Единственото лекарство в светлината на новите научни изследвания

ЕДИНСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО В СВЕТЛИНАТА НА НОВИТЕ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Сборник доклади от втората национална конференция по Класическа хомеопатия.

Д-р Дора Пачова

Всеки, който се е задълбочил в изучаваното и практикуването на хомеопатията, се е убедил, че спазването на принципа за единствено­то лекарство е най-добрият начин на практикуване на хомеопатия. На този принцип се отделя ключово място във всяка книга и учебник по класическа хомеопатия, във всяка общопопулярна лекция. Той се е спазвал от старите майстори, спазва се и днес от всички практику­ващи класическа хомеопатия. Понятието „единствено лекарство" е до голяма степен синоним на класическата хомеопатия.

Какво представлява хомеопатичното лекарство, на какво пър­вично ниво на организма действа то, какво представляват миазмите от съвременна гледна точка?

Ще потърся научен отговор на тези въпроси, като използвам статиите на д-р Делиник (публикувани на български  език като сбор­ник „Хомеопатия - научнодоказани факти и възможности"), науче­ното от нея в частни разговори и при срещи с български учени. Използвала съм и познанията си по молекулярна генетика. С това се занимавах преди да открия хомеопатията. Считайте изложените тук хипотези и твърдения като протегната от нас ръка за научни дискусии върху тази толкова необятна и интересна тема - хомеопатията.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕКАРСТВО?

Имаме изходна субстанция и разтворител вода (вода и спирт). При потенцирането в разтвора настъпват електрохимични явления. Водата сама по себе си е изключително интересен феномен, за който може да се говори с часове. За нас сега е важно да знаем, че водата стабилизира съществуващата в нея информация, т.е. новопоявилите се след потенцирането пространствено-времеви модели. Комбинаци­ята от вода и спирт прави това още по-добре и затова се използва при производството на течни хомеопатични лекарства.

Според хипотезата на д-р Делиник, освен определена електрохимична енергия хомеопатичното лекарство има и определена специ­фична електромагнитна или магнитна честота (поле).

Около всяка клетка и около организма като цяло също има поле Това поле се измерва в наши дни с уред за свръхпроводима квантова интерференция (Super Conducting Quantum Interference Device -SQUID). Болният организъм има определена честота/поле, на която съответстват определени болестни симптоми. С други думи, кли­ничната картина, с която се представя пациента на езика на физика­та, може да се нарече „естествена честота на организма в този момент".

Хомеопатът предписва на своя пациент лекарство, което има същата честота/поле като болния организъм. Това лекарство носи същата информация и се нарича симилимум. Според д-р Делиник, ако имаме достатъчно голям SQUID, за да сложим в него цял инди­вид, бихме могли да измерим части от естествената електромагнитна честота/поле на цялото тяло и така да получим сумарната обща естествена честота, използвайки математически изчисления. Тази общата сумарна естествена честота на организма ще бъде еднаква с честотата на хомеопатичното лекарство или симилимума.

Хомеопатията работи на принципа на биологичната обратна връзка. Хомеопатичното лекарство връща на организма същата ин­формация, която той излъчва в състояние на болест. На какво ниво на организма действа хомеопатичното лекарство ? „Информацията", която носи то, се възприема на квантово ниво. В първия етап се получава конструктивна интерференция (обостряне на симптомите на болния), а във втория трептенията на правилно подбраното единствено лекарство предизвикват промяна във фазата на полето на организма. Получава се деструктивна интерференция, т.е. унищожаване на симптомите на  болестта.

От медицинска гледна точка „промяна в квантовото ниво" озна­чава промяна  в структурата  на клетъчната вода (вероятно промяна на ъглите между кислородния и водородните атоми в молекулата на водата). Това води съответно до промяна в пространствената конфигурация на микротубулите в клетката. (Виж обяснението за миазмите). От квантовото ниво настъпилата промяна прогресира през различните нива на организма - молекулно, клетъч­но, органно по принципа на фракталната прогресия. Защо не трябва да се дава повече от едно лекарство в даден момент? Само едно от лекарствата ще съответства най-точно и ще предизвика съответно конструктивна и деструктивна интерференция. Останалите просто създават излишен шум и объркване и могат да попречат на лечебния процес.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ МИАЗМИТЕ ОТ СЪВРЕМЕННА ГЛЕДНА ТОЧКА?

За да отговорим на този  въпрос, трябва да разгледаме накратко устройството на клетката. Всяка клетка е отграничена от околните посредством клетъчна мембрана. Вътре в нея има ядро, което е отграничено с ядрена мембрана. Пространството между клетъчната мембрана и ядрото е изпълнено с клетъчна течност (цитоплазма), в която са разположени клетъчните органели. Цялото вътреклетъчно пространство е пронизано от система от тръбички, известни още като микротубули. Те са прикрепени от единия си край  към клетъчната, а от другия - към ядрената мембрана и изграждат цитоскелета на клетката. Важното за микротубулите е следното:

—  могат да променят пространственото си разположение в зави­симост от постъпващата информация и стресори. Те са идеалният пример за самоорганизираща се система.

—  около микротубулите и вътре в тях има клетъчна течност. 60-70% от нея е вода, а водата има свойството да  стабилизира пространствено-времеви модели, т.е. да запаметява информация.

Следователно, всеки стрес от заобикалящата клетката среда, ако продължава достатъчно дълго или е кратък, но с голяма сила, може да се „стабилизира" в клетъчната вода, а следователно да промени конфигурацията на микротубулите. Оттук правим извода, че освен ядрото, носител на информация е и цитоплазмата на клетката, рес­пективно микротубулния апарат.

Именно този вид наследственост хомеопатите наричат миазми. В момента на зачатие детето наследява не само генетичен материал, но  и пространствено-времевите модели, стабилизирани в цитоплазмата на половите клетки. В практиката ние наричаме това явление „вродено предразположение към болести и миазми".