Ние "го­во­рим" със соб­с­т­ве­на­та си ДНК

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"


Валентина Банчева

Умът и тя­ло­то са не­де­ли­мо ця­ло, не­ви­ди­ми­те ниш­ки от ми­съл и емо­ция про­ме­нят ос­нов­но хи­ми­я­та на вся­ка клет­ка.

Ед­но от най-го­ле­ми­те пос­ти­же­ния при из­с­лед­ва­не на връз­ка­та меж­ду ин­те­лек­та и тя­ло­то през пос­лед­ни­те 20 го­ди­ни, е че ве­че има­ме дос­та точ­на пред­с­та­ва за­то­ва как ин­те­лек­тът на­ла­га тран­с­фор­ма­ции във фи­зи­о­ло­ги­я­та. Спо­ред но­ва­та па­ра­диг­ма ця­ло­то тя­ло е ед­но по­ле от съз­на­ние и дей­ност­та във вът­реш­ност­та на клет­ки­те се вли­яе  ди­рек­т­но от на­чи­на, по кой­то чо­век мис­ли и дейс­т­ва. Ние го­во­рим на соб­с­т­ве­на­та си ДНК чрез хи­ми­чес­ки­те пос­ла­ния, из­п­ра­ща­ни от мо­зъ­ка, а те оказ­ват ди­рек­т­но вли­я­ние вър­ху пре­ра­бот­ка­та, ко­я­то ДНК пра­ви на ин­фор­ма­ци­я­та. Ве­че ня­ма съм­не­ния, че не­ви­ди­ми­те ниш­ки от ми­съл и емо­ция про­ме­нят ос­нов­но хи­ми­я­та на вся­ка клет­ка. То­ва поз­на­ние под­сил­ва на­деж­ди­те ни, че греш­ка­та на бо­ле­ду­ва­не­то мо­же да бъ­де от­с­т­ра­не­на в дъл­би­ни­те на кле­тъч­но­то съз­на­ние.

Ре­во­лю­ци­я­та, из­вес­т­на ка­то ме­ди­ци­на, свър­за­на със съз­на­ни­е­то и тя­ло­то, се ос­но­ва­ва на прос­то­то от­к­ри­тие, че къ­де­то има ми­съл, там има и хи­мич­на ре­ак­ция. То­ва проз­ре­ние се е пре­вър­на­ло в мощ­но сред­с­т­во, ко­е­то ни поз­во­ля­ва да раз­бе­рем, нап­ри­мер, за­що е два пъ­ти по-ве­ро­ят­но то­ку що ов­до­ве­ли же­ни да раз­ви­ят рак на гър­да­та и за­що е че­ти­ри пъ­ти по-ве­ро­ят­но хро­нич­но деп­ре­си­ра­ни­те да се раз­бо­ле­ят. И в два­та слу­чая пси­хич­ни­те със­то­я­ния на стрес се прев­ръ­щат в би­о­хи­ми­ка­ли, ко­и­то по­раж­дат бо­лест­та.

Две мла­ди же­ни мо­гат да по­е­мат ед­нак­ви ко­ли­чес­т­ва кал­ций, да по­каз­ват ед­нак­ви хор­мо­нал­ни ни­ва и въп­ре­ки то­ва ед­на­та да раз­вие ос­те­о­по­ро­за след ме­но­па­у­за­та, до­ка­то при дру­га­та то­ва въ­об­ще да не се слу­чи. Бра­тя-близ­на­ци с иден­тич­ни ге­ни би­ха мог­ли да жи­ве­ят с аб­со­лют­но ед­нак­ви здра­вос­лов­ни по­ка­за­те­ли и въп­ре­ки то­ва са­мо еди­ни­ят да раз­вие бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер, ар­т­рит или рак. Две от най-чес­то сре­ща­ни­те яв­ле­ния - по­ви­ше­но­то кръв­но на­ля­га­не и ви­со­ко­то ни­во на хо­лес­те­ри­на - са съ­що тол­ко­ва неп­ред­с­ка­зу­е­ми.

Вся­ка, чис­то фи­зи­чес­ка те­о­рия на за­бо­ля­ва­не­то, не мо­же да не бъ­де в ня­как­ва сте­пен не­съ­вър­ше­на. Да взе­мем ар­т­ри­та, нап­ри­мер - в Ме­ди­цин­с­ка­та ака­де­мия са ни учи­ли, че чес­то сре­ща­ни­ят ар­т­рит (или ос­те­о­ар­т­ри­тът) е ед­но де­ге­не­ра­тив­но за­бо­ля­ва­не. То­ва оз­на­ча­ва, че при­чи­на­та за не­го е из­нос­ва­не­то. След цял жи­вот пъл­но на­то­вар­ва­не, свър­з­ва­щи­ят хру­щял при по-го­ле­ми­те ста­ви, по­на­ся­щи ос­нов­на­та те­жест на тя­ло­то, се из­нос­ва. То­ва пък обяс­ня­ва за­що ко­лен­ни­те и та­зо­ви­те ста­ви - те под­дър­жат тя­ло­то из­п­ра­ве­но - са най-чес­то по­ра­зе­ни от ар­т­ри­та.

Из­нос­ва­не­то на кос­ти­те и ста­ви­те ка­то при­чи­на за ар­т­ри­та не мо­же да обяс­ни ня­кои не­ща. Част от хо­ра­та ни­ко­га не раз­ви­ват ар­т­рит, ма­кар че под­ла­гат ста­ви­те си на из­к­лю­чи­тел­но на­то­вар­ва­не. Дру­ги пък за­бо­ля­ват от не­го, след ка­то цял жи­вот са ра­бо­ти­ли чи­нов­ни­чес­ка ра­бо­та, да не го­во­рим, че оп­ре­де­ле­ни мес­та, по­ра­зя­ва­ни от та­зи бо­лест (нап­ри­мер пръс­ти­те), въ­об­ще не се под­ла­гат на та­ка­ва те­жест ка­то ос­та­на­ли­те час­ти на тя­ло­то. В по-но­ви­те те­о­рии за ети­о­ло­ги­я­та на ар­т­ри­та се об­ръ­ща вни­ма­ние на хор­мо­ни­те, ге­не­ти­ка­та, ав­то­и­мун­ния срив, ди­е­ти­те и дру­ги фак­то­ри, но в край­на смет­ка, не се из­тък­ва ни­то ед­на яс­на и ка­те­го­рич­на при­чи­на за бо­лест­та.

До­ка­за­но е оба­че, че емо­ци­о­нал­ни­те фак­то­ри са при­чи­на за друг ос­но­вен тип ар­т­рит - рев­ма­то­ид­ния. То­ва за­бо­ля­ва­не из­г­леж­да по­ра­зя­ва пре­дим­но же­ни­те, за­що­то при тях се за­бе­ляз­ва спе­ци­фич­на тен­ден­ция да по­тис­кат емо­ци­и­те си, да про­я­вя­ват па­сив­ност и да из­па­дат в деп­ре­сии ка­то на­чин за спра­вя­не със стре­са, вмес­то да се раз­г­не­вят и ре­а­ги­рат от­к­ри­то на се­ри­оз­ни­те емо­ци­о­нал­ни проб­ле­ми. Чес­то бо­лест­та се вло­ша­ва в със­то­я­ние на стрес, но и по не­о­бяс­ни­ми при­чи­ни мо­же да из­чез­не, пов­ли­я­на ве­ро­ят­но от ра­ди­кал­ни про­ме­ни в ор­га­низ­ма.

Имам па­ци­ен­т­ка с двус­т­ран­на кок­сар­т­ро­за в мно­го нап­ред­нал ста­дий. Пре­ди да се обър­не към хо­ме­о­па­тия бе­ше опи­та­ла всич­ко, за ко­е­то бе­ше чу­ла, без да по­лу­чи ни­как­во об­лек­че­ние. Дяс­на­та та­зо­бед­ре­на ста­ва (рен­т­ге­ног­раф­с­ки до­ка­за­но) бе­на­пъл­но из­но­се­на, а в ля­ва­та про­це­сът съ­що бе дос­та нап­ред­нал. Има­ше мно­го сил­ни бол­ки и но­щем не мо­же­ше да спи от тях. Ко­га­то на пър­во­то ин­тер­вю й обяс­ня­вах, че хо­ме­о­па­ти­я­та тър­си ко­ре­ни­те на за­бо­ля­ва­ни­я­та в емо­ци­о­нал­ни­те трав­ми, из­ве­ли сис­те­ма­та тя­ло из­вън рав­но­ве­сие, тя се учу­ди и приз­на, че пръ­ви път чу­ва та­ко­ва не­що. Бла­го­да­ре­ние на сил­ния си ин­те­лект та­зи же­на мно­го бър­зо въз­п­рие но­ва­та идея. След ед­но­ме­сеч­но ле­че­ние бол­ки­те на­ма­ля­на на по­ло­ви­на, а нощ­ни­те бол­ки от­з­ву­ча­ха на­пъл­но. След че­те­ри ме­се­ца ня­ма бол­ки но­щем и в по­кой, ня­ма бол­ки в дяс­на­та ста­ва. Из­чез­на ско­ва­ност­та. Все още има бол­ки в ля­ва­та ста­ва са­мо при дви­же­ние. Ле­кар­с­т­во­то, ко­е­то най-мно­го по­доб­ри със­то­я­ни­е­то й е Ка­ус­ти­кум. Смя­там, че да се пос­тиг­не та­ко­ва об­лек­че­ние в тол­ко­ва нап­ред­нал  де­ге­не­ра­ти­вен про­цес са­мо по се­бе си е чу­до и смея да твър­дя, че ни­кой друг ле­че­бен ме­тод не мо­же да се пох­ва­ли  с та­къв ре­зул­тат.

Друг слу­чай: мла­да же­на с ди­аг­но­за цик­лоф­ре­ния. От­к­люч­ващ фак­тор - те­жък брак и пос­лед­вал раз­вод. От ня­кол­ко ме­се­ца се ле­ку­ва с хо­ме­о­па­тич­но­то ле­кар­с­т­во Фос­фор и се чув­с­т­ва мно­го доб­ре. Въз­вър­на вя­ра­та в се­бе си, спра­вя се с всич­ко и прес­ко­чи ма­ний­на­та фа­за ми­на­ла­та есен. Фос­фор пок­ри­ва чу­дес­но и всич­ки ос­т­ри със­то­я­ния.  Пос­лед­ни­те три из­с­лед­ва­ния оба­че по­ка­за­ха, че ни­во­то на ли­тий в кръв­та се по­ни­жа­ва. Мис­лех си да­ли е доб­ра иде­я­та да взе­ме хо­ме­о­па­ти­чен Ли­тий (кой­то ня­ма стра­нич­ни­те ефек­ти на ма­те­ри­ал­ни­те до­зи ли­тий, с ко­и­то ало­па­тич­на­та ме­ди­ци­на под­дър­жа цик­лоф­ре­ни­ци­те), ко­га­то по­пад­нах на ста­ти­я­та за Ли­ти­ум ме­та­ли­кум на д-р Ви­о­ле­та Те­не­ва (в. "Хо­ме­о­па­тия за всич­ки", бр. 27). Бях тол­ко­ва впе­чат­ле­на от то­ва, че ум­с­т­ве­на­та кар­ти­на на ле­кар­с­т­во­то из­ця­ло пок­ри­ва със­то­я­ни­е­то на мо­я­та па­ци­ен­т­ка, че по­не­чих да й се оба­дя, ко­га­то те­ле­фо­нът из­въ­ня. И тъй ка­то ня­ма ни­що слу­чай­но, то­ва бе­ше тя. Вед­на­га й про­че­тох сим­п­то­ми­те и тя поз­на се­бе си в ум­с­т­ве­на­та кар­ти­на на Ли­тия.

Поз­д­ра­вя­вам ко­ле­ги­те, ко­и­то с от­во­ре­ния си опит пра­вят дос­тъп­на за всич­ки ин­фор­ма­ци­я­та за мал­ко из­пол­з­ва­ни­те ле­кар­с­т­ва, за­що­то вся­ко но­во или мал­ко поз­на­то ле­кар­с­т­во е но­ва въз­мож­ност да се по­мог­не на бо­лен чо­век. И съ­що та­ка, бла­го­да­ря на па­ци­ен­ти­те, ко­и­то, пре­дос­та­вяй­ки за пуб­ли­ку­ва­не ис­то­ри­и­те на сво­и­те за­бо­ля­ва­ния, пра­вят всич­ко то­ва въз­мож­но.