Медицина ли е Хомеопатията?

Сборник доклади от първата  национална конференция  "Класическа хомеопатия"

Румяна Йончева

Хомеопатията е за хора, надживели матери­алния възглед. За хора, свикнали с новините от квантовата физика. Тя се нуждае от достатъчно духовна култура, за да почита връзката Човек-Вселена, и от доста интелектуални усилия, за да бъде постигнато специфичното откровение за всеки по пътя му към хармонията.В този процес всяка рутина би означавала ин­телектуална леност.

Свикнали сме да наричаме алотатичната¹ медицина „официал­на". И тя е наистина такава поради това, че цяло министерство поддържа нейната практика и се ползва от държавни субсидии. Това не е съвсем правилно, тъй като министърът е представител на „на­родното здраве", а тази медицина е само един от многото видове, съществуващи в света и във времето. Но само този вид медицина се изучаваше досега в медицинските академии и може би тава е недо­разумението. Да се надяваме, че нещата постепенно започват да се променят.

Реформата на тази медицина си е неин проблем; проблемът на обществото обаче е, че не официализира останалите видове медици­на. Ако преодолеем официалността на официалната медицина, ще разширим понятието си за лечение до „възстановяване на здравето" вместо „премахване на болестта". Това са две различаващи се линии в лечението; едната се нарича холистична и част от нея е хомеопати­ята. През вековете тези линии се колебаят с различна сила. Дали по-дълбоките корени означават повече мъдрост и трябва ли те да бъдат задушени от диференцираното мислене на научния подход? За тези две линии ще си мислим по-долу.

В наши дни идеята за здравето като хармония започва отново да си пробива път в съзнанието на притиснатото от наука и логика общество. Не „човека-желязо" и не „работоспособност" са идеята за благополучието в тази област. Здрав е сетивният, реактивният и адаптивен спрямо несъвършената ни околна среда човек, радващ се именно поради горните качества на вътрешен баланс. Неуязвимият или пък перфектно чистият организъм не би съществувал безпроб­лемно в днешния природен и социален климат. Нужна е адекватност. Така че болката, температурата, кашлицата, гневът, плачът - това са очистващи реакции, необходими за всяка жизнена система. Те трябва да се уважават като знаци, а не да се премахват. С това се потиска жизнената енергия, а идеята е тя да бъде подпомогната в нейния изконно правилен начин за търсене на вътрешна хармония. Т.е. здра­вето е нашата реактивност и способност за регенерация.

Резултатът е вътрешен баланс и лесна адаптация.

Такова здраве носи идеята, че сме единна цялост, споена с автен­тична жизнена енергия, хармонична с природния ред. Всяка част подпомага пялото и когато функциите са нарушени, сигнализира по специфичен начин. Този начин са именно симптомите. Те не са болестта. Те са сигналът, че организмът се бори или поне протестира. Те не би трябвало да се изрязват или да се потискат с хапчета. Правилното лечение трябва да върне първоначалния порядък, а не да наложи нов. Този порядък никога не е един и същ за двама души. Микроклиматът на всеки човек изисква специално внимание: него­вата система постига компенсации, които му помагат да оцелее. Това често са така наречените „вредни навици". Те представляват своеоб­разен вентил на недоволството, обидата, стреса, тъгата и пр. Ако не премахнем причината за напрежението, премахването на „вентила" само ще утежни последствията. Така че тази природна цялост -човекът, изисква проникновение, разбиране, съчувствие... Същото се отнася, нека да напомня, и за цялата вселена - първият образ на природна цялост.

Нека погледнем назад и да потърсим корените на медицината. Ще ги намерим далече преди Хипократ. Те са положени не в мате­риализма, а в натурфилософията. Те не лежат в анатомията, физио­логията или биохимията, а в търсенето на енергиен баланс във вътрешния човешки свят и в хармоничното единство на този свят с ритмите на вселената. Нашето съществуване е обусловено от при­родния закон, а не от човешката логика. Последната често се е оказвала патология вследствие незачитането на този закон. Може би затова лечението през вековете никога не е било самостоятелно умение, лечителят винаги е богата духовно личност, тясно свързана с изкуствата и природните науки.

За гърците първият лекар е Хирон - кентавърът Хирон. Той живеел в планината Пелион в Тесалия, мястото с най-много билки. Там той учел героите и синовете на боговете на лов, езда, музика и медицина. Хирон в един момент се отказал от безсмъртието си в полза на Прометей. Последният пък дарил хората освен с огъня, още с изкуствата, паметта и познанията за лечебните треви.

Хирон посветил в лечителското изкуство Асклепий. Той бил син на Аполон и една нимфа. По пътя си от Епидавър към Атина го придружавали два (вероятно тракийски) здравоносни демона -Хигия (означава „здраве") и Телесфор („нося съвършенство"). По-късно в митотворчеството те стават негови жена и син. У нас се намира една оброчна плочка от Глава Панега с изображения на тези трима. Според установената иконография Асклепий държи жезъл с увита около него змия, а Хигия храни в ръцете си една змия от паничка. Витулкас² (Г. Витулкас „Здраве и болест - един нов людел", 1996) цитира тези два образа в контекста на „вечното колебание между две различни гледни точки в медицината". Хигия олицетворява схва­щането за здравето като природен порядък, който трябва да се поддържа, а Асклепий - линията на стремежа към здравето като съвършенство, поправяйки всеки дефект по пътя към него.

За да завършим историята, нека да кажем още няколко думи за Асклепий: Заради съживяването на мъртви, което се смятало за престъпление към природата, Зевс го убива с мълния. По-късно той се връща към живота и на два пъти променя в божествена смъртна­та си природа (е, все пак Асклепий е син на Аполон и една нимфа). Наричан е още Спасител и на него са наречени „асклепионите" -лечебниците в посветените му храмве. Там той се явявал в съня на болния, за да му предпише лечение, а то, освен всичко друго, включвало и къпане в лечебните извори и хранене и галене на змиите, задължи­телно живеещи в храма.

Мелиса Асилем³ в изследването си за лекарството Folliculin раз­казва едно древно предание от западната митология, което много напомня източната философия: матриархалният подход към здравето бил съобразен с циклите на Луната и Земята - приливи - отливи, набавяне - отнемане, овулация - менструация..., т.е. естествените природни ритми. Това постепенно се променяло с тенденциите на прехода към мъжкия подход, налагащ друга логика и много дисцип­лина, потискаща инстинктите. Може би „двете колебаещи се линии" на лечителската практика могат да се търсят и в тези два извора: женското начало - всеобхватност и адаптация, и мъжкото начало -целенасоченост и агресивна дисциплина.

Като че ли втората линия взема връх в късното средновековие, в епохата на Просвещението и в средата на 20-ти век. Но и през тези епохи преминава една нишка, водеща до днешния ход на класическа­та хомеопатия.

Да си припомним Асирия, Вавилон и Египет с обожествените природни стихии и създания; натурфилософията на древните гърци, която те всъщност наричали физика; Платон и неоплатониците с идеята за единството и еманацията; византийската философия, при­ела от натурфилософите схващането за човека като микромодел на Космоса; пантеизма на Ренесанса; Парацелз, възприел горните идеи и свързал лечението отново с тях; виталистите, интуитивизма, Юнг, мисленето на Новата Епоха... Тази нишка идейно обосновава холистичната⁴ практика на лечение, където ментално, емоционално и те­лесно ниво се представят като цялост, имат еднаква значимост и са в динамична енергийна връзка със света. Хомеопатията като част от холистичния мироглед възстановява здравето като присъща сак-рална цялост. Линията, която макар и съвсем любителски просле­дихме, ни позволява да разберем Ханеман⁵, потенцирал своите хомеопатични лекарства, превръщайки ги в информация. Тази ин­формация е сигнал за жизнената енергия на болния да превъзмогне блокадите и да се включи отново в единния закон на вселената -хармонията. Ханеман за медицината е като Айнщайн за физиката -той извежда лечението от клопката на материализма, ограничавал дълго медицинския ум.⁶ Не е трудно да се прецени колко много се е откъснала академичната практика от корените на медицината, за да се стигне до схващането за човека като механичен сбор на части на тялото, лекувани поотделно от различни лекари.

В такъв контекст хомеопатията не може да бъде покрита от термина „медицина" такъв, какъвто той функционира. Можем да кажем, че официалната медицина е само малка част от широкият възглед, върху който лежи хомеопатията.

БЕЛЕЖКИ И ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Алопатична - медицината, която третира симптомите с лекарства, които ги премахват., преследване па ефект в организма, който е обратен на симптома. В другия случай - хомеопатичното лечение е третиране на симптома с лекарство, предизвикващо у здравия индивид подобна патология.
2. Витулкас, Г. „Здраве и болест - един нов модел." Сф, 1996, с. 21.
3. Melissa Assilem. „Folliculinum: Mist or Maism?", Nottingam, 1990.
4. Холизъм - от ст. rp. Holos - значи цяло. Като философски термин се установява в 1926 г.
5. Самуел Ханеман (1755-1843), немски лекар които след като се отказал от офици­алната си лекарска практика, систематизирал и усъвършенствал хомеопатичното лечение. Имал много ученици и успешна практика до 88-годишна възраст.
6. Талкенбергер, П. и Мелер, X. А. Медицината през третото хилядолетие. Сф., 1995 г., с: 25, 91, 103, 165, 251. Немски лекари споделят за успехите на лечението на информационно ниво.