Хомеопатия и психотерапия

Сборник доклади от първата  национална конференция " Класическа хомеопатия "


Доц. д-р Станка Михалкова

Понякога хомеопатията и психотерапията се противопоставят като се има предвид, че при хомеопатията се получава по-бърз резул­тат, а за психотерапевтичното лечение понякога е необходим по-про­дължителен период. Това според мен е неправилно, тъй като става дума за два много мощни лечебни метода, които могат много успеш­но да се допълват.

При мен като специалист, съчетаващ двата вида квалификация - психотерапия и хомеопатия, идват основно два вида пациенти. Едните от тях желаят хомеопатично лечение, но в процеса на възста­новяване е необходимо да се приложи и психотерапия и други, които идват само за психотерапия, но се оказва, че е необходимо и хомео­патично лечение. Ще се опитам да представя как хомеопатията и психоотерапията си взаимодействат при тези два случая.

Кога хомеопатичният пациент се нуждае от психотерапевтична помощ?

1. На първо място при редица поведенчески проблеми, вследствие формирани от ранна възраст социални модели на поведение. При хомеопатичното лечение се активира жизнената сила сама да се справи с проблема, който може да е на физическо, емоционално или умствено ниво. Под въздействие на хомеопатичното лекарство човек се чувствува добре, освободен от проблемите, но то не може да разруши старите и да създаде нови модели на поведение. Съществува вероятност след време жизнената сила да захрани отново старите модели и проблемът пак да се появи.

За да се предотврати това, е необходима текуща психотерапев­тична работа за осъзнаване на заложените в подсъзнанието поведен­чески програми и обучение в нови, по-добре работещи модели.

2. При наличие на поддържаща причина - например постоянни конфликти в семейството или в работата. Не винаги е възможно да се вземе решение за развод или напускане на работа. Не може също така човек да смени децата си или да престане да поддържа връзка с нуждаещите се от помощ възрастни родители. В тези случаи хомеопатичното лечение се стреми да възстанови вътрешното и външно равновесие на енергийната система на пациента, но това равновесие непрекъснато е нарушавано от външни причини, свързани с взаимоотношенията в обкръжаващата го социална среда. Необходимо е да се работи психотерапевтично в насоката „Какво трябва да приема и какво мога да проме­ня". Постигат се добри резултати при осъзнаване на личностните раз­личия и обучение в техники за съпреработка на конфликт. В противен случай хомеопатичното лекарство не само няма да промени нещата, но ще бъде и антидотирано от преживяването на ежедневни стресове.

3. При хомеопатичното лечение се отстранява не симптомът, а причината, която го е предизвикала. Може да се окаже, че причина за проблемите на физ. ниво е някаква психотравма, която блокира жизнената сила и лекарството не може да продължи действието си. В този случай е необходимо да бъде проведена интензивна психотерапевтична работа с пациента като: индивидуална кризисна интервенция, прилагане на техники за освобождаване от страхове и др.За да се установи тази потребност, са необходими съответни познания за психическия механизъм на емоционалната травма и откриването на ресурсите на пациента да се справи с проблема.

4. В процеса на хомеопатичното възстановяване нещата се актуализират отзад напред. В обратен ред се изхвърлят симптоми, символизиращи борбата на организма да се справи с нарушеното равновесие. Необходимо е да се знае, че заедно с физическите симптоми се проявяват и асоциативно свързаните с тях психически състояния. Многократно съм наблюдавала несъответствие между физическия симптом и силата на емоционалното състояние, асоциирано с него. Например, когато пациентът физически се чувствува много добре, изведнъж го завладява психическо състояние на страх и паника. При тези случаи е необходимо да се работи психотерапевтично за осъзнаване на връзките между проявата на физическо и психично ниво.

Кога психотерапевтичният пациент се нуждае от хомеопатично лечение?

Има пациенти, които търсят психотерапевтична помощ и не знаят нищо за хомеопатичния метод или по принцип отказват какво­то и да е лекарствено лечение.

Тъй като изборът за лечение е свещено право на пациента, необходимо е да се започне психотерапевтична работа с тях. В про­цеса на терапия обаче се оказва, че психотравменото събитие ги е засегнало много дълбоко. Всяко психотравмено събитие, ако не се вземат навременни мерки, може да се развие от леки смущения до хронични психосоматични заболявания.

В тези случаи се предлага на пациента включване на хомеопа­тично лечение в хода на психотерапевтичната работа, за да се върне проблемът до етапа, когато психотерапевтичната работа би дала необходимия резултат.

Друга група пациенти, които се нуждаят от хомеопатично лечение, са граничните психиатрични случаи, при които психотерапията като единствен метод няма да даде резултат, а при някои случаи е и невъз­можна (въпреки, че пациентът търси само психотерапевтична помощ).