« обратно към: Философия

23 декември 2011

Подобното лекува подобно

Сборник доклади от третата национална конференция  Класическа хомеопатия

Валентина Дишева

Hermes‑Trismegistus

 

Принципът на подобието, на съответствието или аналогията е един от седемте основни херметични* принципа. Казано е: „Принципите на Истината са седем - този, който ги знае (с разбиране), притежава магическия ключ, чието докосване отваря всички врати на Храма." Тези принципи са седем: принцип на Ментализма, на Съответствието (подобието), на Вибрацията, на Полярността, на Ритъма, на Причината и Следствието и на Пола.

Най-общо принципът на подобието гласи: „Както горе, така и долу, както долу, така и горе". Този принцип съдържа в себе си истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията в различните плоскости на битието и живота. Овладяването на този принцип ни дава ключ към разбирането на непостижими за нас неща. Този принцип е универсален Закон. Древните херметисти са смятали този закон за един от най-важните методи (оръдие на мисълта), с чиято помощ човек може да преодолее всички препятствия, скриващи от нас неизвестното. Както знанието на законите на геометрията позволяват на човека да измери далечни звезди и тяхното движение, седейки в обсерваторията, така и знанието на принципа на съответствието позволява на човека разумно да преминава от известното към неизвестното.

Идеята за подобието е стара като света. Парацелз е съумял да въведе в медицината принципите на древната магия, основана на подобието. Ханеман е успял да превърне изкуството в научен инструмент, достъпен за много изследователи, затова името му е едно от най-великите в историята на медицината.

Всъщност, Ханеман блестящо е отработил приложния аспект на всеобщия принцип на подобието в областта на лечението с лекарствени средства.

Корените на хомеопатията са в древноегипетските и елински знания, минават през алхимията, за да реализират на практика древното желание на човека за алхимична промяна, за трансформация и трансфигурация. Създадената от великия Ханеман наука - хомеопатия, вече повече от два века, въпреки бурната съпротива на околния свят, доказва правото си на съществуване, за да бъдат спасявани човешките души - там, където това е възможно. Става дума за спасение не в библейския смисъл, а по-скоро за една възможност, потенциална възможност за спасение.

В „Органон на лечебното изкуство" Ханеман казва, че причината за болестта не може да бъде материална, а се намира в областта на духа или на равнището на жизнения принцип, за който ние можем да съдим по обилието на симптоми на болния.

Болестта, в крайна сметка, е тайм-аут, една отсрочка за болния. Това е целесъобразна реакция на организма на ниските нива на йерархия, необходима му за забавяне процеса на разпадане на духа. Инертността на материята дава на човека допълнително време за духовно осъзнаване и усъвършенстване. Затова лекарят може само да помогне на болния, ако той се моли за това, но окончателно излекуване е възможно изключително на духовно ниво. То зависи от степента на съзнание на пациента, от неговото решение за вътрешна промяна, от мотивацията му за това и от последващите действия в тази посока.

Както казахме по-горе, законът за подобието действа на всички нива. В Библията се казва, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. По закона на подобието нашите души са избрали родителите ни ... и сме дошли на Земята.

Аурата на всеки човек притежава две магнитни свойства: свойството привличане и свойството отблъскване. Видът и качеството на тези магнитни способности са тясно свързани с кръвта, нервните флуиди и вътрешната секреция. Всеки човек чрез аурата си може да привлече само това, което му съответства като качество. И съответно, в аурата не може да проникне нищо, което не хармонизира с нея.

По закона за подобието се движи целият ни живот - ако поискаме, ще го открием навсякъде.

Логично е, че първият принцип на хомеопатията - принципът на подобието, е дал название на целия метод, формулировката е такава: За лечението на всяко нарушение в организма трябва да се избере такова вещество в минимална доза, което е способно в големи дози да предизвика същата картина на нарушение.

Например, всички знаят картината на ухапване от пчела - това е един бързоразвиващ се оток, слабо изразено зачервяване на кожата, жилеща болка, подобряваща се от студено. Съответно - при отоци от такъв тип е показана употребата на хомеопатичното лекарство, направено от пчела - Apis.

Подобието се търси във всички изявени от пациента симптоми, включително и в т.нар. модалности, т.е. индивидуалните особености на протичането на всяка болест у даден човек - например отношението му към топлина, студ, движение, покой, симетричност или едностранност на поражението и много други черти, които не са болестни - например определена храна, индивидуални биоритми и др.

И във връзка с горе казаното друг пример - при избор на лекарство за сериозен бъбречен проблем у даден пациент ще се сетим за Arsenicum album. Но размишлявайки над показанията за това лекарство, хомеопатът ще пожелае да разбере какво е състоянието на кожата, което е много характерно за случаите Arsenicum. Да допуснем, че в настоящия момент болният няма никакви кожни проблеми. Тогава ги търсим и често ги откриваме в миналото. При това те са характерни - сухи кожни обриви, а сърбежът с парене се засилва от студено. Понякога избираме лекарство, имайки предвид данни, проявени у кръвни роднини на пациента. Следователно, търсенето на подобие се разпростира и върху анамнезата на семейството.

Друг пример: Широко известно е свойството на лука да предизвиква сълзи. И по закона на подобието Allium сера може да бъде използван в хомеопатията при заболявания, съпроводени от раздразнение в лигавицата на очите и носоглътката, т.е. сълзене от очите и секрети от носоглътката. Такива симптоми има при грип, респираторни заболявания, сезонни катари. Но Allium сера не лекува всяко раздразнение на лигавиците, а е полезен само тогава, когато тези симптоми се засилват от топлина и намаляват от чист въздух, ако секретите от носа са разяждащи, дразнещи околната кожа, а секретите от очите не оставят следи върху бузите.

Наблюдателността е много необходимо качество за хомеопата, което трябва да бъде непрекъснато развивано. Защото то дава интересен материал за размисъл и по-добра възможност за избор на най-подходящото лекарство за пациента. Например, наблюдавайки дълготрайното освежаващо действие на добавената лимонена киселина към водата на розите във вазата и радвайки се дълго на красотата им, можем да се замислим за лечебния ефект на хомеопатичните лекарства, направени от киселини: фосфорна, сярна, солна, азотна, оцетна, млечна, карболова, борна и др. По-голямата част от тях влияят върху физиологичната система на съединителната тъкан, която заедно с нервната система осигурява реактивността на организма. От състоянието на съединителната тъкан до голяма степен зависи здравето и продължителността на живота.

Ако обърнем поглед към толкова разпространената в днешно време напитка - кафето, ще видим, че тя е храна, лекарство или отрова в зависимост от това кой я пие. Дори малка доза може да навреди, както и голяма - да помогне или просто да бъде безвредна. Кафето е старинно хранително и лекарствено вещество, което не е особено токсично и затова въпросът с него може лесно да бъде решен. Ако чувстваш, че то ти вреди - не пий, ако те ободрява, но прекалено - намали дозата, ако не можеш да минеш без него - замисли се дали не ставаш кафеман. Доказано е, че у чувствителните към него хора кафето предизвиква общо безпокойство, раздразнителност, психомоторна възбуда, усещане за шум в ушите, искри или „летящи мушички" в зрителното поле, разстройване на съня, главоболие. В хомеопатията Coffea cruda се употребява за лечение на хора, които лесно стигат до възбуда или екзалтация. При това тази възбудимост касае всички сфери на чувствата. Това са хора с жива фантазия, пълни с жизнени планове, но лесно се отчайват при неудачи, подвижни, тежко преживяващи душевните драми. Те реагират остро на миризми и резки звуци, вълнуващите ги мисли, дори емоционално приятни, ги лишават от сън и душевно равновесие.

Отвара от сурови кафеени зърна е била използвана при отравяния, колики, подагра, женски болести, треска. Последното е разбираемо, защото кафееното и хининовото дърво принадлежат към едно семейство - Rubiaceae.

Изборът на хомеопатичното, т.е. подобното лекарство, става въз основа на съвкупността от симптоми, и само такова лекарство ще бъде ефективно. Не дозата прави лекарството хомеопатично, а употребата му по принципа на подобието.

Понякога ние, хомеопатите, стигаме до правилното лекарство по нестандартен начин, пак според принципа на подобието... Например едно предписание на Rose quartz (розов кварц), за чиято картина нямаше да си спомня, ако няколко реплики от разговора с пациентката не ми бяха направили впечатление. Тя беше споменала: „Обичам розовия цвят. Имам любима розова рокля и когато съм с нея - съм в хармония със себе си и със света". Или асоциациите на неин приятел: „Ти си розова... Същността ти е розова, розов кварц". Попитах пациентката дали харесва розовия кварц. Тя отговори, че няколко години е носила на врата си голямо парченце розов кварц - върху тимуса - до там стигала верижката... Тогава отворих и прочетох картината на Rose quartz. Жената покриваше голяма част от нея. Предписанието беше много удачно. И за кой ли път вътрешно си повторих „великият вълшебен принцип на подобието...".

 

 

* Херметичен - произлиза от Хермес, гръцкото име на древноегипетския бог Тод, смятай от алхимиците за откривател на херметически затворената стъклена тръба; означава 'предназначен само за посветени'. (Бел. ред.)

Нагоре