Как работи жизнената сила?

С  любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Д-р Самуел Ханеман е имал трудности в разбирането на това как работят хомеопатичните лекарствата. Той открил, че по-високото ниво на тяхното разреждане (или потенциране) е по-ефективно при лекуване. Така проумял, че трябва да има някакъв вид фина енергия в тялото, която отговаря на малките провокации на лекарствата и позволява тялото само да излекува себе си. Ханеман нарича тази енергия жизнена сила - силата, отговорна за протичането на енергиите в тялото, и която координира неговите защити срещу болестта. Ако тя бъде разбалансирана от някакъв стрес, от лоша диета, от липса на упражнения (застоял живот), наследствени проблеми или промени в околната среда, тогава настъпва болест. Симптомите на болестта са външният израз на жизнената сила и на нейните опити да преобрази дисбаланса и да възстанови реда. Ханеман прозрял, че разредените и потенцирани (чрез сукусио) лекарства, след като не съдържат вече материални частици всъщност действат на енергийно, а не на материално ниво. Тогава и самата болест, на която въздейства хомеопатичното лекарство има същия енергиен характер. От което следва, че болестта е увреждане на жизнената сила на човека.

В параграф 9-и на "Органон на лечебното изкуство" Ханеман казва: "В здраво състояние духовната (самоуправляема) жизнена сила, този двигател, одухотворяващ материалното тяло (организма) властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във възхитителен, хармоничен жив порядък както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите, тъй че нашият вечен, надарен сразсъдък дух може свободно да се разпорежда с този жив, здрав инструмент за да постигне по-висшите цели на нашето съществуване. " Впрочем, концепцията за жизнената сила се признава също и от алопатичната(ортодоксалната) медицина като способност на тялото да лекува само себе си. Алопатите смятат, че тя има далеч по-малко значение. В хомеопатията обаче е важно да се разбере как работят лекарствата и как хората се възстановяват от болест именно чрез собствените си енергии и жизнената си сила.

ОСТРА И ХРОНИЧНА БОЛЕСТ

Хомеопатите класифицират болестите като остри или хронични. В една остра или себеограничаваща се болест, като настинка, например, човек се разболява бързо, болестта протича по своя път и след това се изчиства, понякога без, а понякога - със лечение. За разлика от острото, в хроничното състояние човек страда от продължителна или периодически връщаща се болест: периодически инфекции или дегенеративни болести, такива като артрита, например. И въпреки че има серия от малки победи и поражения от страна на жизнената сила, от време на време също така може да има релапси (влошавания), които да са последвани от ремисии (временни подобрявания), но общото движение на здравето в тези случаи върви към влошаване.

Хомеопатичните лекарства стимулират жизнената сила, която, макар и временно потисната, е способна да се възстанови отново. Лекарствата енергетизират жизнената сила, за да освободи тялото от болестта, помагайки му да се върне към здравословното състояние. За да е сигурен, че жизнената сила отговаря по възможно най-ефективния начин, хомеопатът трябва да избере лекарство, което подхожда максимално на картината на симптомите и на картината на цялостната личност. Ето защо хомсопатичният подход трябва да има предвид както характера на личността, така и нивото на стрес, стила на живот, използването на диети, предпочитания към храни, медицинската история на семейството и ефектите от общите фактори като време, климат, поносимост към топлина и студ и т.н., Така се достига до уникална картина на симптомите. Набелязявайки силните места и слабостите на индивида, хомеопатът установява най-доброто лекарство и най-подходящата потенция.

МИАЗМИ

Ханеман забелязал, че някои хора, които са склонни към чести остри оплаквания, всеки път сякаш придобиват нови симптоми и никога не стават изцяло здрави. Той заключил, че трябва да има една по-дълбоко разположена болест или "миазъм". който блокира въздействието на лекарството. В хомеопатията миазъм е хроничният ефект от една подлежаща болест, която е присъствала в самия индивид, както и родителите му и въобще в предишните поколения на рода.

(По материали на чуждестранния печат)