Лекарство, адекватно на нивото на съзнание

ЕДИНСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО -ЛЕКАРСТВОТО, АДЕКВАТНО НА НИВОТО НА СЪЗНАНИЕ НА ПАЦИЕНТА В ДАДЕН МОМЕНТ ОТ ВРЕМЕ

Сборник доклади от втора национална конференция по Класическа хомеопатия

Валентина Дишева

Темата за съзнанието и ролята му в лечебния процес отдавна ме вълнува. Затова си позволявам да споделя с вас някои размисли по този въпрос.

Както знаем, в книгата си „Науката хомеопатия" Г. Витулкас казва: „Най-високото и най-важното ниво, на което функционира човекът, е умственото и духовното. Умственото ниво на индивида е това, което регистрира промените в разбиранията и съзнанието му... Умственото и духовното съдържание на личността са истинската й същност. Ако са разстроени вътрешните способности да се достига по-високо ниво на съзнание, то е загубена самата идея за възмож­ността да се еволюира. Какъв тогава е смисълът на живота?"

И по-нататък четем:

„Здравето на умствено ниво е свобода, произтичаща от липса на себичност, в резултат на което е постигнато състояние на пълно единение на човека с Божественото или Истината и неговите дей­ствия са посветени на творческо служене.

С други думи, смисълът на човешкия живот е да се повишава нивото на съзнателност, или по-точно - да се разширява съзнанието. Ще попитате защо? За целта трябва да си отговорим на въпроса „Що е съзнание"? И ако отворим речниците, ще видим множество опре­деления, дадени от различни гледни точки. Ще посоча някои от тях:

Според Алис Бейли думата съзнание произлиза от две ла­тински думи: con (съ) и scio (знание) и се превежда като „това, което знаем". Съзнанието се определя като „състояние на увереност в нещо", или „състояние на възприемане", или способност да  реагираш на възбудители, способност за признаване на връзките и силата на синхронизацията, на вибрацията. (Моля да обърнем специално вни­мание на следното: „Съзнанието се определя от силата на вибрацията".)

В речника по психология може да се срещне следното определе­ние: „Съзнанието означава онова, което може да бъде споделено, изразено и отчетено чрез езика, т.е. обективираното преживяване, а също и преднамереното, респективно мотивирано поведение" - т.е. тук става дума за обозначаване на степента на ясност в преживява­нията и поведенческата регулация".

Казано с други думи, съзнанието може да бъде изявено чрез езика за комуникация, чрез словото. „Словото е предаване на скритата мисъл в обективно изражение." (А. Бейли)

Тук е мястото отново да се възхитим на гения на Ханеман, който в § 84 на Органона „Наставленията към лекаря относно изследването и проследяването картината на болестта" казва, че лекарят трябва да записва точно всичко, което е разказал пациента, със същите изрази. Защото да изхождаме от точните думи на пациента (които, както разбрахме, обективно отразяват нивото на неговото съзнание) озна­чава да предпишем правилното лекарство. Ако не следваме този принцип, а изпаднем в умозрителни разсъждения и заключения, по­падаме на друго място, в друго време, т.е. нямаме шанс да дадем адекватното лекарство на пациента сега, в дадения момент. Съзнанието е съответно на степента, с която приемаме съдбата си, то е определено енергийно състояние (както видяхме в едно от определенията по-горе).

Хомеопатията, променяйки енергийното състояние на пациента, променя съзнанието му. Цитирам Ян ван Райкеборг: „Състоянието на съзнанието е състоянието на живота ни, това е действителността, изхождайки от която се опитваме да живе­ем. Само състоянието на съзнанието може да стане състояние на живота. Реалността на съзнанието създава, твори реалността на жи­вота, то се проектира навътре и навън."

Нека се върнем отново на § 84 от Органона и да обърнем внима­ние на още един интересен момент, плод на гениалността на Май­стора: „Болният подробно разказва историята на своите страдания; заобикалящите го разказват за оплакванията му, какво е било поведението му и какво те са забелязали в неговото състояние. Той записва точно всичко, което пациентът и неговите приятели са раз­казали, със същите изрази, които последните използват."

Виждаме, че Ханеман разглежда човека в неговата среда. Това е средата, създадена от съзнанието на пациента. Би могло да се каже, че средата е изявеното съзнание на пациента.

В процеса на лечението ние се учим съзнателно да се оглеждаме в околните като в огледало, защото принципът на подобието е кос­мически принцип и работи на всички нива. Той е свързан с принципа на огледалата - ние можем да се „огледаме" във  всичко, създадено от Бога - минерали, растения, животни, хора, т.е. в четирите царства. Затова може да се каже, че единственото хомеопатично лекарство, адекватно на нас в даден момент, е нашият невидим огледален образ. Приетото хомеопатично лекарство ни дава възможност да се „видим", да видим образа си в огледалото, да осъзнаем част от себе си, т.е. хомеопатичното лекарство изразява невидимата част от нас. Ле­чението е един процес на осъзнаване, който протича скокообразно, т.е. има прагов характер (следователно и еволюционният процес има прагов характер).

Всяко следващо лекарство, крачка по крачка, е път към себеосъзнаването. Крайната цел на този процес е да станем в действител­ност носители на Божия образ, да бъдем съзнателни постоянно. Това е един дълъг и труден процес, при който Егото се разтваря, бариерите и стените между нас и света се рушат и ние намираме пътя към нашия Отец.

Отново ще цитирам Ян ван Райкеборг: „Състоянието на съзна­нието е електромагнитно състояние. Това, което съществува в това поле, се отразява в нашия мозък и се проявява като съзнание, а това, което се намира в човека като качество на съзнание, се стреми към жизнено откровение, към изява. Затова природата управлява човека. Той не може да реши нищо. Решава се вместо него. Във време-пространствения ред (т.е. в природното, диалектично магнитно поле) човек не живее самостоятелно. Но този  порядък (ред) допуска и възприемчивост към друго магнитно поле - Божественото. Намирайки се в определено магнитно поле, ние се подчиняваме на неговото ръководство. Нас като че ни принуждават да живеем в съответствие със законите на това магнитно поле.  (Състоянието на съзнанието се преобразува в жизнено състояние).

Съществуват две магнитни полета, едното от които въздейства върху човечеството, отчитайки природното му състояние, а второто въздейства само при определени условия. От гледна точка на времето и пространството тези две полета за известно време работят, развиват се по еднакъв начин. Но по-късно идва момент, когато те се разделят, в резултат на което се образуват две групи хора, принадлежащи на различните полета. Тези полета ги разделят в съвършено различни страни - както по отношение на физическите свойства, така и в смисъл на нравствено и духовно състояние.

Едната част от хората ще върви по обикновения човешки път, а другата - по пътя на избраните, по пътя на новата раса. При това състоянието на съзнанието определя състоянието и на групата, и на личността." В заключение можем да отбележим, че съзнанието е човешкият инструмент за еволюция, отреден от Отец ни. И тъй като хомеопати­ята разширява съзнанието, тя е мощен инструмент за ускорена ево­люция на човечеството. Затова ще се съгласим и ще приемем определението на нашия Учител - Ханеман, за хомеопатията като божествена наука, защото тя увеличава вероятността, еволюирайки, човекът да намери обратния път за връщане в бащиния дом, при нашия Отец.