« обратно към: Философия
Лекарство, адекватно на нивото на съзнание
ЕДИНСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО -ЛЕКАРСТВОТО, АДЕКВАТНО НА НИВОТО НА СЪЗНАНИЕ НА ПАЦИЕНТА В ДАДЕН МОМЕНТ ОТ ВРЕМЕ
Сборник доклади от втора национална конференция по Класическа хомеопатия
Валентина Дишева
Темата за съзнанието и ролята му в лечебния процес отдавна ме вълнува. Затова си позволявам да споделя с вас някои размисли по този въпрос.
Както знаем, в книгата си „Науката хомеопатия" Г. Витулкас казва: „Най-високото и най-важното ниво, на което функционира човекът, е умственото и духовното. Умственото ниво на индивида е това, което регистрира промените в разбиранията и съзнанието му... Умственото и духовното съдържание на личността са истинската й същност. Ако са разстроени вътрешните способности да се достига по-високо ниво на съзнание, то е загубена самата идея за възможността да се еволюира. Какъв тогава е смисълът на живота?"
И по-нататък четем:
„Здравето на умствено ниво е свобода, произтичаща от липса на себичност, в резултат на което е постигнато състояние на пълно единение на човека с Божественото или Истината и неговите действия са посветени на творческо служене.
С други думи, смисълът на човешкия живот е да се повишава нивото на съзнателност, или по-точно - да се разширява съзнанието. Ще попитате защо? За целта трябва да си отговорим на въпроса „Що е съзнание"? И ако отворим речниците, ще видим множество определения, дадени от различни гледни точки. Ще посоча някои от тях:
Според Алис Бейли думата съзнание произлиза от две латински думи: con (съ) и scio (знание) и се превежда като „това, което знаем". Съзнанието се определя като „състояние на увереност в нещо", или „състояние на възприемане", или способност да реагираш на възбудители, способност за признаване на връзките и силата на синхронизацията, на вибрацията. (Моля да обърнем специално внимание на следното: „Съзнанието се определя от силата на вибрацията".)
В речника по психология може да се срещне следното определение: „Съзнанието означава онова, което може да бъде споделено, изразено и отчетено чрез езика, т.е. обективираното преживяване, а също и преднамереното, респективно мотивирано поведение" - т.е. тук става дума за обозначаване на степента на ясност в преживяванията и поведенческата регулация".
Казано с други думи, съзнанието може да бъде изявено чрез езика за комуникация, чрез словото. „Словото е предаване на скритата мисъл в обективно изражение." (А. Бейли)
Тук е мястото отново да се възхитим на гения на Ханеман, който в § 84 на Органона „Наставленията към лекаря относно изследването и проследяването картината на болестта" казва, че лекарят трябва да записва точно всичко, което е разказал пациента, със същите изрази. Защото да изхождаме от точните думи на пациента (които, както разбрахме, обективно отразяват нивото на неговото съзнание) означава да предпишем правилното лекарство. Ако не следваме този принцип, а изпаднем в умозрителни разсъждения и заключения, попадаме на друго място, в друго време, т.е. нямаме шанс да дадем адекватното лекарство на пациента сега, в дадения момент. Съзнанието е съответно на степента, с която приемаме съдбата си, то е определено енергийно състояние (както видяхме в едно от определенията по-горе).
Хомеопатията, променяйки енергийното състояние на пациента, променя съзнанието му. Цитирам Ян ван Райкеборг: „Състоянието на съзнанието е състоянието на живота ни, това е действителността, изхождайки от която се опитваме да живеем. Само състоянието на съзнанието може да стане състояние на живота. Реалността на съзнанието създава, твори реалността на живота, то се проектира навътре и навън."
Нека се върнем отново на § 84 от Органона и да обърнем внимание на още един интересен момент, плод на гениалността на Майстора: „Болният подробно разказва историята на своите страдания; заобикалящите го разказват за оплакванията му, какво е било поведението му и какво те са забелязали в неговото състояние. Той записва точно всичко, което пациентът и неговите приятели са разказали, със същите изрази, които последните използват."
Виждаме, че Ханеман разглежда човека в неговата среда. Това е средата, създадена от съзнанието на пациента. Би могло да се каже, че средата е изявеното съзнание на пациента.
В процеса на лечението ние се учим съзнателно да се оглеждаме в околните като в огледало, защото принципът на подобието е космически принцип и работи на всички нива. Той е свързан с принципа на огледалата - ние можем да се „огледаме" във всичко, създадено от Бога - минерали, растения, животни, хора, т.е. в четирите царства. Затова може да се каже, че единственото хомеопатично лекарство, адекватно на нас в даден момент, е нашият невидим огледален образ. Приетото хомеопатично лекарство ни дава възможност да се „видим", да видим образа си в огледалото, да осъзнаем част от себе си, т.е. хомеопатичното лекарство изразява невидимата част от нас. Лечението е един процес на осъзнаване, който протича скокообразно, т.е. има прагов характер (следователно и еволюционният процес има прагов характер).
Всяко следващо лекарство, крачка по крачка, е път към себеосъзнаването. Крайната цел на този процес е да станем в действителност носители на Божия образ, да бъдем съзнателни постоянно. Това е един дълъг и труден процес, при който Егото се разтваря, бариерите и стените между нас и света се рушат и ние намираме пътя към нашия Отец.
Отново ще цитирам Ян ван Райкеборг: „Състоянието на съзнанието е електромагнитно състояние. Това, което съществува в това поле, се отразява в нашия мозък и се проявява като съзнание, а това, което се намира в човека като качество на съзнание, се стреми към жизнено откровение, към изява. Затова природата управлява човека. Той не може да реши нищо. Решава се вместо него. Във време-пространствения ред (т.е. в природното, диалектично магнитно поле) човек не живее самостоятелно. Но този порядък (ред) допуска и възприемчивост към друго магнитно поле - Божественото. Намирайки се в определено магнитно поле, ние се подчиняваме на неговото ръководство. Нас като че ни принуждават да живеем в съответствие със законите на това магнитно поле. (Състоянието на съзнанието се преобразува в жизнено състояние).
Съществуват две магнитни полета, едното от които въздейства върху човечеството, отчитайки природното му състояние, а второто въздейства само при определени условия. От гледна точка на времето и пространството тези две полета за известно време работят, развиват се по еднакъв начин. Но по-късно идва момент, когато те се разделят, в резултат на което се образуват две групи хора, принадлежащи на различните полета. Тези полета ги разделят в съвършено различни страни - както по отношение на физическите свойства, така и в смисъл на нравствено и духовно състояние.
Едната част от хората ще върви по обикновения човешки път, а другата - по пътя на избраните, по пътя на новата раса. При това състоянието на съзнанието определя състоянието и на групата, и на личността." В заключение можем да отбележим, че съзнанието е човешкият инструмент за еволюция, отреден от Отец ни. И тъй като хомеопатията разширява съзнанието, тя е мощен инструмент за ускорена еволюция на човечеството. Затова ще се съгласим и ще приемем определението на нашия Учител - Ханеман, за хомеопатията като божествена наука, защото тя увеличава вероятността, еволюирайки, човекът да намери обратния път за връщане в бащиния дом, при нашия Отец.