И сътвори човек по свой образ и подобие

Сборник доклади от  третата национална конференция по Класическа хомеопатия

Лилия Димитрова

„И сътвори човека по Свой образ, ... И насади Господ Бог рай в Едем и там настани човека, когото създаде... И заповяда Господ Бог ... а от дървото за познаване на добро и зло да не ядеш, защото, в който ден вкусиш от него, ще умреш."

Това пише в Битие 1-2 гл. Всички знаете какво е наказанието за непослушанието на Адам и Ева - изгонването им от рая. Може би вече се питате защо ви разказвам тази позната и подобна на приказка история? Правя го не за да накарам невярващите да повярват, не за да засегна вярата на вярващите, а защото освен всичко друго Библията е и единствената друга налична (освен археологията), макар и субективна информация за нравите, обичаите и начина на мислене на хората, които са били на земята хиляди години преди нас.

Често се питаме коя е причинита за болестите и как трябва да се лекуват те. Редуват се медицински школи, различни методи и подходи за лечение, науката се развива, а хората стават все по-болни. Самите ние - хомеопатите, още търсим произхода на принципа на подобието, не можем да си поделим Хипократ, Гален, Авицена с представителите на конвенционалната медицина, а не поглеждаме назад към историята на човечеството, за да видим, че корените на това лечение са някъде там, още при възникването на живота. Не случайно в еврейската Библия се казва: „ Човек не лекува със същото нещо, с което наранява, а той наранява с нож и лекува с лапа. Всевишният, да бъде благословен, не прави така, а лекува със съвсем същото, с което поразява."

С идеите, изложени по-нататък, ще опитам да ви провокирам към размисъл върху всеобхватността на принципа на подобието, като обоснова хипотезата, че животът и смъртта на Исус Христос са подобното лечение за болното от грях човечество.

...И така, Адам и Ева са изгонени - те вече са смъртни и във всеки техен потомък има частица от греха, който са извършили. Защо Създателят не си е изпълнил заканата - да ги накаже веднага със смърт, да унищожи непокорните си творения? Та на земята те ще станат още по-лоши и нагли. Не е ли по-лесно да се унищожи цялото човечество - тази Божия грешка, подобно на симптомите на болното тяло с противоположно лекарство? И действително всемирният потоп, унищожаването на Содом и Гомор са примери за такова „лечение". Но и един човек да остане, пък било той и най-добрият, в него винаги ще съществува тази частица грях, желанието за потъпкване на закона. Излиза, че обществото трябва да се излекува от греха по друг начин, да се предизвика „лекарствена болест" в него, да преживее смъртта, без да умира, за да види след това възкресението и вечния си живот, да се отърве от проклятието на греха, което го преследва и се предава от поколение на поколение, подобно на миазъм.

Как Бог може да спаси хората от собственото си наказание без да нарушава думите си? Не може просто да махне с ръка и да каже: „Аз ви прощавам, не бях прав" или „Много ви обичам, върнете се при мен" - и те ще се върнат заедно с греха, потиснали „болестта си" с нова лъжа.

Единственият изход е в завета. Според библейския речник завет е вид договор, споразумение между две семейства, нещо като симбиоза, при която всяко едно от двете семейства действа като част от едно тяло. Целта на това споразумение е, че първото семейство получава нещо, което то няма, а второто има. Напр. едните са земеделци, а другите - скотовъди. При такъв договор всяко семейство продължава да се специализира във своята област, но на него не му липсва нищо от другата област. При необходимост всеки член от едното семейство трябва да направи за член от другото семейство всичко, което би направил за себе си, дори да пожертва живота си за другото семейство. Според тогавашните обичаи при сключването на завет главите на семействата обикалят в кръг и газят в кръвта на принесеното в жертва, разделено на две половини заветно животно, което символизира смесването на кръвта на двете семейства. Следи от тази заветна практика можем да намерим при някои племена на североамериканските индианци, които са смесвали кръвта си, за да станат кръвни братя, също така при съществуващите двойни имена при сключване на брак.

И така, за да може да освободи хората от греха без да нарушава закона, Господ започва да сключва завети с човечеството. Целият Стар Завет е изпълнен с примери за подобни завети. Не всички се спазват от човешкото семейство. Напр. Мойсей, който не повярвал, че ако удари скалата само веднъж с тоягата си, както му е казал Господ, ще потече вода. А причината за неспазването е същата като при изгонването на хората от рая - надменността, гордостта и неверието на човешкия род.

Първият изпълнен от хората завет е този, сключен с бездетния Аврам за раждането на сина му Исак. Знаете, че Аврам се подчинява на Божието желание да принесе в жертва единствения си син и че в действителност това не се случва, защото Бог в последния миг спира ръката на Аврам. Тълкувателите смятат, че Създателят просто е искал да провери колко силна е вярата на Аврам.

Другата, по-сериозна причина за това абсурдно според нашите разбирания искане на Бога - да принесеш като жертвено агне собственото си дете, е много по-важна. Смята се, че при изпълнението на завета, ако едната страна е пожелала нещо и другата е започнала да го изпълнява, но не го е направила поради някаква причина, първата страна се задължава да направи същото нещо за втората. Така според тези правила Бог се задължава да пожертва при необходимост своя син като жертвено агне за семейството на Аврам, т.е. за човечеството.

Минават години, ... векове и се ражда Исус Христос - едновременно божий и човешки син. Човешки син - защото трябва да е събирателен образ на човешкия грях изобщо, без самият той да е извършил каквото и да е грешно. Божий син - за да може да понесе страданията, агонията и да възкръсне, след като е заплатил с живота си за първородния грях. Ако беше само човешки син - просто щеше да бъде един от многото смъртни човешки синове, които не само че не могат да изкупят със смъртта си греха на останалите, но и да бъдат живи след това. Ако беше само Божий син - той не може да заплати за греха на хората и да ги излекува, защото не е един от тях и не би имал в себе си тази частица грях, наследена от Адам и Ева.

Господ трябва да изпълни завета, сключен от него с човешкия род, а именно - да пожертва в огромни мъчения сина си (Исус Христос), както Аврам е щял да пожертва своя син, за да се спасят хората от греха, т.е. от смъртта. Не напразно се казва, че Исус Христос е страдал за всеки човек, че той е изкупил (или излекувал) греха на хората, за да може всеки човек да се върне отново в рая, че „в раните на Исус ти си изцелен". Действително, след смъртта и възкресението на Христос, подобно на действието на точно подбрано подобно лекарство започва лавинообразен процес на очистване на все повече и повече хора от греха. „...И който повярва в Мен, макар и да умре, ще живее"казва Исус Христос в Йоан 11:25.

И може би по този начин се затваря вечният кръговрат, защото има и нещо друго ... в библейските текстове освен в Битие никъде на друго място не се споменава, че до дървото на познанието се е намирало дървото на живота, чиито плодове дарявали вечен живот. И забраната на Бог била за плодовете и на двете дървета. Защо Адам и Ева не са яли и от плодовете на другото дърво? Като че ли заложената идея в човешкия род е била „познай света, когато станеш готов за това, познай доброто и злото и тогава се върни по начин, подобен на този, по който си дошъл на земята (т.е. в мъки), за да имаш вечен живот" но това може би се отнася само за тези, които са разбрали и оценили това познание...