Добрия стар Хамлет

Нели Стефанова

Един почти литературен анализ.

Запитвали ли сте се защо дори в преситеното ни с екранни преживявания ежедневие пиесата на великия Шекспир продължава победоносно да шества по световните сцени?

Един от възможните отговори е, че Датският принц  е станал нарицателно за човек, принуден да избира между две възможности – да бъдеш или да не бъдеш, да избереш: живота или небитието…В духовен план това е изборът между отмъщението и прошката.

Тази дилема никога няма да престане да бъде актуална, защото на всеки от нас често се случва да се изправя пред нея в ежедневието си, макар и за много по-дребни неща, отколкото Хамлет.

Така по един действително дребен повод ми хрумна въпросът: Добър ли е бил наистина Хамлет, философ, хуманист, убиец и жертва?

Реших, че може да бъде забавно да стигнем заедно с читателите до отговора. За тази цел нека проследим развитието на образа, така както ни е представено от самия Бард.

В самото начало на действието принцът разбира, че баща му, бившият крал, не е умрял от естествена смърт, а е бил отровен от брат си, настоящ крал и предстоящ съпруг на майка му, кралицата.

Узнава го от духа на мъртвия си баща, който му се явява  драматично през нощта на градските стени.

Представете си сега, че Хамлет влиза като пациент в кабинета ви и ви казва:”Така и така, снощи говорих с духа на баща си и т.н.” Дали няма да останете с непрофесионално зяпнала уста поне за половин минута? След което незабавно ще преминете към търсенето на подходящата за случая рубрика. Говори с мъртвите? Делюзия, че вижда духове? Че чува гласове? Инсанити, т.е. лудост? Дори още по-точно – шизофрения? Има прекалено богат избор…Още повече, че по-нататък Хамлет/ в пиесата/ наистина започва да се прави на луд! А дали само се прави? Някои световноизвестни постановчици и критици съвсем сериозно поставят въпроса “Луд ли е Хамлет или само се прави на такъв?”

Но тяхното мнение няма да ни е от полза, ако Хамлет е в кабинета ни, преценката трябва да направим сами. На езика на стандартната медицина това се нарича поставяне на диагноза. Това е трудно дори за титуловани психиатри и едва ли ще има двама на едно мнение относно неясния и труден за изговаряне термин на болестта.

За щастие обаче, класическият хомеопат не се нуждае непременно от диагноза, за да върши успешно своята работа. Така че подминаваме въпроса с диагнозата и продължаваме нататък.

В гърдите на принца бушува истинска буря от чувства. Благодарение на гения на автора богатата им гама е описана изключително прецизно. Разочарование, покруса, омраза, гняв, дори ярост и ужасна, почти неприлична ревност към кралицата, сиреч майката! Спомнете си цветистия език, с който синът й обрисува нейното поведение. Има такава рубрика – Псува, ругае, използва лош език. Този симптом е така силно подчертан от Шекспир, че ако чуете пациента да ви говори така, несъмнено ще решите, че трябва да се вземе с най-висока степен. От 77 лекарства в рубриката само две са на трета степен…

Действието продължава със срещата между Хамлет и неговата годеница Офелия, чисто и невинно момиче, което явно му е отдало не само сърцето си. И както винаги става, тепърва има да пати за това…

Хамлет се държи с нея по изключително груб, дори жесток начин  и й нарежда да върви в манастир, вместо да ражда грешници. Потресеното момиче се оттегля, за да полудее на свой ред и да подготви самоубийството си, както става ясно впоследствие, а принцът продължава мисията си. Нещо повече, сърцето му не трепва и по-късно, когато вижда докъде я е докарал! Жестоко, нали? Така звучи и рубриката –жестокост. Безсърдечие, пълна липса на чувства! Отново на трета степен  и отново само две лекарства в същата степен в рубриката. Едното от тях съвпада с едно от предишната рубрика…

По-нетърпеливите колеги вече са отворили реперториумите и са наясно кое е лекарството, за което си мисли авторката на настоящата статия, дето се прави на толкова загадъчна!

Но има още работа за вършене, както за Хамлет, така и за нас.

Какво ще кажете за прочутия монолог, “Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът”, мечтата на всеки уважаващ себе си актьор?!

Не е ли той най-яркият пример в световната култура за пълна неспособност за вземане на решение?

На сегашния си етап на развитие категорично отказвам да приема литературната догма за хуманизма на героя, освен ако не става дума за поголовна евтаназия! Защото, както се вижда по-нататък, в безсилието си да избере едната от двете възможности принцът започва щедро да сее разруха и смърт! И то в такива шекспировски мащаби, че накрая сцената е добре покрита с трупове, зрителят е напълно удовлетворен, а Хамлет – зловещо отмъстен, макар и с цената на собствения си живот!

А изводът?

Е, това е все пак само един почти литературен анализ!

Оставям изводите на читателите. Нека видим решението на загадката кое е лекарството на най-известния принц в света.

За да го определим, предлагам следните рубрики:

Delusions, imaginations, voices hears    Делюзия,гласове, че чува

Delusions, imaginations, voices hears, dead people    Делюзия,гласове, че чува,на мъртви хора

Delusions, imaginations, voices hears, follow, that he must  Делюзия,гласове, че чува,че трябва да ги следва

Delusions, imaginations, voices people talks with dead  Делюзия,че говори с мъртви хора

Delusions, imaginations, spectres,ghosts, spirits,sees  Делюзия, че вижда призраци, фантоми, духове

Cruelty      Жестокост

Cursing, swearing desires   Желание да ругае

Hatred     Омраза

Hatred, revenge, and      Омраза, с отмъстителност

Rage   Ярост

Rage, cursing with    Ярост, с ругаене

Malicious, anger with     Злобен, с гняв

Kill, desire to      Желание да убива

Irresolution, indecision    Нерешителност, неспособност за вземане на решение

Jealousy, general     Ревност, общо

Insanity, madness      Лудост

Suicidal disposition     Склонност към самоубийство

Ако се базираме на тотарността от симптомите, на първо място с 25 точки и 15 /от 17/ покрити рубрики излиза Анакардиум. На второ- познайте! – Натриум муриатикум! С 24 точки и13 рубрики. На трето – още по-неочаквано, Калкарея карбоника!

Ако изберем метода на тегловните съотношения, отново пръв е Анакардиум, втори –Хиосциамус и на трето място отново – Натриум муриатикум.

И така, коя от тези възможности е вярната?

Разбира се, щеше да е по-ясно, ако знаехме дали принцът е прекалявал със солта или пък е имал проблеми със сухожилията си, а може би -болки в костите заедно със студени потни крайници, но…Бардът тайнствено мълчи по въпроса!

Изборът е ваш, колеги хомеопати!

А на пациентите ще напомня –това изложение е илюстрация на многовариантността при вземане на решение кое лекарство да се даде на даден пациент.

Именно това прави класическата хомеопатия трудна за практикуване. И показва, разбира се, риска от грешка, ако се базираме единствено и само на умствени симптоми.