са волята и съзнанието, такива ще бъдат и външните прояви. Постъпките на човека и неговото поведение винаги се отразяват върху неговото физическо тяло, защото са едно цяло с него.“

„Душата, която е най-вътрешната същност на човека, не може да бъде засегната от лекарства. Тя може да бъде засегната само от собствената воля на човека.“

„Човек, който не вярвя в Бог, не може да бъде хомеопат.“

 

vitalforce

 

Докато човек е в състояние на здраве и запазва целостта си, той не е податлив на болести и не може да предаде никаква аура, която да доведе до заразяване; но когато човек започва да желаете тези неща, които са резултата от фалшивото му мислене, тогава той влиза в състояние, което съвършено съответства на вътрешния му мир. Аз мисля, че е погрешно да отхвърлим тези съждения с лекота, както се опитват да направят някой съвременни хомеопати, определяйки ги, като старомодни и остарели. Аз мисля, че ние трябва да си го пазиме в съзнанието, като възможни модели за обяснение.

Интересен въпрос, който винаги ни е вълнувал е дали други инфекциозни заболявания могат да създатат хронични миазми. Някой съвременни автори претендират, че Туберкулозата и Рака имат силата да създадат нови миазми. В кои случаи тези заболявания могат да бъдат бич -подобен на тези заболявания, които са довели до създаване на миазмите. Може би това е един аспект на тяхната голяма жизнена мощ и устойчивост.

Ханеман предполага, че Чумата и Проказата в древни времена също трябва да са били дълбоки миазматични болести. Проказата стои много близко до Псора, докато Грипа и Чумата стоят близко до Туберколозата, но всички те в основата си са изява на Псорични състояния.

„Понятието Псора е най- спорния и сложен въпрос, защото се отнася до най-първичното увреждане, най-основната болест на човечеството, причина за която е нематериалната субстанция.“

 

miasmatic_78

 

Миазмите също така много често се дистанцират във времето от момента на първоначалното заразяване, а също обикновена са се предавали на поколенията. В известен смисъл, следователно те се абстрахират физически и можем да считаме, че в основната си структура и форма са ментални.

Кент също така твърди, че само чрез жизнената сила ние се разболяваме и оздравяваме. Това твърдение напълно отрича материалните фактори касаещи здравето на човек, като физически наранявания, бактерии и вируси, радиация, замърсявания и други, които най-вероятно имат ефект върху него. В известна степен те разрушават физическото състояние на организма и това предизвиква симптоми. Но за Кент, като последовател на Сведенборг те не  могат да бъдат истинските причини и трябва да носят със себе си едина финна, ефирна причина която се отразява пряко върху жизнена сила и по този начин предизвиква симптомите на заболяването. Енергийното тяло може да претърпи наранявания, които много да приличат на нараняванията на физическото тяло. То може да бъде отслабено от хронично заболяване или подтиснато от лекарства, които задържа като сянка в структурата си. В този смисъл миазма трябва да се разглежда като част от структурата на самата жизнена сила. Ако приемем, а доказателствата изглеждат достатъчно красноречиви, че организмът се контролира от жизнена сила, следователно миазмите трябва да се разглеждат като разстройства в нея – те са блокажи или заразявания, които се извършват невидимо в нея и са неразделна част от нея самата. Те вплитат своята енергия и възпрепятстват гладкото й действие, и по този начин генерират симптоми на заболяване. Болестта е винаги на първо място динамично или функционално нарушение на жизнения принцип.

По този начин Кент изразява  важната гледна точка, че абсолютно чист и здрав човек е човекът, напълно излекуван от своите миазми; психически и физически чист и свободен; духовно същество, което вече не е податливо на болести, тъй като те са изтрити от самия си корен, основните причини за болестите, които са най-миазматичните. В този смисъл, Кент също заявява, че миазмите са в основата на всички болести и всички възможни болести.

"Има два свята, света на мисълта, на нематериалната субстанция, и света на материята или материална субстанция.“

„Причините за всички болестни са в Първичното вещество. Трябва да влезем в царството на причините, за да се види  естеството/ природата на заболяването.“

„Динамичното ниво е много по-вътрешно и по-високо от хранителното ниво. Това ниво го ръководи и командва. Това е нивото на доказването.“

„Ние трябва да потенцираме лекарството така, че да го направим достатъчно естествено, за да бъде абсорбирано от жизнената сила.“

„Има степени на финност на жизнената сила. Ние може да се мисли за вътрешния човек, като притежател на безкрайни качества и за външния човек като притежател на крайни такива.“

„Вътрешният човекът е по-добрият външен човек. Чрез този външен инструмент всичко се отразява или по-скоро, провежда.“

„Външният човек е, материален израз на вътрешния, така че резултатите от заболяването (т.е. симптомите) са външният израз на вътрешната болест.“

„Човек, който мисли, че болестта е направена от материя счита, че заболяването произхожда от нея, но то произхожда от вътрешността.“

„Първичната материя е начало на началото, и всичко произхожда от нея. Тя е действителното начало и източник на всички енергии.“

„Базирайки се само на своите сетивни органи, човек никога не ще може да докаже съществуването на това, което не се възприема от тях...стигаме до извода, че енергията не е отделна субстанция, а само една от формите на съществуване на материята и тези форми могат да преминават една в друга. Всичко, което виждаме около себе си, т.е. материалния свят, това е следствие, човек трябва да разглежда всички процеси като следствия, а не да ги приема за причина, опирайки се на която да опита да разбере законите на Универсума. Възприемайки материалния свят като следствие, човек ще разбира и следва законите на природата.“

Енергията на хомеопатичното лекарство става достъпна за енергийното тяло чрез нервната система, чрез нея жизнената сила си възвръща контрола върху физическото тяло.

 

В заключение можем да кажем, че ако не използваме Хомеопатията ще я изгубим. Това е  голяма отговорност. Когато някой е пропит от истината и не се възползва от своите знания, той ще загине. Хомеопатите имат знание за това, което животът е, каква е силата на живота, каква е природата на болестта, това е наука която може да се прилага към всички теории във света.

 

 

 

Библиография:

 

  1. Хроничните болести тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение- изд. „Център Хомеопатичен Форум“,2016;
  2. Органон на лечебното изкуство, изд. „Изток- Запад“,2010;
  3. Лекции по философия на хомеопатията, София 2011;
  4. Хомеопатия Медицина на новото хилядолетие, Георгос Витулкас;
  5. Organon of Medicine Combined 5 & 6 Edition, Similibis India;
  6. Aphorisms & Precepts from the extemporaneous lectures of Kent, Chicago Hahnemann Publishing Co.1897;
  7. Допълнителни материали от Интернет;

Нагоре